Р Е Ш Е Н И Е № 45 Гр. София, 10 април 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП, К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 74/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения Б. Г. Ж. /наименувано молба/ за възобновяване на н.о.х.д № 2624/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора и на в.н.о.х.д. № 1290/2016 г., по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора и отмяна на влязлата в сила присъда № 214/05.12.2016 г., с която Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което е постановено да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в полза на държавата в размер на 600 лв. В молбата за възобновяване се посочва, че съдебните актове по делата са постановени неприсъствено за Ж., който не е бил редовно призован, за да участва в съдебното производство пред двете съдебни инстанции, както и не му е бил връчен обвинителен акт. В молбата се съдържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и за нарушение на материалния закон, което навежда на основанието по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият Ж. се представлява от служебно назначен защитник, адв. К. Г., който поддържа молбата за възобновяване и направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на РС – гр. Стара Загора. Застъпва становището, че подзащитният му е бил предаден на Р България от френските власти с Европейска заповед за арест / ЕЗА /, в която се съдържат гаранции за повторно разглеждане на делото, при направено искане от осъденото лице, без да се изследва информираността му за воденото спрямо него наказателно производство. Осъденият Ж., в последната си дума пред ВКС, моли да се уважи подадената от него молба за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че молбата на Ж. е допустима, но неоснователна. Счита, че ЕЗА, с която осъденият е бил предаден да изтърпи наказанието по влязлата в сила присъда не съдържа гаранции за възобновяване на делото, а задължение осъденият да бъде уведомен за правата си в процеса. Отделно от това намира, че жалбоподателят е участвал пълноценно в досъдебното производство, където е бил представляван от защитник и след приключването на същото материалите са му били предявени по надлежния ред. Последващото неявяване на осъдения в съдебната фаза на процеса е наложило и провеждането на задочно производство, поради което са налице отрицателните предпоставките на чл.423, ал.1, изр.2 от НПК и липсват основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено от активно легитимиран правен субект, задочно осъдено лице и е насочено срещу влязла в сила присъда. Същото е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК по следните съображения: Предмет на същото е присъда на Районен съд – гр. Стара Загора, постановена на 05.12.2016 г., потвърдена с решение на Окръжен съд – гр. Стара Загора № 9/26.01.2017 г. по в.н.о.х.д № 1290/2016 г., влязла в сила на 26.01.2017 г. Във връзка с изпълнението на присъдата Ж. е бил предаден от компетентните органи на френската държава на българските власти с ЕЗА . Осъденият е бил приведен в Затвора – гр. Стара Загора на 20.11.2017 г., като датата на задържането му за изпълнение на присъдата, следва да се счита за най-късната дата, на която е узнал, че спрямо него е налице влязла в сила присъда. Искането за възобновяване е постъпило на 03.01.2018 г. / подадено по пощата на 02.01.2018 г. / , което е в рамките на шест-месечния срок по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК . Разгледано по същество, искането с основание чл.423 от НПК е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство по делото е започнало при условията на чл.356, ал.2 от НПК под формата на бързо полицейско производство, № ЗМ- 844/02.09.2016 г., по описа на 01 РУ – “Полиция” – гр. Стара Загора, водено срещу Б. Г. Ж. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С постановление от 02.09.2016 г., Б. Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК относно това, че на 02.09.2016 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка “марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, в частност 1, 92 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510 ”, с фабричен номер № 0019. След привличането на лицето като обвиняем е извършен разпит, в който са разяснени правата му в процеса, включително и правото да бъде представляван от защитник. Обвиняемият е заявил, че разбира правата си, както и че на този етап от производството не желае защитник, от което право ще се ползва по-късно, като упълномощи защитник по свой избор. По отношение на обвиняемия е била определена мярка за неотклонение “ подписка”, като в протокола от привличането са му били разяснени задълженията, които произтичат от вземането на процесуалната мярка – да не променя местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да се явява при призоваване, както и че при неизпълнението им, тази мярка ще бъде заменена с по-тежка. След приключване на бързото производство, материалите по разследването са били предявени на Ж. с протокол от 07.09.2016 г., лично и в присъствието на упълномощен от него защитник. На 14.09.2016 г., срещу обвиняемия Б. Г. Ж., от прокурор при Районна прокуратура – гр. Стара Загора, е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по който е било образувано н.о.х.д. № 2624/2016 г. по описа на РС – гр. Стара Загора. С разпореждане на съдията - докладчик от 14.09.2016 г. делото е било насрочено за 20.09.2016 г. и е било разпоредено на обвиняемия да бъде връчен препис от обвинителния акт. За първото по делото заседание, Ж. е бил нередовно призован, като призовката е била върната, невръчена, ведно с докладна записка, рег. № 195900-14477/19.09.2016 г., изготвена от младши полицейски инспектор Б. Б., при 01 РУ-гр. Стара Загора, от която е установено, че Ж. не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване в [населено място], [улица]. По данни от проведен разговор с кмета на селото, г-жа Р. Ж. е установено, че Ж. от няколко години не пребивава на територията на населеното място, а имота на [улица] собственост на други лица, които работят в чужбина. Съдът е отложил делото и е разпоредил за следващото съдебно заседание ново призоваване от известните адреси и изготвяне на справки за местонахождението на подсъдимия. За съдебното заседание от 13.10.2016 г. подсъдимият Ж. отново е бил нередовно призован - от адреса в [населено място] призовката е била върната с аналогична информация, че е напуснал адреса, а изпратената до постоянния адрес /отбелязан и като настоящ/ на Ж. в [населено място], [жк], /№ /, /вх./, /ет./, /ап./ – също върната с отбелязване, че по сведение на съседи, сем. Н., лицето не живее на адреса от години, а живее в /населено място/. Подсъдимият Ж. е бил призован и чрез упълномощения защитник, който е отказал да я приеме, поради липса на връзка с клиента. От изисканата от ОД на МВР - гр. Стара Загора справка, УРИ:349000-14523/26.09.2016 г. относно задграничните пътувания на Ж. е установено, че са регистрирани две влизания в страната, съответно на 29.05.2016 г. през /ГКПП/ и на 12.06.2016 г. през /ГКПП/. В съдебното заседание от 13.10.2016 г., съдът е отложил делото, като е изменил мярката за неотклонение на Ж. от „подписка“ в “задържане под стража” и го е обявил за общодържавно издирване; изискал е и нови справки относно адресната му регистрация и задграничните пътувания. В съдебното заседание от 05.12.2016 г. подсъдимият Ж. е бил нередовно призован /призовките от постоянния му и настоящ адрес в [населено място] и от адреса в [населено място] са върнати с отбелязване, че лицето не живее на адреса/ , като в постъпилата справка за задграничните му пътувания не се съдържала нова информация. Ж. не е бил установен и в резултат от проведеното общодържавно издирване/обявено с телеграма № 41534/02.11.2016 г. на ГДНП /, съгласно писма, вх. № 25031/08.11.2016 г. и вх. № 24317/01.11.2016 г. на ОД-МВР – Стара Загора. Районният съд е отчел наличната информация от представените писма и справки и обстоятелството, че подсъдимият е бил представляван от упълномощен защитник и в същото съдебно заседание е дал ход на делото на осн. чл.269, ал.3, т.2 и 1 от НПК, при условията на изискуемите законови предпоставки – подсъдимият не е бил намерен на посочения от него адрес и проведеното общодържавно издирване е останало без резултат, като местоживеенето на лицето не е установено. В същото съдебно заседание съдът е постановил присъда № 214/05.12.2016 г. , с която е признал подсъдимият Б. Г. Ж. за виновен относно извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в полза на държавата, в размер на 600 лв. Присъдата на районния съд е била обжалвана от упълномощения защитник на подсъдимия Ж., адв. Д. А., като по жалбата е било образувано в.н.о.х.д. № 1290/2016 г., по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Въззивното производство е разгледано в отсъствието на подсъдимия Ж. и в присъствието на упълномощения от него защитник. За това съдебно заседание подсъдимият е бил призован от известните адреси в [населено място] и [населено място], на които не е бил намерен и видно от отразеното в призовките е напуснал, обявяването му за общодържавно издирване е останало без резултат, съгласно получено писмо от зам. Директор на ОД – МВР – гр. Стара Загора. При тези данни, съдът е отчел, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие , както и че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително и е дал ход на делото. Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на съдебното производство по делото обуславят извод за неоснователност на искането за неговото възобновяване и липса на предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането на Ж.. Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, депозираното в срок искане за възобновяване на дело, проведено без участието на обвиняемото лице, се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК / отм, понастоящем предвидената в чл.247б от НПК / или ако е била изпълнена, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина. Процедурата по чл.254, ал.4 от НПК /отм/ предвижда връчване на препис от обвинителния акт и уведомление за възможността делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимия при наличието на съответните законови предпоставки за това. Предвидената в чл.423 от НПК възможност за повторно разглеждане на делото с участието на осъденото лице е в кореспонденция с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6, т.3 б. ”а”, “с” и “d” от ЕКЗПЧОС – да бъде информирано относно характера и причините на обвинението, да се защитава лично и чрез защитник по негов избор по същото обвинение и да участва активно при разпита на свидетелите по делото. Целта на института е максимално гарантиране на правото на лично участие в процеса и компенсация на лицата, които са били лишени от това право в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждането на задочно производство. Едновременно с това практиката на ЕСПЧ е последователна в разбирането, че правото на присъствие на подсъдимия при разглеждането на делото не корелира със задължение на властите той да бъде доведен в съдебно заседание, при положение, че не покаже, че полага достатъчно усилия да участва в производството. В случаите когато осъденият по своя воля се е лишил от възможността да участва в процеса, той не може да се ползва от предвидената в закона възможност за повторно разглеждане на делото с негово участие. В този смисъл е и разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, която изключва възобновяването на делото, в случаите на укриване на обвиняемия след предявяване на обвинението. Това е и приложимата по настоящото дело хипотеза, която сочи на неоснователност на искането за възобновяване. След предявяване на обвинението и приключването на досъдебното производство, Ж. е напуснал посочения от него адрес за призоваване, по който се е изпълнявала и мярката му за неотклонение “подписка” и се е укрил от ораните на наказателното производство, което е довело до обективната невъзможност да бъде призован, за да участва в съдебната фаза на процеса. Съдебните органи, които са разглеждали делото са проявили необходимата процесуална активност и са положили всички разумни усилия да издирят подсъдимия, за да го уведомят за датите на съдебните заседания и да му връчат препис от обвинителния акт, но поради неизвестното му местонахождение не са успели да го информират за хода на делото и относно характера и съдържанието на обвинението. От материалите по делото, чието възобновяване се иска, се установява, че искателят е бил надлежно уведомен за образуваното спрямо него наказателно производство, като е участвал лично в досъдебната му фаза. Чрез постановлението за привличане като обвиняем и определянето на мярка за неотклонение “подписка”, Ж. е бил информиран за вида и характера на повдигнатото спрямо него обвинение и за задълженията, произтичащи от това му качество, включително и за съответстващите на взетата мярка за неотклонение ограничения, свързани с промяната на неговото местонахождение. Отделно от това предявяването на материалите от разследването е извършено в присъствието на упълномощен от него защитник. При наличните данни за отказ от правото му на лично участие в процеса / което не е абсолютно/, спрямо осъдения не са налице законови основания да бъде компенсиран чрез възобновяване на наказателното дело с цел присъственото му разглеждане. Възражението на защитата, че предаването на Ж. за изтърпяване на наложеното му наказание с ЕЗА е под условие, че задочното наказателно производство по същото дело ще бъде възобновено без да се изследва въпроса с информираността му за делото е неоснователно. Б. Ж. е бил предаден от френските власти в изпълнение на ЕЗА, Р36/25.07.2017 г., издадена от прокурор при Районна прокуратура – гр. Стара Загора, с цел изтърпяване на наложеното му наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода по влязлата в сила присъда на РС – гр. Стара Загора, по н.о.х.д. №2624/2016 г., в сила от 26.01.2017 г. В ЕЗА се съдържат данни за проведеното задочно производство, за обстоятелството, че при гледането на делото осъденият е бил представляван от упълномощен защитник по негов избор, който е присъствал на съдебния процес и е получил лично решението на първата инстанция, което е обжалвал. В ЕЗА е посочено, че след предаването на лицето, то ще бъде уведомено за правото му да поиска възобновяване на производството и за срока от 180 дни / шест месеца /, в който следва да отправи искането за това. В Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест провеждането на задочно производство е въведено като факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, но при изрично предвидени изключения. Регламентацията е в кореспонденция с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., с чл.2, на което е изменено Рамково решение 2002/584/ПВР и по повод транспонирането на това решение относно изпълнение на ЕЗА, издадена във връзка с решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично. С чл.2 от РР 2009/299/ПВР се създава нов чл.4а в РР 2002/584/ПВР, съгласно който отказът на изпълняващият съдебен орган да изпълни ЕЗА, издадена по повод неприсъствено решение, е ограничен в случаите на четири хипотези, които са регламентирани в същия член. Една от хипотезите, по чл.4а, параграф 1, буква б, предвижда, че отказът да се изпълни ЕЗА е изключен когато лицето, след като е било уведомено за водения срещу него процес, е упълномощило защитник по свой избор и действително е било защитавано от него в процеса. Фактите по настоящото дело сочат на описаната хипотеза, предвид осъщественото от упълномощения защитник на осъдения процесуално представителство в хода на съдебното производство по делото, включително и чрез упражняване на правото на жалба срещу присъдата. С изпълнението на това условие, регламентирано като изключение в РР 2002/584/ПВР чл.4а, параграф 1, буква б, задочното осъждане на лицето не може да послужи като основание за отказ да се изпълни ЕЗА и изпълняващата държава не може да обвързва предаването на лицето с други условия, включително и със задължение за издаващата заповедта държава да разгледа повторно делото с участието на осъдения / Решение на Съда (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-399/11 (S. M. срещу M. F.; т.52). При тези данни основателността на искането за възобновяване от страна на задочно осъденото лице подлежи на преценка съобразно общите предпоставки по чл.423, ал.1 от НПК, които спрямо Б. Ж. не са налице по изложените по-горе съображения и искането за възобновяване, на осн. чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изложените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, което е основание за възобновяване по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, делото следва да бъде изпратено на компетентния за разглеждането му съд, който съгласно разпоредбата на чл.424, ал.1 от НПК в действащата й редакция е Апелативен съд – гр. Пловдив. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Б. Г. Ж. за възобновяване на н.о.х.д № 2624/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, на осн. чл.423, ал.1 от НПК. Искането на осъдения Б. Г. Ж., ведно с делото, ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Апелативен съд – гр. Пловдив, с оглед посоченото основание за възобновяване по чл.422, ал.1 т.5 от НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: