4 гр. д. № 114/2011 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 233 София, 20.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 17 май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 114/2011 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. С. С., Г. С. С. и Я. А. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г. на ВКС. Поддържа се, че то противоречи на постановено преди него друго решение по гр. д. № 1161/1996 г. на Русенски ОС и че съдът в касационното производство е допуснал касационна проверка на въззивното решение по едни въпроси, а при произнасяне по същество се е занимал и с това дали имотът е бил застроен, с оглед възможността за възстановяването му по ЗСПЗЗ, с което е нарушил правото на защита на страната. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] не взема становище по основателността й. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: Решението на ВКС по гр. № 79 от 2009 г. е постановено в производство по чл. 290 ГПК. С него след като е отменено въззивното по гр. д. № 459/2008 г. на Русенски окръжен съд е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от молителите срещу [фирма], [населено място] установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК за собственост на земеделски земи: лозе от 1.8 дка в м. „Горни дунавски лозя”, в землището на [населено място], образуващо имот № 196 по КП от 1982 г. и лозе с площ от 4.2 дка в землището на [населено място], съставляващо имот пл. № 195 по КП на местността от 1982 г. След извършен косвен съдебен контрол върху решение за възстановяване на земеделски земи е направил извод, че не са били налице предпоставките за възстановяване поради наличие на ограничения по чл. 10б. ЗСПЗЗ. Въз основа на това е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имотите на основание решение № 53 от 11.06.1993 г. на ПК Р., постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и договор за дарение от 08.11.1993г. (н. а. № 33, т. ХХХ, н. д. І№ 8281/93 г.) на същите земи, реституирани в полза на Я. К. П. и Я. Я. К., като неоснователни. Въз основа на тези данни настоящият съдебен състав намира, че не е налице първото наведено основание за отмяна на решението на касационния съд по т. 4 на чл. 303 ГПК по следните съображения: Решение № 266 от 23.01.1997 г. по адм. д. № 1161/1996 г. на Русенски окръжен съд е постановено в административно производство по чл. 138 З.. То е имало за предмет проверка законосъобразността на постановен административен акт - заповед № 524 от 15.03.1996 г. на кмета на [община], с която е отказано попълване на кадастралния план на западната промишлена зона на града с реституиран имот с решение на ОСЗ [населено място]. Касационното решение, отмяна на което се иска, е постановено в производство с предмета гражданскоправен спор за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи. Фактическия състав на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК намира приложение, когато между същите страни за същото искане има постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Това предполага да са водени две дела с идентичен спор гражданскоправен спор и страни и спорът да е разрешен различно. Представеното решение е постановено в административно производство, поради което е неотносимо към релевираното основание за отмяна. Не е налице и основанието по т. 5 на чл. 303 ГПК за отмяна на същото решение на ВКС. При постановяване на решението състав на касационния съд е извършил косвен съдебен контрол върху административните актове – решения на ОСЗ, с които са били възстановени имотите, предмет на исковете, при което е намерил, че постановените решения са незаконосъобразни тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за постановяването им. Имотите, заявени за възстановяване, са се намирали в урбанизираната територия на населеното място, върху тях държавата е била реализирала мероприятие, което представлява ограничение от посочените в чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху този терен. Д. е за това, че въпросът дали признатият на молителите терен за възстановяване, който в една част е идентичен със закупения от ответника по иска [фирма] през 1997 г. от [фирма] Р., е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не е подлежал на земеделска реституция по аргумент от чл. 10б ЗСПЗЗ, е поставен за първи път в касационното производство от съда при постановяване на съдебния акт, поради което на страната не е дадена процесуална възможност да вземе становище по него и да организира защитата. Това процесуално действие страната определя като нарушаващо правото й на участие в процеса. Д. е неоснователен. В първоинстанционното производство по предявения ревандикационен иск от молителите ответникът [фирма], Р. първоначално е взел становище, че не владее описаните имоти и не е собственик на тях. След приемане на техническа експертиза, която установява, че тези два имота съответстват на имоти пл. №№ 131 и 134 и на 132 по предходния план от 1993 г. и са идентични с част от продадения на ответника с договор от 25.04.1997 г. „обособен терен” от общия терен на [фирма]: представляващ незавършен обект на строителство, с обособена площ от 38511 кв. м. и незавършено строителство на производствен корпус, битова сграда и открит склад за метали, при граници бул. „Трети март, терен на [фирма], терен на [фирма], път „Север” по приложената към договора скица, ответникът по иска е релевирал довод, че процедурата по възстановяване на земеделска земя не е завършена. Обосновал го е с твърдението, че посочените в решението имоти, признати за възстановяване в съществуващи или възстановими граници, не са индивидуализирани по действащ план, поради което то не е породили конститутивно действие – да определи и индивидуализира като самостоятелен обект на гражданския оборот реституираната земеделска земя. На следващо място не е установено да са идентични с придобитите от него по договор за покупко-продажба терен. След като тези доводи са наведени още в първоинстанционното производство молителите са могли да вземат отношение по тях. Извършеното процесуално действие от касационния съд за проверка валидността на правното основание, от което страната извежда легитимацията си на собственик на земеделски имот, е изпълнение на служебните функции на съда, поради което няма за последица накърняване правото на участие и защита на страната в гражданското съдопроизводство. Основание за отмяна по т. 5 на чл. 303 ГПК са неизвършване или неправилно извършване на онези процесуални действия, които уведомяват страната за предприетите от съда процесуални действия и й осигуряват възможност да организира защитата си. Посоченото процесуално действие не е между тях, поради което не обуславя посоченото основанието за отмяна. Подадената молба като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Е. С. С., Г. С. С. и Я. А. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 201 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 79/2009 г. на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: