1 Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр.София, 22 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретар ИВАНКА ИЛИЕВА на прокурор от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1415 /2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано на основание чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.421, ал.3, предл. първо и чл.420, ал.2 НПК по искане от осъдения В. М. Л., чрез защитата му адвокат З. Т., за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по ВНОХД № 16/2011 г. на Окръжен съд гр.Пловдив и отмяна на постановеното по него решение №33 от 24.02.2011 г., с което е потвърдена присъдата по нохд№609/09г. на Районен съд гр.Пловдив в осъдителната й част. В искането се изтъква нарушение на закона, изразено в неправилна правна оценка на фактите по делото относно характера на инкриминирания доакумент. Процесното искане на подсъдимия за продължаване на срока за разследване не е официален документ, както е прието от обвинението и в съдебните актове на двете инстанции, поради което деянието по чл.311 НК е несъставомерно и подсъдимият е следвало да бъде оправдан.Съдът не се е съобразил с определението за официален документ по чл.93,т.5 НК и със съдебната практика на ВС и ВКС.Цитираната в обвинителния акт заповед№РП-54/26.04.2006 год. на Районния прокурор на [населено място] с която е разпоредено на разследващите полицаи и следователните да изготвят искания и оперативен плран за продължаване срока на разследването не е била доведена до знанието на подсъдимия, но дори и да е знаел за заповедта, тя определя техническите правила за сезиране на прокурора, тъй като той извършва правното действие продължаване на срока на разследването, а не разследващия орган. Нарушението на подсъдимия е от административен и дисциплинаред характер, то не е престъпление и е следвало да се приложи чл.9, ал.2 НК. Въззивният съд не е отговорил на всички доводи и възражения на защитата по отношение оспорването на вида и характера на инкриминирания документ, поради което е ограничено правото на защита на подсъдимия. Иска се възобновяване на производството по делото, отмяна на съдебните актове и признаване на подсъдимия за невиновен . В съдебно заседание ОСЪДЕНИЯТ В. М. Л. не се явява , редовно призован. Не се явява и ЗАЩИТАТА на осъдения, АДВОКАТ З. Т..Страните не сочат уважителни причини за неяьвяването си в заседанието пред ВКС. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за основателност на искането за възобновяване. Не е даден ясен отговор защо съдилищата приемат, че процесното писмено становище на осъдения е официален документ. Редът в случая, е визираният в чл.234 НПК ред, а не в заповедта на районния прокурор, цитирана в присъдата и решението на въззивния съд. Не е обсъдено дали следствено-оперативният план, въобще, може да съставлява официален документ. Съдилищата е следвало да приложат чл.311, ал.2 НК и съответно - чл.78а НК, но е изтекла абсолютната давност за преследване на престъплението и на осъдения , при възобновяване на делото, следва да се даде възможност да заяви иска ли производството да продължи, за да претендира оправдаване по обвинението. Алтернативно се прави и довод, че действията на осъдения могат да предизвикат единствено административна отговорност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО , СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо. Подадено е по отношение подлежащ на възобновяване, влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Инициирано е в срока по чл.421, ал.3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество ИСКАНЕТО в частта относно нарушение на закона е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №454 от 12.10.2010 год. по НОХД № 6091/2009г., на Пловдивския районен съд, X. н.с. подсъдимия В. М. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, за това, че на 23.03.2009г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице -разследващ полицай в сектор „Икономическа полиция" при ОД на МВР –гр.Пловдив, в кръга на службата си е съставил официален документ - искане за продължаване срока на разследване на досъдебно производство № 48/2006г. по описа на сектор „Икономическа полиция" при ОД на МВР-П., с докладна-справка-календарно оперативен план по същото дело, в които е отразил неверни обстоятелства, че свидетелят Т. П. Г. от [населено място] е бил призован за разпит в качеството на свидетел по досъдебно производство № 48/2006г. по описа на сектор „Икономическа полиция" при ОД на МВР-П., но не се е явил, поради ползване на платен годишен отпуск, с цел да бъде използван този документ като доказателство за посочените обстоятелства . Във връзка с чл.54 НК Л. е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и по чл.37, ал.1, т.6 от НК е лишен и от правото да заема длъжността „разследващ полицай" за срок от една година. Разноските са възложени на подс.В. Л.. По жалба на защитата на подсъдимия срещу присъдата е образувано ВНОХД № 16 /2011 г. на ПОС, по което с решение №33 от 24.02.2011 г. наказанието по чл.37, ал.1, т.6 от НК на подсъдимия - лишаване от право да заема длъжността „разследващ полицай " за срок от една година е отменено и присъдата е потвърдена а в останалата й част. Не се споделят аргументите за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебните актове, довели до ограничаване процесуални права на подсъдимия и защитата му. Обратното е вярно, съдилищата са отговорили на всички доказателствени искания и възражения на защитата срещу съставомерността на елементите на инкриминираното престъпно поведение. В мотивите на присъдата и решението, съответно по чл. 305, ал.3 и ал.4 и по чл.339, ал.2 НПК, инстанциите са отговорили аргументирано на всички фактически и правни доводи на защитата. При проверката, ВКС намира за основателни оплакванията за съществено нарушение на материалния закон. При правилно установените по делото фактически обстоятелства на обвинението, са направили от съдилищата неправилни изводи по приложението на закона. Въпреки че от установените фактически данни за качествата на субекта на инкриминираното деяние и за вида на изготвения от него документ да е изяснено, че Л. е действал като длъжностно лице, което е издало документа в кръга на службата си и поради това същият е официален по характер, неправилно е прието от съдилищата, че документът има единствено свидетелстващ характер и поради това е с невярно съдържание. Незаконосъобразно е игнориран характерът му на диспозитивен документ. Като краен извод липсва задълбочено изследване на действителната обществена опасност на инкриминираното поведение на осъдения Л.. Установено е, че осъденият В. Л. е работил като разследващ полицай в сектор „Икономическа полиция" при ОД на МВР- гр.Пловдив и съгласно длъжностната му характеристика за заеманата длъжност - на него му е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение (протокол от 12.03.2007г., л.130 от досъд. произв.), поради което той е имал качеството по чл.93, ал.1,б.”а” НК на длъжностно лице. В това му качество, освен процесуални действия по разследването по конкретните наказателни дела, той е извършвал и правно-технически действия по администриране на делата. Такова действие е изготвеното искане от подсъдимия на 23.03.2009 г. до Окръжна прокуратура-П. целящо продължаване на процесуалните сроковете по чл.234 НПК по досъдебно производство № ЗМ/ Р. - 48/06г. на Областна дирекция на МВР [населено място], водено от Л. срещу лицето С. И. И. за престъпление по чл.313, ал.2 вр. ал.1 от НК. Приложената към него докладна записка -справка, съдържаща календарно -оперативен план за извършените и предстоящите за извършване процесуално-следствени действия от разследващия Л., в качеството му на разследващ орган основателно е ценена като част от подаденото искане, но не и като самостоятелен документ. По делото е установено, че Л., наред с вярно отразените факти от оперативния план за извършените и предстоящите действия, е отразил невярно причината за непровеждане разпита на свид.Г., която е и едно от фактическите причини за продължаване на срока за разследване по цитираното дело, а именно, че призованият от него по телефона свидетел Т. Г., не се е явил на разпит, поради ползване на годишен отпуск. По делото е установено, че този факт не отговаря на обективната истина, тъй като свидетелят Г. е установил, че е разговарял с подс.В. Л. разпитът му пред съдия да бъде проведен от друг колега на Л., поради преместване на последния на друго работно място. Г. е установил също и, че при този разговор той не е бил призоваван от подсъдимия за разпит на конкретна дата, нито е уведомявал Л., че за такава конкретна дата ще бъде в годишен отпуск и няма да може да се яви за разпит. ВКС не споделя аргументите на съдилищата относно правното съдържание на инкриминирания документ като изцяло удостоверителен и поради това обект на лъжливо документиране. Искането за удължаване на процесуалните срокове за разследване, придружено с докладна справка за календарно-оперативен план, е писмено волеизявление на длъжностното лице – разследващия полицай, който в кръга на службата си го е издал в съответната форма и го е използвал по съответния ред, предвиден в заповед № РП-54/26.04.2006г. на прокурора от РПП, в която е разпоредено на дознателите, респ. на разследващите полицаи, да следят за спазването на двумесечния срок за разследване в досъдебното производство, а при изтичането му преди събирането на необходимите за разследването доказателства, да са длъжни да изготвят искания до окръжния прокурор за продължаване на срока за разследване. Използването на този документ е по съответния ред, защото Л. го е предоставил пред съответния наблюдаващ прокурор. Съответно, наблюдаващият прокурор, съгласно редакцията на чл.234, ал.3 НПК, ДВ,бр.109 от 2008 г., е оправомощен да упражни правомощията си по сезиране на прокурора от по- горестоящата прокуратура, който е овластен да удължи срока на разследването с още четири месеца. Следователно, правното действие на искането е сезиране на прокурора. Ето защо, в случая документът изготвен от подсъдимия има диспозитивен характер като цяло, защото представлява първично изявление на автора – разследващият полицай и само по себе си е юридически факт , който поражда поредица от правни последици ,свързани с упражняването на правомощията на прокурора по продължаване процесуалните срокове за разследване, предвидени в НПК. По своята същност изявлението на разследващия орган не удостоверява факти, събития или обстоятелства, извън самото изявление и има сезиращо прокурора правно действие. Затова, като цяло, това изявление не може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 НК. Вярно е обаче, че към искането има и документ с удостоверителен характер, каквато е докладната справка за календарно- оперативен план, в който един от фактите и събитията , описани в него е неверен – причината за неразпитване на свидетеля Г. от подсъдимия. Но удостоверителната част от документа не е определя правния му характер. Искането, изготвено от осъдения има единствено правно действие с диспозитивната част, с която се извършва сезиране на компетентния прокурор, който да се разпореди, или не, за продължаване на процесуални срок за разследване, а не с удостоверителната част. По делото е установено още, че срокът на разследването по цитираното дело е бил действително продължен от окръжния прокурор, по реда на чл.234 НПК. Наказателното производство е пренесено и в съдебната фаза с обвинителен акт по НОХД № 3402/09г. по описа на ПРС и делото е било решено с одобряване на споразумение . ВКС счита , че дори и да се приеме, че инкриминираният документ – искане , ведно с оперативен план, да не е изцяло диспозитивен, а да съдържа и удостоверителна част, в която има волеизявление от неговия автор с невярно отразяване на факт от обективната действителност - причината за неразпитването на свид.Г. и документът да е съставен с цел да бъде използван като доказателство и за това обстоятелство, правните последици от използването му обективно пораждат единствено сезирането на прокурора. Следователно, те са породени от диспозитивния му характер, а не от свидетелстващата му част, съдържаща процесния неверен факт. При този извод трябва да се приеме, че дори и формално процесното искане да осъществява състава на чл.311, ал.1 НК, това документиране не е поставило в опасност , нито е увредило обществени отношения във връзка с вярното документиране. Не са настъпили общественоопасни последици от описания в неговата удостоверителна част неверен факт за причината за неразпитване на свидетеля Г. от подсъдимия, или те са толкова незначителни, че почти липсват. Поведението на подсъдимия , в случая, може да се разглежда само на базата на морала и професионалната етика , поради което да предизвика административна и дисциплинарна, но не и наказателна отговорност. За наказателното право е от значение документът, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването или не, на факти или обстоятелства с правно значение, които пораждат, изменят или прекратяват права или правоотношения. Именно невярното документиране на тези факти би следвало да придаде значимостта на обществената опасност и престъпния характер на деянието. Липсва обществена опасност на деянието, а ако тя е налице - е твърде незначителна, за да изпълни изискването на този признак на престъплението. Деянието на осъдения Л. макар и формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.311, ал.1 НК, не е престъпно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Следва да се сподели основателността на доводите на защитата в искането за възобновяване, както и на становището на представителя на ВКП, че поведението на осъдения не сочи на признаците на престъпление , поради липсата на такава обществена опасност на деянието, която да е от характера да засегне или застраши охраняваните обществени отношения по Глава ІХ от НК. Въз основа на тези изводи ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.425, ал.1,т.2 НПК, поради което производството трябва да бъде възобновено, атакуваните съдебни актове на инстанционните съдилища -отменени , а подсъдимият във връзка с чл.9, ал.2 НК - оправдан по обвинението за престъпление по чл.311, ал.1 НК, поради което ВКС в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВНОХД № 16 /2011 г. на Окръжен съд гр.Пловдив. ОТМЕНЯВА решение №33 от 24.02.2011 г. по ВНОХД № 16/2011 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, както ОТМЕНЯВА и потвърдената с него присъда №454 от 12.10.2010 год. , постановена по НОХД № 6091/2009г., на Пловдивския районен съд и във връзка с чл.9, ал.2 НК, признава подсъдимия В. М. Л. за НЕВИНОВЕН И ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Разноските по делото остават за сметка на бюджета на органите на съдебната власт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: