Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * съкращаване на щата * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа


3
Р Е Ш Е Н И Е
323
гр.София, 01.11.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 18 октомври 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. №1684 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. И. срещу решение от 11 юли 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Б” състав, постановено по гр.д № 141 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение от 10.11.2010 г. по гр. д. № 25313 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 77 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Съюза на глухите в България искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 38 от 31.03.2010 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 4 914,60 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 1.4.2010 г. до 1.09.2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Съюз на глухите в България я оспорва.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, което е допуснато до касационно обжалване с определение №630 от 4.5.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1 т.2 от ГПК по два въпроса, решавани противоречиво от съдилищата. Първият въпрос е може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението. Вторият въпрос е каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти. По поставените въпроси настоящият състав приема следното:
Когато работникът или служителят предяви иск за отмяна на уволнението, в тежест на работодателя е да установи наличието на фактическия състав, на който се е позовал, за да прекрати трудовото правоотношение. В хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ част от фактическия състав е взетото от компетентния орган решение за съкращаване в щата. Това решение има правопораждащо действие/решение № 1719 от 13.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2754/2000 г. на ІІІ ГО на ВКС/ и ако работникът или служителят оспори фактическото извършване на съкращението, работодателят трябва да представи по делото решението на компетентния орган, а не само щатно разписание, подписано от представителя на работодателя. Писменото изявление на този представител, че щатното разписание е било изменено по решение на компетентния орган, удостоверява изгоден за работодателя факт, поради което не се ползва с материална доказателствена сила/решение № 2235 от 16.01.2007 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В конкретния случай касаторът е бил уволнен поради съкращаване в щата на Съюза на глухите в България. Съгласно т.7 на чл.46 от Устава на Съюза компетентен да одобри измененията в щата е Управителният съвет. Работодателят не е представил решение на Управителния съвет, с което длъжността на касатора е премахната. Той е представил само щатно разписание, върху което председателят писмено е отбелязал, че е одобрено от Управителния съвет. В съответствие с изложените по-горе отговори на въпросите следва да се приеме, че заявлението на председателя не доказва извършването на изменението в щата от компетентния орган. Представените към отговора на исковата молба решения на Управителния съвет от 25.3.2009 г. и от 31.03.2010 г. касаят закриване на цех за изработка на пластмасови изделия и на мебелен цех в [фирма] [населено място], но не се отнасят до изменение на щатното разписание. Липсата на прието по делото решение на Управителния съвет за съкращение в щата означава, че работодателят не е доказал основанието за уволнение, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Като е приел противното, възивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, след отмяната на въззивното решение следва да бъде постановено от настоящата инстанция друго решение, с което исковете на С. С. И. против Съюза на глухите в България с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 38 от 31.03.2010 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 4 914,60 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 1.4.2010 г. до 1.09.2010 г. да бъдат уважени.
При този изход на спора Съюзът на глухите в България дължи на касатора 2 195 лв. разноски по делото и 296,58 лв. държавна такса по сметката на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 11 юли 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV „Б” състав, постановено по гр.д № 141 по описа за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № 38 от 31.03.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между С. С. И., ЕГН: [ЕГН], и Съюза на глухите в България.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. С. И. на заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ Съюза на глухите в България, [населено място], [улица], да заплати на С. С. И., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет.11, ап.54, сумата 4 914,60/ четири хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 1.4.2010 г. до 1.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.6.2010 г. до окончателното и изплащане, както и 2 195/ две хиляди сто деветдесет и пет/ лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Съюза на глухите в България, [населено място], [улица], да заплати 296,58/двеста деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: