Р Е Ш Е Н И Е № 405/15 София, 11.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2038 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по чл.307 ал.1 ГПК по молбите на адвокат Б.М. като процесуален представител на М. Г. Г. от София, и на адвокати М.Ц. и Р.К. като процесуални представители на С. Т. М., С. В., Ю. М. С., А. М. Т., К. Н. Г. и Л. Т. Т., Б. П. А. и М. Н. Г. – всички от, за отмяна на решението на ВКС ІІ ГО от 29.Х.2014г. по гр.д. № 7454/2013г. поради противоречие между него и решението на ВКС І ГО от 13.І.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. С решението на ВКС ІІ ГО от 22.ХІІ.2011г. по гр.д. № 641/2011г., постановено по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, решението на ВКС по гр.д. № 1791/2009г. било отменено само в частта, с която дружеството е осъдено да предаде владението на процесните недвижими имоти, със задължителни указания за изследване на архитектурната и конструктивна възможност да бъде отделена реституираната част от новопостроената такава, при което висящността на спора по делото била възстановена единствено по отношение „съдбата” на пристроената част към реституирания имот. С решението, чиято отмяна се иска, ВКС в противоречие с приетото за установено с решението по гр.д. № 1791/2009г. по въпроса „съществуват ли претендираните имоти до размерите, в които са били отчуждени”, игнорирал пределите на СПН на последното в тази част, приемайки обратното – че реституираните имоти не съществуват реално до отчуждените им размери. В молбата на М. Г. /виж и молба-уточнение вх. № 7243/22.VІ.2015г./ са изложени и твърдения, че С. М. е починала на 02.VІ.2012г. – преди образуването на касационното производство по гр.д. № 7454/2013г., а като нейн единствен законен наследник молителката Г. не е била надлежно конституирана като страна в това производство и не е могла да вземе участие в него лично или чрез представител, поради което последната претендира отмяна на постановеното по това дело решение и на това основание. Ответникът по молбите за отмяна [фирма] чрез адвокати Д. и А. е заел становище за тяхната недопустимост, евентуално за неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбите за отмяна са допустими по съображенията, изложени в определението № 270 от 20.VІІ.2015г., постановено по настоящото дело по реда на чл.307 ал.1 ГПК, към което препраща. Разгледани по същество, молбите за отмяна на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК са неоснователни. Основателна, обаче, е молбата за отмяна на М. Г.. Съображенията за този извод са следните: С решението си от 13.І.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. ВКС на РБ І ГО е отменил решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 08.VІІ.2009г. по гр.д. № 2629/2003г. в частта за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС срещу [фирма] и вместо него е постановил друго, с което е осъдил дружеството да предаде на С. М., А. М.Т., Ю. М.С.,Ст.В., М. Н.Г. – В., К. Н.Г., Б. П.А. – Г., М. Вл.М., С. Т.М. и Л. Т.Т. владението на собствените на ищците недвижими имоти – бивши гаражи в сутерена и партера, представляващи понастоящем магазин за мебели в, [улица], и включващ на партерния етаж изложбена зала, магазин 3 и склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена – склад и подземен гараж, така, както са очертани с червен цвят на скиците към заключението на в.л. Я. на стр.212 и 213 по гр.д. № 2629/2003г. на САС, неразделна част от решението. В мотивите си съдът е приел, че са били налице предвидените в ЗВСОНИ предпоставки за възстановяване собствеността на ищците /сега молители/ върху претендираните имоти - те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, макар и сега да са включени в по-големи по площ и с друго предназначение помещения. На ниво сутерен съществуват и четирите стени на бившите гаражи, като връзката с пристроената част се осъществява чрез направата на една врата. На ниво партер южната стена и част от западната са съборени и заедно с разширението е оформена обща търговска площ – изложбена зала, но това не е довело до възникване на нов обект на собственост, тъй като останалите стени, под и таван са запазени. Промененото предназначение на одържавения имот и извършените във връзка с това вътрешни строителни работи не са основание да се откаже реституцията. Новопостроените части могат да имат самостоятелно съществуване чрез отделен достъп за сутеренния етаж, а партера – чрез възстановяване на премахната южна стена. С оглед на това имотът следва да се възстанови до размерите, в които е одържавен, а останалите части не подлежат на възстановяване. С оглед възможността да бъдат отделени, тези части не може да се считат присъединени към главната /възстановената/ вещ и да се възстановят заедно с нея. С решение от 22.ХІІ.2011г. по гр.д. № 461/2011г. ВКС на РБ ІІ ГО е отменил на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК решението на ВКС от 13.І.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. в частта, с която дружеството е осъдено да предаде на посочените в предишния абзац лица владението на описаните в същия абзац имоти, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Съдът е взел предвид приетото от касационния, че реституцията е възможна, макар и помещенията да са променени функционално, като им е придадено друго предназначение, защото свързаните с промяната в това преустройство вътрешни строителни работи – направа на ново стълбище, асансьор, свързващ сутерен и партер, нови врати и подходи, частично изграждане на нови стени и др., в резултат на което имотът е придобил друг вид, също не били от съществено значение, след като не са довели до възникването на нов обект на собственост; че извършеното след одържавяването преустройство в единствено възможната посока - на юг - не засяга цялостната конструкция на тази част от сградата, в резултат на него площта е увеличена, но в останалите посоки помещението е с непроменени параметри, поради което то е „запазено като обект на собственост и подлежи на възстановяване”. Прието е в отменителното решение, че „съзирайки възможността да бъдат отделени двете части – одържавената и съществуваща до размерите, в които е одържавена, и останалите части, изградени от държавата, респ. от трети лица, касационният съд е определил границите между тях по скицата на в.л. Я.”. Прието е и че с оглед представените от молителя /тогава [фирма]/ доказателства /в т.ч. и писмено становище на СО „Направление „Архитектура и градоустройство” за отсъствие на законова възможност за преустройство по описаните в решението на ВКС по гр.д. № 1791/2009г. граници, което да позволява създаването на два нови самостоятелни търговски обекта, защото имотите с описаните граници и входове за достъп не съответстват на действащата към момента нормативна уредба за правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на новите правила за създаване на достъпна среда, приложими и към преустройство на заварени сгради, и за липса на възможност за разполагане на два отделни обекта с предназначение за обществен достъп, с общи входове и обслужващи помещения/, че в хода на касационното производство /по гр.д. № 1791/2009г./ и към момента на постановяване на решението по него имотът е имал вече правен статут на самостоятелен обект в сграда съгласно пар.1 т.1 от ДР на ЗКИР. Доколко за този самостоятелен обект е отсъствала възможност за разделянето му и за обособяване на повече самостоятелни обекти, поради промени в императивни норми за устройство на територията и правилата за строителство, относими и за преустройството, като форма на разделяне на съществуващи сгради и самостоятелни обекти в сгради, приложими и към заварените случаи, в касационното производство, в което спорът е разрешен по същество, тези обстоятества не са могли да бъдат въвеждани като нови фактически твърдения и по тях не са събирани доказателства. С оглед на това е заключено, че откритите нови обстоятелства и свързаните с тях нови писмени доказателства са от съществено значение за делото, което поради това следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд с произнасяне относно архитектурната и конструктивна възможност за одобряване на проект за обособяване на два отделни самостоятелно функциониращи обекта със стопанско предназначение, при спазване на императивните изисквания за противопожарна защита и за обезпеченост на достъпна среда, въведени с конкретно посочени нормативни актове. С решението си от 26.ІІ.2013г. по гр.д. № 4538/2011г. САС е отменил първоинстанционното решение на СГС от 02.VІ.2003г. по гр.д. № 415/1997г. в отхвърлителната му част по предявените искове по чл.108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да предаде на ищците на основание чл.108 ЗС владението на недвижими имоти – бивши гаражи в сутерена и партера, представляващи понастоящем: магазин за мебели, включващ на партерния етаж: магазин 3, склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена: склад и подземен гараж, както са очертани с червен цвят на скицата към заключението на в.л. Я. на л. 212 и л.213 по гр.д. № 2629/2003г. на САС, неразделна част от решението, който имот съставлява самостоятелен обект в сграда със съответен идентификатор. САС е приел, че към влизането в сила на ЗВСОНИ бившите гаражи в сутеренния и партерен етаж, магазин 3 и складът зад магазин 1, които са били отчуждени, са съществували реално до отчуждените им размери, че извършеното преустройство на партера и сутерена чрез пристрояване откъм южната стена и частично в западната част на партера е довело до увеличаване на обема на отчуждените помещения, но не и до създаването на нов обект на собственост, като пристроеното не може да се обособи като самостоятелен обект и се явява принадлежност към етажите на сградата, които обслужва, и като такова е без правно значение за настъпване на реституцията. С оглед на това и по силата на ЗВСОНИ в патримониума на ищците е настъпило възстановяване на собствеността върху процесните имоти, които дружеството владее без правно основание. С атакуваното по реда на отмяната решение на ВКС ІІ ГО от 29.Х.2014г. по гр.д. № 7454/2013г. е отменено решението на САС по гр.д. № 4538/2011г. и вместо него е постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху два гаража с квадратура от 500 кв.м, два магазина с площ от по 120 кв.м и един магазин с площ 14 кв.м, находящи се на партера и сутерена в сградата на [улица], с посочени граници и съседи, са отхвърлени. Прието е, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ отчуждените имоти, за които се претендира възстановяване правото на собственост по реда на този закон, не са съществували реално в размерите, в които са отчуждени. С извършени след одържавяването /в периода 1981 – 1983г./ значителни преустройства в сутеренния и партерния етаж, свързани с реконструкцията им и изграждането на нов обект „Супермаркет” в съществуващите магазинни помещения, към посочения момент /към който следва да се преценят преустройствата, които са от значение за наличието на задължителната предпоставка за реституцията – реално съществуване на имотите до отчуждените им размери/, процесните имоти функционално са били включени в нов търговски обект – супермаркет, за изграждането на който са извършени и отчуждавания на обекти в съседни на процесния имоти, изцяло включени в новия обект и неотделима част от него. Разделянето на този нов единен /с процесните включени в него имоти/ търговски обект е невъзможно. С оглед на това ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на реституция и предявените от тях искове с правно основание чл.108 ЗС следва да бъдат отхвърлени. Като неоснователно е оценено твърдението на ищците, сега молители, че по отношение наличието на предпоставките на ЗВСОНИ ВКС се бил произнесъл с влязлото в сила решение и неотменено в тази му част – след постановената отмяна е отстранена силата на присъдено нещо по ревандикационната претенция, по която ищците следва да докажат правото си на собственост върху претендираните имоти. От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че С. Т. М. е починала на 02.VІ.2012г. и за свой единствен законен наследник тя е оставила молителката М. Г.Г.. М. Г. не е участвала в производството пред ВКС по гр.д. № 7454/2013г., образувано на 05.ХІІ.2013г. - поради липсата на данни по делото за смъртта на Сл.М. тя не е била заличена като страна по него, призоваването по което е осъществено по реда на чл.289 ГПК /чрез „Държавен вестник”. При тези обстоятелства ВКС на РБ намира, че не са налице предвидените в чл.303 ал.1 т.4 ГПК предпоставки за исканата от всички молители отмяна на решението на ВКС по гр.д. № 7454/2013г. Това е така, тъй като с решението на ВКС по гр.д. № 461/2011г. е отменено изцяло решението на ВКС по гр.д. № 1791/2009г. по предявените от молителите ревандикационни претенции срещу ответното дружество, а не е възстановена висящността на спора „единствено по отношение съдбата на пристроената част към реституирания имот”, както се твърди в молбата за отмяна. Отмяната с посоченото решение е обоснована с приетите за открити нови обстоятелства и с представените за тях нови писмени доказателства за невъзможност за преустройство по описаните в отмененото касационно решение граници, обратно приетото по което е обусловило решаващият извод за наличие на предпоставките за реституирането по силата на ЗВСОНИ на претендирания от молителите на това основание недвижим имот. Новите обстоятелства са оценени като такива от съществено значение за делото, налагащи новото му разглеждане с произнасяне след изясняване чрез заключение на вещо лице по въпроси относно възможността за обособяването на процесния имот и на пристроените след одържавяването части към него в самостоятелни обекти на собственост. Тези въпроси са относими към основното подлежащо на доказване в производството по делото по предявените ревандикационни искове твърдяно от ищците, сега молители, обстоятелство – че те са собственици по силата на настъпила по отношение на тях реституция по ЗВСОНИ на процесния имот, предпоставка за което е имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил одържавен, като самостоятелен обект на собственост. Следователно отменителното решение по гр.д. № 461/2011г. на ВКС касае и приетото за установено /в мотивите/ по гр.д. № 1791/2009г. по въпроса „съществуват ли имотите до отчуждените им размери по смисъла на чл.1 ЗВСОНИ”, при което не е налице „сила на пресъдено нещо на произнесеното решение /по гр.д. № 1791/2009г./ в тази му част” или „сила на пресъдено нещо по отношение установителната претенция върху реституираните имоти”, каквито са твърденията на молителите, обосноваващи искането им за отмяна /в нито едно от постановените по делата решения няма изричен установителен /относно правото на собственост/ диспозитив/. При това положение не са налице две влезли в сила решения, които си противоречат – по гр.д. № 1791/2009г. и по гр.д. № 7454/2013г., тъй като това по гр.д. № 1791/2009г. е отменено и не съществува. Ето защо молбата за отмяна на това основание следва да бъде оставена без уважение. Основателна, обаче, е молбата на М. Г. за отмяна на решението на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 7454/2013г. в частта му до размера на нейната ревандикационна претенция относно процесния имот - 34.45% идеални части /виж л.47 стр.2 в преписката по гр.д. № 415/1997г./. Несъмнено установено е по делото, че производството пред касационния съд по гр.д. № 7454/2013г. е проведено без участието на Г.. По делото е призована за откритото съдебно заседание на 24.ІХ.2014г. чрез „Държавен вестник” С. М. и решението е постановено /на 29.Х.2014г./ и по отношение на нея, въпреки настъпилата й на 02.VІ.2012г. смърт и въпреки настъпилото приемство в процеса по отношение на единствената й законна наследница М.Г.. Налице е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.227 ГПК, обуславящо наличие и на предпоставката за отмяна на решението по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК. Отмяната следва да бъде постановена само относно М.Г., тъй като само по отношение на нея е допуснатият порок на атакуваното решение, поради това само тя има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и само нейно е заявеното искане на това основание. Освен това предмет на делото са ревандикационни искове, страните по които не са необходими, а обикновени другари. С оглед на това еднаквото разрешаване на делата им не е задължително, при което спорът не може да бъде преразгледан и в неатакуваната по реда на отмяната част и спрямо останалите другари. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Г., С. Т. М., СОФИЯ С. В., Ю. М. С., А. М. Т., Б. П. А. – Г., М. Н. Г. – В., К. Н. Г. И Л. Т. Т., всички от, за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на решението на ВКС ІІ ГО, № 100/29.Х.2014г. по гр.д. № 7454/2013г. ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК решението на ВКС ІІ ГО, № 100/29.Х.2014г. по гр.д. № 7454/2013г. само в частта по предявения от С. Т. М., починала в хода на процеса и оставила като единствен законен наследник М. Г. Г., срещу [фирма] ревандикационен иск. ВРЪЩА делото на ВКС за ново разглеждане от друг негов състав в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: