О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 300
Гр. София, 14.07.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 866/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 666 от 09.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 377/2022 г. на Софийски апелативен съд, шести състав, с което е потвърдено определение № 263507 от 28.06.2021 г., постановено по т.д. № 706/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените срещу „Селект моторс къмпани“ АД – в несъстоятелност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение с твърдението, че въззивният съд не е съобразил характера на разпоредбата на § 3 ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., с която е изменен чл. 62, ал. 1 ЗБН и срокът за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността е удължен от 2 на 5 години, както и обстоятелството, че в конкретния случай искът е предявен след влизане в сила на законодателното изменение. Застъпва се становището, че: нормата на § 3 ЗИДЗБН не е била обявявана за противоконституционна и все още е действащо право; процесуалноправните разпоредби от категорията на § 3 ЗИДЗБН се прилагат и към правоотношения, предмет на неприключили по време на влизането им в сила съдебни дела, тъй като с тях се въвежда по-съвършена процедура и те са в интерес на правните субекти; приетото от Конституционния съд на Република България решение № 8 от 27.05.2021 г. действа занапред от влизането му в сила (12.06.2021 г.) и с оглед на това действителността на процесуалното действие – предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността в срока по чл. 62, ал. 1 ЗБН, изменен с § 3 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.), следва да се преценява към момента на извършването му, когато е била действаща разпоредбата на § 7 ПЗР ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.); нормата на § 7 ПЗР ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) е с еднократно действие, защото с нея законодателят единствено и само е придал действие на разпоредбите на целия ЗИД спрямо откритите към датата на влизането му в сила (17.03.2018 г.) производства по несъстоятелност на търговски банки, поради което решението на Конституционния съд, което действа само занапред, не би могло да повлияе на действието на § 7 ПЗР ЗИДЗБН, а и след 17.03.2018 г. тази разпоредба вече няма характер на действащо право. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване се прави в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поставя следният въпрос, за който се твърди, че е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му, а именно - Към кой момент следва да се направи преценка за спазване на преклузивния срок, предвиден в чл. 62, ал. 1 от ЗБН – в редакцията към момента на предявяване на иска или с оглед Решението на Конституционния съд, с което § 7 ПЗР ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) е бил отменен?
Поддържа се и наличието на самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба – „Селект моторс къмпани“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на частната касационна жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК синдикът на „Селект моторс къмпани“ АД – в несъстоятелност не е депозирал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ са предявили искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на подробно описани в молбата прихващания, извършени от ответника „Селект моторс къмпани“ АД /н./; че с нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН е законово уреден преклузивен срок за предявяване от синдиците на банка в открито производство по несъстоятелност на иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, свързан с производството по несъстоятелност; в началната редакция на закона и до изменението му с ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. срокът е 2-годишен от откриването на производството по несъстоятелност; с изменението на разпоредбата със ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018 г., преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН е изменен на 5 години; с изричната разпоредба на § 7 от ПЗР ЗИДЗБН е предвидено същият закон да се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.
Въззивната инстанция е посочила, че съобразно разясненията, дадени от Конституционния съд на РБ с мотивите по решение № 4 от 11.03.2014 г. по конституционно дело 12/2013 г., поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици. Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения. Конституционният съд се е произнесъл, че когато новият закон преурежда вече настъпили правни последици от юридическите факти, е налице хипотезата на обратно действие на закона.
Изхождайки от тези съображения, съставът на Апелативен съд – София е извел извод, че с разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН е предвидено гореразясненото от КС обратно действие на закона за изменение на чл. 62, ал. 1 ЗБН, като преходната норма изрично придава действие на законовите изменения и по отношение на вече откритите и заварени производства по несъстоятелност и в частност разпорежда измененият срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН за предявяване на очертаните в последната норма искове от закона на 5 години да намира приложение и за завареното производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, открито с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
На следващо място въззивният съд е посочил, че с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020г. по описа на Конституционния съд на Република България нормата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г., е обявена за противоконституционна, като на основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му, или решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 48 от 08.06.2021 г., е в сила от 12.06.2021 г. По спорния между страните въпрос за правните последици на обявяването на закона за противоконституционен с цитираното решение на Конституционния съд и как последното рефлектира върху правната сфера на ищеца, въззивният съдебен състав е приел, че отговор е даден с решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС.
С решението Конституционният съд приема, че прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. По тези мотиви е и възприето, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. по описа на Конституционния съд, въззивният съд е приел, че няма да прилага обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018 г., а следва да приложи точния смисъл на закона без последната противоконституционна норма. В тази връзка е посочил, че предвид нормата на чл. 17, ал. 1 ЗБН производството по несъстоятелност се счита за открито на датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, която дата, видно от вписаните по партидата на „КТБ“ АД в ТРРЮЛНЦ обстоятелства и обявеното решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. 7549/2014 г. по описа на СГС, е 22.04.2015 г., а установеният с нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН преклузивен срок за предявяване от синдиците на „КТБ“ АД на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да бъде броен от последната начална дата – 22.04.2015 г. Същият към датата на осъществяване на правнорелевантните факти е определен на 2 години и е изтекъл на 24.04.2017 г. – първи присъствен ден, както е приел и първоинстанционният съд. Изменението в законовата разпоредба на чл. 62, ал. 1 ЗБН съобразно горните доводи на съда е прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018 г., и при неприлагане на обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПЗР на същия закон има действие за в бъдеще – по отношение на неоткритите производства по несъстоятелност и неизтекли вече преклузивни срокове, но не създава нов срок, нито продължава вече изтеклия срок за предявяване на искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН от синдиците на „КТБ“ АД.
Въззивната инстанция е приела, че не почиват на закона, а и на разясненията по задължителната практика по ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, доводите на жалбоподателя, че нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН като процесуална следва да намери приложение към предявените по делото искове, независимо от неприложимостта на противоконституционната разпоредба на § 7 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г. С последния тълкувателен акт изрично е дадено тълкуване на аналогичната разпоредба на чл. 649 ТЗ, установяваща преклузивен срок за предявяване на искове за обявяване на относително недействителни на прихващания и сделки от синдика в производство по несъстоятелност по ТЗ, като е прието, че срокът по чл. 649 ТЗ е преклузивен срок за предявяване на иск, а не процесуален срок по висящото производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 62 ЗБН е аналогична на разпоредбата на чл. 649 ТЗ, предвид на което и по отношение на същата следва да бъде възприето даденото тълкуване, а доводите на синдиците на „КТБ“ АД за процесуалния характер на срока и в тази насока за непосредственото действие на нормата са необосновани.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивния съдебен акт не следва да се допуска.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос се свежда до действието на Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г./, относно придаденото обратно действие на същия закон. На този въпрос е дадено разрешение с постановеното решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. по описа на КС на РБ, задължително за съдилищата, съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗКС, на което обжалваното определение е основано и поради това изцяло му съответства. Т. к. спазването на срока по чл. 62, ал. 1 ЗБН представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН и за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно по време на целия исков процес, то настъпилите в хода на неговата висящност последици от постановеното конституционно решение следва да се зачетат. При липса на обратно действие на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г./ и след изтичане на първоначалния 2-годишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН, правата на ответниците, възникнали в резултат от извършени прихващания, действия и сделки, не могат да бъдат оспорвани с посочените в същата правна норма искове. В същия смисъл е трайноустановената и актуална практика на ВКС - определение № 60239/14.06.2021 г. по ч. т. д. № 902/2021 г. на I т. о., решение № 60167/22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на II т. о., решение № 158/03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на I т. о., решение № 60142/25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на I т.о., решение № 60178/15.12.2021 г. по т. д. № 2020/2020 г. на ВКС, І т. о., определение № 190/15.05.2022 г. по ч. т. д. № 681/2022 г. на І т. о., определение № 209/16.05.2022 г. на ІІ т. о., определение № 286/06.07.2022 г. по ч. т. д. № 582/2022 г. на І т. о. и др., чието наличие опровергава тезата на частния касатор, че поставеният за разрешаване въпрос има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за достъп до касация, която предполага въззивният съдебен акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите му – обстоятелства, които в случая не се установяват.
Предвид изложеното и при този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2, изр. 2, предл. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 666 от 09.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 377/2222 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15 лв., която следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |