Р Е Ш Е Н И Е № 641 София, 10 януари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 671/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокат П. М. от АК - Враца, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. Д. И. против решение № 242/29.07.2010 година постановено по в н о х д № 376/2010 година, по описа на Софийски апелативен съд и по жалба на адвокат О. К. от САК, в качеството му на повереник на Х. М. П., Ц. Н. П., както и на Ц. Г. и А. И., със съгласието за последните двама на законният им представител – Д. Й. И., срещу същото решение. В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея, депозирано в съдебното заседание са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По основанието за допуснато нарушение на закона, се твърди, че по делото не е доказан квалифициращият елемент „бягство от местопроизшествието”, поради което неправилно е приложен чл. 343 ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1 и 4, б. „б” алт. 1 НК. Във връзка с това основание са и доводите по второто касационно основание, за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с това, че съдилищата са формирали вътрешното си убеждение в нарушение на правилата за това – чл. 14 ал. 1 НПК. Обсъждали са доказателства, които подкрепят обвинителната теза, като не са обсъдили тези в подкрепа на защитната – твърди се, че не са взети предвид показанията на св. К., както и възраженията на подсъдимия срещу обвинението за бягство от местопрестъплението. Твърди се, че изводите на съдилищата за съзнателно напускане на мястото на произшшествието е направено на базата на процесуално недопустими предположения. По основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, се твърди и това, че съдилищата в разрез с установените факти неправилно не са приели, че има съпричиняване от страна на пострадалите, които през нощта са се движели по пътното платно. В заключение, е направено искане за изменение на въззивното решение, чрез намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и се приложи института на условното осъждане. Във втората жалба по същите касационни основания искането е реципрочно – да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане, с указания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, съобразно първоначалното обвинение, с квалифициращ елемент „особено тежък случай” и увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения адвокат К. В. от САК, която поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях съображения и искания. Подсъдимият иска да му се намали наказанието и да не изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода. Касационните жалбоподатели и частни обвинители Х. П., Ц. П., А. И., действаща чрез законния си представител Д. И. и Ц. Г., се явяват лично и с повереника си Й. Б., преупълномощен от адвокат О. К.. Адвокат Б. поддържа касационната жалба по посочените в нея основания и искания. Прокурорът дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение, по съображения, че законът е приложен правилно и при установяване на обстоятелствата свързани с квалифициращият елемент „бягство от произшествието” не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Позовава се и на това, че в мотивната част на обжалваното решение са изложени убедителни съображения за липса на елемента „особено тежък случай”. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите са неоснователни. 1. С цитираната присъда подсъдимият И. И. е признат за виновен в това, че на 5.05.2009 година в с. Тишевица, обл. Враца при управление на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, управлявайки автомобила със скорост от 88 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на П. М. и средни телесни повреди на А. И. и Ц. Г., като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местпроизшествието – прест. по чл. 343 ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. 1 и 4, б. „б” алт. 1 от НК. За това престъпление му е наложено наказание при условията на чл. 54 НК – лишаване от свобода в размер на четири години, което да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и лишаване от право да се управлява МПС за срок от пет години. Оправдан е по обвинението за особено тежък случай. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалби на подсъдимия и частните обвинители се е произнесъл Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, като потвърдил цитираната присъда изцяло. Приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване. В основата на изводите за виновност на подсъдимия съдилищата са поставили обсъждането на гласните доказателства, условно разделени на три категории – свидетели присъствали на ПТП, такива установили фактите с проследяването и откриването на подсъдимия и показанията на св. К., които единствено са в синхрон с обясненията на подсъдимия по случая. Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия пред третата инстанция, че съдилищата неправилно са формирали вътрешното си убеждение, тъй като не са обсъдили показанията на св. К.. Напротив, при проверката по делото се установи, че и двете предходни инстанции са отделили нарочно внимание на показанията на този свидетел и по правилата на чл. 305 ал. 3 НПК, поради противоречието на показанията на този свидетел с останалите гласни, писмени и веществени доказателства, са изложили съображения защо намират за недостоверни показанията на този свидетел. Всъщност това основно възражение на защитата е насочено към опита да се дискредитира тезата на обвинението възприета от съдилищата, за бягство от мястото на произшествието. От една страна е установено, че подсъдимият и спътникът му – св. К., са слезнали от колата непосредствено след инкриминираното ПТП и след думите на подсъдимия „добре са” /относно пострадалите на пътното платно/ отново потеглили. Този факт изрично е обсъден в мотивите на двете инстанции, като сочещ на това, че и двамата са установили наличие на пострадали от катастрофата. Не е необходимо, за да е налице обсъждания квалифициращ елемент, подсъдимият да е знаел за конкретното състояние на пострада при ПТП, достатъчно е да е установено знанието за такова произшествие, участието на дееца в него и неизпълнението на предписаното в чл. 123 ал. 1 от ЗДвП поведение, едно от които е, водачът да остане на мястото на произшествието. В конкретния случай, правилно въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, с която е изяснено, че бягство от мястото на произшествието има не само когато формално не е изпълнено посоченото предписание, а на по – голямо основание тогава, когато е установено, че с поведението на напускане на мястото, деецът е обективирал решимостта си да избяга, за да осуети проверката от контролните органи. В конкретния случай, поради проявена бдителност и настойчивост от граждани станали очевидци на инцидента, подсъдимият е проследен, спрян и дори чрез принуда ограничен от понататъшно укриване от контролните органи. Правилно в критичен аспект е оценен и опитът на подсъдимия да се освободи от проверка, чрез предлагане на пари на свидетелите, които са го задържали до идването на компетентните органи. Възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат, е направено за първи път пред настоящата инстанция. Установената фактическа обстановка, наличието на видимост и правомерно поведение на пешеходците, които съобразно чл. 108 от ЗДвП са се движели в група в дясно по посока на движението си, т.е. противоположно на посоката на движение на ППС, не дават основание да се приеме това възражение за основателно. От фактическа страна е установено, че поради превишената скорост, след сблъсъкът на автомобила управляван от подсъдимия в крайпътен скат, той е загубил напречната си устойчивост, продължил е движение по диагонал на пътя и така стигнал в насрещната лента, където е настъпил на два последователни етапа удрянето на пешеходците. Съдилищата са се позовали на категоричното експертно заключение, че при движение с позволената скорост от 50 км/ч от страна на подсъдимия, произшествието е било предотвратимо. Поради изложеното е неоснователна тезата на защитата поддържана пред третата инстанция, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт, във връзка с приложението на квалифициращият елемент „бягство от мястото на произшествието”, както и във връзка с липсата на съпричиняване от страна на пострадалите пешеходци. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК решението за потвърждаване на присъдата на първата инстанция, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. 2. Неоснователна е и жалбата на повереника на частните обвинители. Възражението им, че неправилно е приложен материалния закон с оправдаването на подсъдимия по обвинението за „особено тежък случай”, е правено и пред въззивния съд. Съобразно чл. 339 ал. 2 НПК, в решението си този съд е обсъдил доводите по посоченото възражение и правилно е приел, с убедителни мотиви, че случаят не е „особено тежък”. Настоящият състав също намира, че в резултат на комплексната оценка на всички установени обстоятелства, правилно е оценено това, че от обективна страна деецът е допуснал само едно нарушение на правилата за движение – това по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Всички други обстоятелства – пияното състояние, бягството от мястото на произшествието, множеството пострадали лица, с които се утежнява отговорността му са включени като квалифициращи обстоятелства, които пряко водят до увеличаване на отговорността му. Поради това, няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаването на подсъдимия И. от първата инстанция по обвинението формулирано в обвинителния акт, деянието да представлява особено тежък случай. 3. По доводите за явна несправедливост на наказанието в двете касационни жалби: При проверката по делото не се установи наличие на основание за изменение на въззивното решение по третото касационно основание, за явна несправедливост на наказанието. Следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, с определянето му над предвидения минимум. Освен това от една страна, не се оправдава от правна страна възражението на подсъдимия за принос на пострадалите за настъпване на обществено опасните последици. От друга страна, съдилищата са обсъдили положителните данни за личността на подсъдимия, но заедно с това са отчели и противоправното му поведение /извън фактите включени в състава на престъплението/ при намесата на граждани за обезпечаване на проверката от компетентните органи. Поради това, че при проверката по делото не се потвърдиха доводите на жалбоподателите в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право за управление на МПС, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242/29.07.2010 година, постановено по в н о х д № 376/2010 година, по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: