РЕШЕНИЕ N 518 С., 26. 10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седми юни , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Нинова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1815 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Н. С. С. е подал молба за отмяна на решение № 349 от 8.06.2009 г. постановено по гр.д. № 2319 от 2008 г. по описа на Върховния касационен съд , Второ отделение , с което е оставено в сила решение № 220 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 382 от 2007 г. на Б. окръжен съд и касатора е осъден да възстанови собствеността и предаде владението на собствениците Т. К. Р. и Ш. К. Р. върху черешова градина с площ от 13,341 дка, включваща четири поземлени имота в землището на община “А.”. В молбата се позовава на основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК като посочва, че са постановени две присъди № 119 от 26.03.2008 г. по нохд. № 190 от 2007 г. и присъда № 321 от 7.11.2008 г. по нохд. № 264 от 2008 г. , с който ответниците са били признати за виновни за това ,че са осуетявали спокойното ползване на имота от страна на молителя .Освен това представя удостоверение от С. по вписвания, че вписването на неговия аренден договор , срока на който към настояща дата е изтекъл, не е заличено. Моли да се отменят решенията и делото да се върне за ново разглеждане. Ответника Т. К. Р. е оспорил молбата. Претендира разноски. Ответника Ш. К. Р. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 , т.2 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК , която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 349 от 8.06.2009 г. постановено по гр.д. № 2319 от 2008 г. по описа на Върховния касационен съд , Второ отделение е оставено в сила решение № 220 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 382 от 2007 г. на Б. окръжен съд и касатора е осъден да възстанови собствеността и предаде владението на собствениците Т. К. Р. и Ш. К. Р. разноски в размер на 400 лв върху черешова градина с площ от 13,341 дка, включваща четири поземлени имота в землището на община “А.. За да постановят посоченият резултат съдилищата са се съобразили, че ищците са собственици и че срока на арендният договор на ответника - молител, към датата на постановяване на окончателното решение е бил изтекъл , поради което той държи вече имотите без основание. Постановените присъди срещу ищците Т. К. Р. и Ш. К. Р. за това, че са смущавали ползването на имота от страна на молителя по арендния договор не са относими към спорното материално право , за основателността на което са релевантни други юридически факти. Дори тези присъди да бяха постановени по време на разглеждането на делото те не биха формирали други правни изводи и резултата по спора щеше да е същия. Именно за това не е налице фактическият състав на чл.303, ал.1, т. 2 ГПК изискващ престъпното действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител, което е признато с присъда да се е отразило на резултата по делото. Неотносим към крайния изход на делото е и факта, че арендният договор не е заличен от С. по вписвания. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение , а молителя дължи направените от Т. К. Р. разноски в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0003260 от 2.06.2010 г. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Н. С. С. за отмяна на решение № 349 от 8.06.2009 г. постановено по гр.д. № 2319 от 2008 г. по описа на Върховния касационен съд , Второ отделение , с което е оставено в сила решение № 220 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 382 от 2007 г. на Б. окръжен съд като НЕОСНОВАТЕЛНА. ОСЪЖДА Н. С. С. с Е. № [ЕГН] да заплати на Т. К. Р. разноски в размер на 400 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: