4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1885/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр.София, 13 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1885/2014 година Осъдената Б. В. В. е подала по реда на глава тридесет и трета от НПК чрез свой защитник искане (неточно посочено като „молба”) за възобновяване на делото, по което е била осъдена с влезлите в сила първоинстанционна присъда и потвърждаващото я второинстанционно (въззивно) решение, съответно на районния съд-Горна Оряховица, и на окръжния съд-Велико Търново. Присъдата – 469/14.VІІ.2014 год. по нохд 394/14, е по обвинението за отправената на 15.ХІІ.2013 год. от Б.В. към М. Й. Д. закана с убийство – престъпление по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 НК, за което районният съд наложил наказание 4 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с изпитателен срок от 3 години. В. е осъдена и да заплати на Й. обезщетението, което пострадалата е поискала в размер на 200 лева за причинените ѝ с престъплението неимуществени вреди. Решението – 141/31.Х.2014 год. по внохд 298/14, е издадено след въззивно обжалване също от В. чрез защитника ѝ. Подаденото сега искане („молба”) за възобновяване на делото съдържа не съвсем точно позоваване и на основанията за поисканото възобновяване, както и доводите, които неговият подател смята, че го подкрепят; сметнал е също така за възможен изход на делото алтернативата оправдаване на осъдената още във ВКС – ново разглеждане на случая още в досъдебния стадий на наказателното производство. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора то е неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане трябва и да бъде оставено в сила по реда на възобновяването. Пряко проверяваното по реда на глава тридесет и трета от НПК въззивно решение не е засегнато от основанията за възобновяване, които съвпадат с касационните, в случая – свързаните с нарушения на материалния и на процесуалния закон. Възраженията, по повод на които ВКС прави своя извод, не държат сметка главно за две съществени изисквания към разглеждането на делото – централното място в него на съдебното производство чл.7, ал.1 НПК и указанията по тълкуването на чл.144, ал.3 НК в ТР 53/1989-ОСНК на ВС. Вярно е, че в сравнение с въззивната жалба вече не се твърди, че „практически липсва… досъдебно производство”, но и сега неговият „подготвителен характер”(чл.7, ал.2 НПК) очевидно се пренебрегва с претенцията например да бъде издирен евентуалният втори (заедно с разпитания Л.Г.) свидетел-очевидец на инкриминирания инцидент. Друг е въпросът, че необходимостта от разпита на такъв свидетел не е защитена с нищо, а е и очевидно незащитимо провеждането на ново досъдебно производство, само за да се извърши преоценка на събраните доказателства с надеждата да бъде възприета версията на Б.В.. Що се отнася до несъобразяването в искането за възобновяване с материалноправното изискване в ТР 53/89-ОСНК, ВКС има предвид указанието в това решение, че не е необходимо извършителят на заканата с убийство „да е действал с годно средство” „да извърши убийство” или „при условия, при които [този] резултат […] може да настъпи” – иначе подателят на искането не би твърдял, че „думите „ще ти извадя червата” или „ще те пронижа” […] безусловно [не] предполагат летален изход за пострадалото лице”. Може да се предположи всъщност, че от последното разминаване с тълкуването в цитираното решение на Върховния съд страдат и още възражения от името на осъдената като тези например, че пострадалата Д. била наранена не от замахването с нож от осъдената, а от своя опит да издърпа ножа от нея. Не по-малко неубедителни обаче са останалите несъгласия с приетото от съдилищата: че самата Б.В. била пострадалата от агресията на М.Д. и нейния спътник - „двойка възрастни хулигани”; че тя е била „очернена[та]” пред съда от „клеветническите данни”, които изнесъл за нейната личност св.Ст.С. – полицейският инспектор в селото. Най-неубедителни все пак остават упреците към районния съд като интелектуален автор на заканителните реплики (оценката за съда дори не е поставена в кавички!). ВКС смята за излишно да илюстрира подробно тук защо подателят на искането не е прав да упреква съда в „дописване на обвинителния акт” – достатъчно е да се сравни посоченото от него, че в обвинителния акт липсва репликата „Ще те изкормя”, а тя да бъде открита още на първата страница от акта в израза „Това е нищо- другия път ще те изкормя! Ще ти извадя червата! Няма да си отидеш жива!” Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 141 от 31 октомври 2014 год. по внохд 298/2014 на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ