1 Р Е Ш Е Н И Е № 269 София, 05 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 735 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 576/11 г. Окръжният съд-гр.Плевен осъдил подсъдимия Г. В. В., както следва: 1. за деяние, извършено на 07.02.2011 г., на основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.129, ал.1 и 2 и чл.58а, ал.1 НК на две години лишаване от свобода условно за срок от четири години; 2. за деяние, извършено на 07.02.2011 г., на основание чл.129, ал.1 и 2 и чл.58а, ал.1 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от четири години; 3.на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание две години лишаване от свобода условно за срок от четири години; 4.на основание чл.189, ал.3 НПК е ангажирана отговорността на подсъдимия за разноските по делото, съответно – по сметка на ОД на МВР-гр.Плевен, по сметка на ОС-гр.Плевен и направените от частните обвинители. 5.съдът се произнесъл и по вещественото доказателство, като постановил връщането му. С решение № 15 от 25.01.2012 г. по внохд № 367/11 г., образувано по жалба на частните обвинители, Апелативния съд – гр. Велико Търново изменил посочената присъда като увеличил наказанията, наложени на подсъдимия, съответно – за престъплението по чл.124 НК на четири години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.129 НК на две години лишаване от свобода, както и общото наказание, определено по реда на чл.23, ал.1 НК – на четири години лишаване от свобода, като постановил изтърпяването му при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и отменил присъдата в частта по приложението на чл.66 НК. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от частните обвинители и подсъдимия. Частните обвинители Б. Ч. М., В. Н. В., Р. Н. Р., М. Н. Р., Г. Н. Р. и А. Н. Р. претендират наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство или увеличаване на наказанието. Пред ВКС жалбата се поддържа от повереника на частните обвинители – адвокат В. М.. Подсъдимият Г. В. възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т. 2 и 3 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитата на подсъдимия – адвокат В. П.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: По жалбата на частните обвинители: Жалбата е неоснователна. 1. Жалбоподателите претендират да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на един от тях – Р. Н. Р., не е предявено разследването – чл.227 НПК и защото, „в обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение”. Идентични възражения са правени и пред въззивния съд, като последният е изпълнил задължението, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК. В мотивите на оспореното въззивно решение (л.л.27 и 28), са изложени основанията, поради които ВТАС е отхвърлил същите възражения като неоснователни. Изложените от съда по същество съображения изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Като е установил, че за предявяване на разследването Р.Р. е бил надлежно призован, макар да не е направил искане за това, и не се е явил, ВТАС не е имал основание да приеме, че процесуалните права на същия са били ограничени. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, насочено срещу „качеството” на обвинителния акт. Към изложеното от ВТАС следва да се добави, че изложеното на л.3 от обвинителния акт не е достатъчно за да се изведе твърдение, от страна на прокурора, за действие при евентуален умисъл. Допускането на смъртта на пострадалия не е достатъчно за това. Необходим е и извод, че деецът съзнавайки този възможен резултат, се е отнесъл към него не само безкритично, но се е съгласил с настъпването му като страничен на пряко преследваната цел. А такъв извод, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът не е направил, поради което и няма как да се твърди, че обвинението е противоречиво и ограничава процесуалните права на пострадалите. 2. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.1 НПК жалбоподателите възразяват срещу правната квалификация на деянието с пострадал Н. Р. М. – техен съпруг и баща, като считат, че извършеното осъществява състава на чл.115 НК и искат връщане на делото за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство. Частните обвинители могат да атакуват въззивния съдебен акт по касационен ред, когато са нарушени техните права и законни интереси – чл.349, ал.3 НПК, но само в рамките очертани от обвинителната власт, чрез внесения в съда обвинителен акт. Последният определя не само основните рамки на наказателния процес, но и пределите на реализиране на правото за защита, в това число и това на частното обвинение. Повдигане и поддържане на обвинение за друго, по-тежко наказуемо престъпление (каквото е това по чл.115 НК в сравнение с предявеното от прокурора по чл.124 НК), не може да бъде предизвикано от частните обвинители по реда на съдебното обжалване, а само чрез използване на възможностите по Глава тридесет и трета от НПК. 3. Възразява се, че наказанието за престъплението по чл.124 НК е явно несправедливо, „тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца” и се иска неговото увеличаване. Възражението е неоснователно. Не се претендира, а и не се установява, съдът по същество да е игнорирал обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието, както и да е оценил установените от него такива, неадекватно на обективното им значение. При това, след намесата на въззивния съд, определеното на подсъдимия наказание е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. По жалбата на подсъдимия: Жалбата е частично основателна. 1.По основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК: Изложеното по-горе добре очертава, че жалбата на частните обвинители не е недопустима, поради отсъствието на данни, в подкрепа на ангажираните касационни основания, поради което и няма как да се остави без разглеждане. Твърди се, че въззивният съд е утежнил положението на подсъдимия без да е бил надлежно сезиран със съответна жалба от частните обвинители. Възражението е частично основателно. При първоинстанционното разглеждане на делото посочените по горе лица са подали обща молба (л.51-53), като пострадали от смъртта на техния съпруг и баща и са поискали конституирането им като частни обвинители в наказателния процес, а ПОС уважил това им искане – (л.10). По обвинението по чл.129 НК не е конституиран частен обвинител. Както се посочи, въззивното производство е образувано по жалба на частните обвинители. С въззивната жалба (л.3) частните обвинители са оспорили първоинстанционната присъда в частта, относно престъплението по чл.124 НК с искания за връщане на делото на досъдебното производство за повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление (по чл.115 НК); претендирали са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и явна несправедливост на наложеното за това престъпление наказание. Заявеното пред ВТАС е идентично с изложеното във въззивната жалба. Изложеното дотук дава основание за следните изводи: - ВТАС не е имал процесуална възможност да увеличи наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.129 НК. В тази част присъдата не е оспорена от прокурора и не е могла да бъде оспорена от частен обвинител; - ВТАС е имал основание да се занимае с въпросът за справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия за престъплението по чл.124 НК. Частните обвинители са заявили недоволство от наложеното на подс.В. наказание за това престъпление. Допуснатото нарушение на чл.337, ал.2, т.1 НПК за престъплението по чл.129 НК, не налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като може и следва да се отстрани от настоящата инстанция. 2. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК: Казаното по-горе е относимо и тук и не налага извод, различен от вече направения. Водим от горното на основание чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 15 от 25.01.2012 г. по внохд № 367/11 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново, като намалява наложеното на подсъдимия Г. В. В. наказание за престъплението по чл.129 НК от две на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: