Р Е Ш Е Н И Е № 249 София, 27.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1037 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Т. Б. Б. от [населено място], обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 19. 04. 2010 година по гр.възз.д.Nо 10051/2009 год. на Софийския градски съд по допускане на делбата на апартамент в [населено място] между страните по делото, бивши съпрузи, както и в частта , с която са отречено правото му на собственост по отношение на апартамент в [населено място] на основание чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. /отм./. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обоснована с довод , че основните въпроси за доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 85 г. /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост, са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС по Решение Nо 865/30.12.2005 година по гр.д. Nо 628/2005 година на ВКС-I отд. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти , за възможността това признание да бъде оборено , ако е направено под натиск, за необходимостта то да бъде ценено наред с останалите доказателства по делото, е обоснована с доказаната нуждата от произнасяне от ВКС за еднаквото и точно тълкуване на закона- разпоредбата на чл. 175 ГПК и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.Т., повереник на ответника по касация Т. Н., с който се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : Производството е по реда на чл. 278 и сл.ГПК/ отм./ по иск за съдебна делба по чл. 34 ЗС, иницииран от Т. Г. Н. срещу Т. Б. Б. и В. Т. Б.,съединен с иск по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./ срещу първият ответник. Предмет на спора е закупен от и на името на Т. Б. Б., с договор за покупко-продажба от 01.09.1997 година ,обективиран с НА Nо */ 1997 година недвижим имот- апартамент в [населено място] ,[жк]за сумата от 861 100 лв. , платена напълно и в брой от купувача съгласно договора. С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменил решението на първата инстанция , с което е допуснато да се извърши съдебна делба на АПАРТАМЕНТ в [населено място] ,[жк], между страните по делото-бивши съпрузи и техния син , при равни права и е постановено ново решение , с което е прието , че частта на Т. Н. е 2/3 идеални части , а бившият съпруг- Т. Б. е изключен като съделител от делбата. Прието е , че решението на първата инстанция , в частта , с която на ответника В. Б. е признато право на собственост от 1/3 идеална част от процесния апартамент , по силата на валидна разпоредителна сделка по НА Nо */2000 година, е влязло в сила. Прието е , че заявеното от Т. Н. възражение по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. /отм./ за придобиване имота в изключителна собственост в резултат на вложени в придобиване на жилището лични, извънсемейни средства е доказано по силата на писмена декларация от бившия и съпруг Т. Б. , че „средствата , с който е закупен апартамента, са нейни”. На основание чл. 291 т.1 ГПК, по поставеният процесуално- правен въпрос за доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 85 г. /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост, настоящият състав приема за правилна , изразеното становище по Решение Nо 865/30.12.2005 година по гр.д. Nо 628/2005 година на ВКС-I отд.- по иска по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./ „твърдението на някой от съпрузите за пълна трансформация на вложени лични средства за придобиването на недвижим имот , по време на брака на страните , се установява при условията на пълно и пряко доказване”. За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена общност, и се уважи иска по чл. 21 ал.1 или ал.2 СК 1985 г. /отм./, в тежест на претендиращият индивидуална собственост на целия недвижим имот или личен дял бивш съпруг, заявил надлежно иска си по чл. 21 СК от 1985 г. /отм./, е доказването - пълно и пряко на правно релевантни факти : 1./ придобивната стойност на имота / според видна на възмездната сделка с вещно-правен ефект/ , 2./ размера на вложените средства , които имат личен по см. на чл. 20 СК от 1985 г./ отм./ произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот/ изцяло или отчасти / и 3./ влагането към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на доказване на посочените факти е изцяло на ищеца по иска за трансформация лични средства - арг. на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./. Само и доколкото заявената претенция е подкрепена с конкретни доказателства за вложени средства като теглени суми от личен влог, набран преди брака; или парични суми по наследство, дарение или трансформирани лични имущества по см. на чл. 20 ал.1 СК /отм./ и действително е установено „влагането” на тези средства в придобивната стойност на имота-съпружеска имуществена общност , съдът може и следва да уважи иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 г./ отм./ или ако ,не са налице данни, че вложените средствата покриват напълно стойността на закупения имот, а само отчасти , да се уважи иска по чл. 21 ал.2 СК 1985 г./ отм./ и признае частична трансформация на вложени лични средства , въпреки твърденията , че имотът е изцяло личен/ чл. 21 ал.1 СК 1985 г. /отм./ в резултата на вложените собствени средства. За да приеме , че ищцата Т. Н. е доказала посочените по-горе правно релевантния факт за влагане на лични , извън семейни средства“, решаващият съд е обосновал фактическите си изводи на подписана от бившия съпруг-ответник по иска писмена ”Декларация” от 1.09.1997 година в смисъл, че апартаментът е закупен изцяло със средства на съпругата Т. Б. за сумата от 10 200 $/ щатски долара/. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона- чл. 144 ГПК/ отм./ , възпроизведен текстово и в действащия чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направени именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен / или при недоказано оспорване / частен писмен документ от гл.т. на подписа документ , е автентичен, а доколкото не е спорен от г.т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. Само по себе си „признанието” на факт писмено или устно, за разлика от съдебното признанието на иска , не налага неговото доказване с други доказателствени средства , но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. Когато съдържащото се в документа изявление е направено при физическа или психическа принуда и се иска установяване на принудата, но не се касае до същинско оспорване на документа в хипотеза на чл. 154-156 ГПК / отм./ , респ. в чл. 193- чл. 194 ГПК. Самото писмено изявление има доказателственото значение на признание на факт, но ако същото е направено извън съдебно на страната-автор не може да бъде отречена възможността да бъде оборено изявлението, ако е направено под натиск/ физическа или психическа принуда/, със допустимите от закона доказателствени средства. Когато се касае до отношения между бивши съпрузи, за установяване на определение обстоятелства , съдът може да допусне и събирането на гласни доказателства. В аналогичен процесуално –правен аспект е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение Nо 475/ 08.06.2010 година по гр.д. Nо 1311/2009 година на ВКС-III отд.”изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указания за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото.” По същество на релевираните отменителни основания от касатора Б., настоящият състав приема касационната жалба за основателна. Решението на въззивния съд , в частта с която е произнесен иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 г. / отм./ е постановено при нарушение на материалния закон. Процесният недвижим имот – апартамент в [населено място] е придобит на основание договор за покупко – продажба от 01.09.1997 година по НА Nо */1997 година Т.е. придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС е сделка- двустранен възмезден консенсуален договор с вещно-правен ефект. Неоспореният нотариален акт, от гл.т. на официален диспозитивен документ сочат , че по облигационната връзка / договора/ единствено страна е Т. Б.. Правата и задълженията по облигационната връзка възникват в резултата на насрещните волеизявления на договарящите , а ако няма уговорено друго/ договор в полза на трето лице , мандат, скрито упълномощаване , договор за поръчка, персонална симулация/ именно в тяхната правна сфера възникват и последиците. Вещно правният ефект на облигацията по договора за покупко-продажба възниква в патримониума на договаращия купувач, а доколкото той е в брак при режим на имуществена общност на съпрузите , по силата на законовата презумпция – чл. 19 ал.3 СК 1985 г. / отм/ , респ. чл. 21 ал. 3 СК следва , че правата възникват не само за страната , която е договаряща , но и за лицето, с което е в брак. Признавайки права на изключителен собственик по отношение на процесния апартамент , на основание чл. 21 ал.1 СК 1985 г. / отм./ на неучастващата като договарящо лице по сделката съпруга- Т. Н. , с обжалваното решение въззивният съд е допуснал грубо нарушение на материалния закон. След като не е страна по сделката , пряко в патримониума на Т. Н. не може да възникне вещното право, тя се явява съсобственик на закупения недвижим имот само доколкото, по силата на закона, възниква съпружеската имуществена общността , предполагаща бездялово придобиване на имота в съсобственост , а след прекратяване на брака- дялова съсобственост при равни права- чл. 26 и 27 СК от 1985 г. / отм./ . Материално легитимирано лице по иска по чл. 21 ал.1 и/или 2 СК 1985 г. / отм./, с твърдения/ теза/ че имуществото е изцяло или отчасти лично, е онзи бивш съпруг, който е участник- страна купувач по сделката/ респ. и двамата , ако като купувачи по сделката са участвали и двамата съпрузи /, основание за придобиване на вещното право, но не и бившият съпруг, което не е бил страна по сделката. След като бившата съпруга Т. Н. черпи права не поради лично уча стие в облигационната връзка, а само като съпруга на купувача при действието на законовия режим на имуществена общност на придобитите вещи и вещни права/ чл. 19 ал.1 СК от 1985 г./ отм.// и съпругът купувач не оспорва придобитите по силата на законовата презумпция права на бившата си съпруга , то придобитият по време на брака на Т. Б. и Т. Н. апартамент в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на брака им остава общ, в режим на обикновена съсобственост при равни права. От гл.т. на доказателственото значение на „Декларацията” на Т. Б. от 1.09.1997 година / датата на сключване на сделката/ в смисъл, че „апартаментът е закупен изцяло със средства на съпругата Т. Б. за сумата от 10 200 $/ щатски долара/” , правилно е ценено като признание, което обаче не може да рефлектира върху изводите относно придобития обем на вещни права от бившите съпрузи. Влагането на лични средства на единия съпруг могат да изключат придобитото имущество/ изцяло или отчасти от съпружеската имуществена общност , само ако вложилият лични средства е и страна по договора. Доколкото едно лице сключва договор за покупко-продажба и плаща със средства на друго, неучастващо в сделката лице , вложените чужди парични средства/ доколкото няма мандат, скрито упълномощаване , симулация, договор в полза на трето лице/ са източник само на облигационни отношения между лицето, собственик на парите и лицето, платило свое задължение/ или общо- чл. 25 СК 1985 г. /отм./ ако е за задоволяване на нуждите на семейството/ с чуждите пари , но не могат да се отразят на кръга на лицата, приобретатели на вещното право от сключената сделка с вещно-правен ефект. С оглед на изложените съображения , обжалваното решение следва да бъде отменено, заявения установителен иск по чл. 21 ал.1 СК 1985 г. / отм./ на Т. Г. Н. срещу бившия и съпруг Т. Б. се отхвърли като неоснователен, а делбата се допусне между всички страни по делото- бившите съпрузи и техния син, на основание чл. 34 ЗС при равни права за всеки един от съделителите. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение от 19. 04. 2010 година по гр.възз.д.Nо 10051/2009 год. на Софийския градски съд по допускане на делбата на апартамент в [населено място] между страните по делото, бивши съпрузи, както и в частта , с която са отречено правото на собственост по отношение на апартамент в [населено място] на основание чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. /отм./ на Т. Б. Б. и на основание §2 ал.1 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 208 ГПК / отм./ вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Н. , род. 01.09.1959 г. в [населено място], Р. живуща в Р. 625006,гр.Т. ул.Щ. Nо 1а, представлявана от адв. Л. С. Т.- САК положителен установителен иск на основание за собственост на апартамент в [населено място], чл. 21 ал.1 СК 1985 г. / отм./ срещу срещу Т. Б. Б. - ЕГ N. , живущ гр.с. , жк.”М. I” бл. 65 ап. 92 , като неоснователен. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на основание чл. 282 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл.34 ЗС и във вр. с чл. 26 и 27 СК 1985 г. / отм./ на следния недвижим имот: апартамент Nо 92 , находящ се в@@26@[жк]бл. 65 ет 7 със застроена площ от 37.66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседи- стълбище , двор и ап. 91 , ведно с прилежащото зимнично помещение и 0.472 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, между Т. Г. Н., с.а. адв. Л.Т. -САК , Т. Б. Б. ЕГ Nо [ЕГН] и В. Т. Б. с ЕГ Nо [ЕГН] , при равни права – по 1/3 идеална част за всеки един от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :