Ключови фрази
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители * Иск за оспорване на вземането * Упражняване на родителските права и задължения

Р Е Ш Е Н И Е


№ 134


София, 25.06.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 90 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на И. Н. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 12.Х.2010г. по в.гр.д. № 1997/2010г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1164 от 12.ІХ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение”.
Ответникът по касационната жалба Н. И. А. от [населено място], действащ лично и със съгласието на майка си И. А. Г., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната неоснователност.
По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното:
По силата на чл.82 ал.1 от СК /отм./ родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно /чл.89 от СК /отм./ на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил изцяло решението на ПРС от 14.V.2010г. по гр.д. № 1927/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от И. Н.А. срещу Н. И..А. чрез неговата майка и законна представителка И. Г. иск с правно основание чл.124 ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си и не дължи сумата 1860лв., представляваща просрочени издръжки за детето Н. по изп.д. № 9194/2008г. по описа на СИС на ПРС за периода 01.ХІІ.2003г. – 01.ІІ.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с решение по бр.д. № 1129/2002г. на ПРС упражняването на родителските права относно детето Н. е предоставено на майката И. Г., а бащата е осъден да му заплаща чрез нея 30лв. месечна издръжка. Решението е задължително за страните и съда. С оглед на това претенцията на ищеца да бъде признато за установено, че той не дължи присъдената издръжка, тъй като детето през исковия период е живяло при него и той е осигурявал издръжката му, е неоснователна. Той не твърди и не установява настъпила законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, нито да е имал правно основание да упражнява родителските права, вкл. чрез постигнато извънсъдебно споразумение, а се позовава на собственото си неправомерно поведение, което не представлява изпълнение на задължението му по съдебното решение и не се явява обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Без правно значение е безспорно установеното по делото обстоятелство, че детето през исковия период е живяло с баща си и че изпълнителното дело е образувано в края на 2008г., а невлязлото в сила решение по предявения от ищеца иск за изменение на родителските права и на издръжката ще породи правни последици занапред, а не за исковия период.
В касационната жалба на И. Н.А. са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, като се сочи, че като е отглеждал детето Н. през целия исков период, жалбоподателят е изпълнил по отношение на него задължението си за издръжка и не дължи 1860лв., представляващи просрочени вноски. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Касационната жалба е основателна.
С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, незаконосъобразно и в противоречие с представените по делото доказателства въззивният съд е оценил като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск. Несъмнено и безспорно установено е, че през целия исков период, началото на който е датата на влизане на решението по бр.д. № 1129/2002г. на Пловдивския РС в частта относно присъдената издръжка /т.е. след приключване на съдебното дирене в производството по посоченото дело с оглед изискванията на чл.439 ал.2 от ГПК/, детето Н. И. А. е живяло само при баща си – ищеца и че последният му е осигурявал необходимите средства за издръжка. По този начин И.А. е изпълнил задължението си за издръжка, вменено му и с посоченото съдебно решение, и, респективно, правото на детето да получава такава е погасено чрез предоставянето й. Без значение за този извод е дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, вкл. чрез постигнато извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, като предявеният иск бъде уважен.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, № 1367 от 12.Х.2010г. по гр.д. № 1997/2010г. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. А. от [населено място] не дължи на Н. И. А. от с.гр., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си И. А.Г., 1860лв., представляващи просрочени издръжки по изп.д. № 9194/2008г. по описа на ДСИ при ПРС 9-ти район, за периода 01.ХІІ.2003г. – 01.ІІ.2009г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: