2 Р Е Ш Е Н И Е № 503 София, 21 декември 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1619 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№5640/2012 г. на Районен съд гр.Варна и внохд.№213/2013 г. на Окръжен съд гр.Варна,образувано по искане на осъдения Н. П. Д.. В съдебно заседание искането, с доводи са съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че няма допуснато нарушение на закона и допуснати процесуални нарушения и атакуваните актове са правилни и законосъобразни. Върховният касационен съд, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 08.07.2013 г., постановено по внохд № 213/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна е изменена присъда по нохд № 5640/2012 г. на Районен съд-гр.Варна, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК е намален размера на наложеното наказание на подсъдимия Н. П. Д. - на лишаване от свобода за срок от шест месеца. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 27.08.2012 г. в [населено място] да е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 10 лева, от владението на свидетеля В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и на основание чл.68, ал.1 НК, в изпълнение е приведено наказанието, по нохд № 108/2012 г. на Районен съд-гр.Плевен – лишаване от свобода за срок от пет месеца, присъдата е потвърдена. По искането за възобновяване на осъдения Д.: Доводите са за нарушение на закона, според защитата, тъй като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК, а по никакъв начин по делото не е установено наличие на сила или заплаха. Съществените процесуални нарушения, според защитата е в не изясняване на въпроса за субективната страна на деянието, като се твърди, че подсъдимият тогава Д. е бил с диагноза биполярно афективно разстройство. Тя датирала от 2000-та година, когато е било провеждано лечение. Въззивният съд приел заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза от него, че към момента на изготвяне на експертизата Д. не е с продължително разстройство на съзнанието, но по никакъв начин не е коментиран въпроса, какво е било състоянието му към датата 27.08.2012 г., когато е извършено деянието, т.е., според защитата, въпросът за психичното състояние на осъдения Д. не е решен. Доводите са основателни. По фактите инстанционните съдилища са приели, че на инкриминираната дата и място в очевидно пияно състояние, осъденият Д. е издърпал от ръцете на свидетеля В. мобилния му телефон на стойност 10 лева, като е твърдял, че този телефон е откраднат. След като го е взел, се опитал да набере телефон 112, за да съобщи за кражба. В това време успял да вземе и телефона на приятеля на В. – свидетеля П., но той много бързо си го върнал.По същото време до тримата приближили служители на МВР, които били повикани от приятел на пострадалия. Д. първоначално отказвал да върне телефона, но след като бил настанен в патрулната кола за отвеждане в Районното управление, го върнал. Изводите и на двете инстанционни съдилища са вътрешно противоречиви. Една част не отразява казаното от свидетелите в съдебно заседание, а и няма отговор на въпроса колко време е продължил целия инцидент. Районният съд е приел, че около 1.00 часа покрай кръстовището минал автопатрул , който се намесил. Свидетелят В. обяснява, че вземането на телефона му е станало към 22.30-23.00 часа. Свидетелят П. – „всичко се случи много бързо, за секунди”. Не е съобразено и обстоятелството, което твърди осъденият Д. и което е отразено и в обвинителния акт, че Д. е върнал телефона с думите „ето ти телефона, не пускай жалбата, да си ходим” и установеното от свидетеля Н. – служител на МВР – „подсъдимият върна телефона преди да го настаним в патрулката”. Горното сочи, че липсва категоричност в изводите и очевидно не е „несъмнено установено”, че на инкриминираната дата и място Д. е отнел със сила телефона на свидетеля В.. Както бе посочено по-горе, не е съобразено времето на държане на отнетата вещ, оттук и липсата на отговор на въпроса налице ли е трайно държане на същата. Неубедителни са и изводите за наличието на сила /категорично е установено, че липсва заплаха/, с приетото като изпълнително деяние „издърпване”. Основателен е и довода за неизясняване на психичното състояние на Д. към момента на извършване на деянието. Вещото лице, изготвило заключението по съдебно-психиатричната експертиза, назначена от въззивния съд, е приело, че „в момента на изготвянето на настоящата съдебно-психиатрична експертиза, при освидетелстване на лице корекция настроение и поведението му е подредено и той е вградим в социалната среда...приема медикаментите си...налице е декларативно съзнание на психиатрично заболяване и готовност за самостоятелен прием на медикаментозно лечение...от медицинската документация на освидетелствания психиатричното изследване в момента и данните по делото ми дават основание да приема поставената в стационарни условия диагноза, биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- смесен”. Не е поставена задача и липсва отговор на въпроса, какво е било психичното състояние на осъдения към датата 27.08.2012 г.,отговора на който въпрос има значение за отговорността на осъдения. Гореизложеното сочи на допуснати съществени и процесуални нарушения от инстанционните съдилища, по събиране и оценка на доказателствата, довели очевидно до неправилно приложение на закона. Липсата на отговори на посочените по-горе въпроси е лишило инстанционните съдилища от възможност за правилно решаване на делото – законосъобразно и при спазване на процесуалните прави за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата от значение по делото, очертаващи предмета на доказване, както и на база безпротиворечиво установени факти, закона да бъде приложен правилно. Горепосочените пропуски могат да бъдат отстранени от въззивния съд, поради което и делото следва да бъде върнато на тази фаза от процеса. Ето защо, и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение, постановено по внохд № 213/2013 г. на Окръжен съд [населено място] и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд –гр.Варна, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: