О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60863 гр.София, 30.12..2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2805 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. Н. Н. чрез адвокат К. Г. от АК-В. и касационна жалба на Агенция по вписванията чрез юрисконсулт И. Т. срещу решение № 260044 от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 7/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение от 30.09.2020 г. по гр.д.№ 563/2020 г. на Окръжен съд Варна, предявеният иск на М. Н. Н. за имуществени вреди в размер на 81 500 лева е отхвърлен, но са уважени исковете на И. Т. Г. и Т. П. Г. против Агенция по вписванията на основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.49 ПВп, за обезщетение на имуществени вреди до размер на 80 936 лева от невярно удостоверяване на Служба по вписванията – Варна., равняващо се на стойността на вещните права на собственост, респ. на ползване на жилище в [населено място], от което са отстранени след проведена публична продан, ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до изплащането. Касационна жалба е подадена от ищцата М. Н. Н. срещу въззивното решение в отхвърлителната част с доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС въпрос: Следва ли да се ангажира отговорността по чл.49 ПВп на Агенцията по вписванията, при издаването на невярно удостоверение за определен имот по чл.47 ПВп, от което произтичат вреди и прекъсва ли се причинната връзка, ако в периода между невярното удостоверение за определен имот и извършената разпоредителна сделка не са били извършени други вписвания, отбелязвания и заличавания? От Агенция по вписванията чрез юрисконсулт И. Т. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, в която са уважени исковете на И. Т. Г. и Т. П. Г., е подадена от Агенция по вписванията с доводи за недопустимост поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, а евентуално - за неправилност на решението поради неправилна квалификация на иска и нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към тази касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК по въпроси, които се свеждат до реда, по който следва да се ангажира отговорността за вреди на Агенцията по вписванията, като се твърди и очевидна неправилност на решението. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск на основание чл.49 ЗЗД и чл.49 ПВп, за обезщетение на причинени имуществени вреди от купувачите на недвижим имот против Агенция по вписванията, вследствие на издадено невярно удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията – В., за липса на вещни тежести върху придобито от тях жилище, от което по-късно са съдебно отстранени. Съдът е установил, че за същия имот е имало вписана преди сделките възбрана, с оглед на което правата им на купувачи, респ. на ползватели на жилището, са били отречени и са им причинени вреди от изгубените права по двете сделки, чиято стойност е определена от вещо лице. Според мотивите на въззивния съд, следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на Агенция по вписванията поради невярно удостоверяване при продажбата с нот.акт №.... от ..... г., но липсата на описания документ в нот.акт № .... от ...... г., с която И. Т. Г. и Т. П. Г. са продали на М. Н. Н., като са запазили пожизнено правото на ползване на жилището, прекъсва причинната връзка, което е основание за отхвърляне иска за вреди. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди на Агенция по вписванията, вследствие на издадено удостоверение за липса на вещни тежести върху недвижим имот, което не отразява действително вписаните обстоятелства. Не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Изложените в тази връзка съображения за процесуална недопустимост и нарушение на съдопроиводствените правила при решаване на правния спор, по своята същност представляват касационни основания по чл.281, т.2 и 3 ГПК, по които касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационното обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК. Ето защо, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, а формулираните от касаторите въпроси ще бъдат преценявани като доводи за неправилност. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260044 от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 7/2021 г. на Апелативен съд Варна. УКАЗВА на М. Н. Н. чрез адвокат К. Г. от АК-В. в едноседмичен срок да представи доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 1061,28 (хиляда шестдесет и един лева, двадесет и осем стотинки) лева. УКАЗВА на Агенция по вписванията чрез юрисконсулт И. Т. в едноседмичен срок да представи доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 1618,72 (хиляда шестстотин и осемнадесет лева, седемдесет и две стотинки) лева. След представяне на доказателства за внесените държавни такси, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.