Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр.София , 27 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2346/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдената П. Ю. Н., чрез упълномощения защитник – адв. С. С., за възобновяване на наказателно дело нохд № 326/2013 г. на Районен съд - Русе, като бъде отменена влязлата в сила присъда по делото и осъдената да бъде оправдана по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК, алтернативно – делото да бъде възобновено и върнато на първата инстанция или на прокурора за ново разглеждане. В искането за възобновяване на наказателното дело се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развиват се доводи за нарушение на материалния закон, като се твърди, че не е установено по несъмнен начин осъдената да е управлявала МПС след употреба на алкохол. Във връзка с това се излагат съображения за неправилна оценка на доказателствата, като се възразява срещу кредитирането на показанията на св. К., понеже били заинтересовани, на свидетелите – полицейски служители, понеже били неправдоподобни. Излага се теза, че концентрацията на алкохол в кръвта не е установена по надлежния ред, доколкото са били нарушени разпоредби на Наредба № 30/2001 г., като се посочват конкретно нарушени норми – на чл. 2, ал., чл. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11 – чл. 14, чл. 16, ал. 2. Във връзка с твърдяното касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения, се посочва отказа на решаващите инстанции да уважат доказателствени искания от страна на осъдената, които са били насочени към изясняване на обективната истина, като по този начин са допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Във връзка с оплакването за това, че не е спазен принципът на установяване на обективната истина и не са събрани оправдателни доказателства, се сочат неудовлетворените от решаващите инстанции искания – за назначаване на съдебномедицинска експертиза за проверка на показанията на св. К. по отношение на алкохолната употреба от осъдената; за разпит на лицето, взело кръвната с оглед установяване на обстоятелството как е била извършена дезинфекцията, как е опакована и съхранявана пробата; за допускане на експертиза за проверка на показанията на свидетелите – полицейски служители. Твърди се и позоваване на доказателства, които не са били събрани по предвидения в НПК ред. В съдебно заседание пред касационната инстанция представляващият осъдената адв. С. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, съобразно формулираните в него доводи. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъдената П. Н. заявява, че е била лишена от възможност да се защити и че е осъдена неправилно. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдената Н., е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не изцяло съобразно развитите оплаквания. С присъда № 80 от 12.04.2013 г., постановена по нохд № 326/2013 г. по описа на Русенски районен съд, НО, 10 състав, П. Ю. Н. е призната за виновна в това, че на 16.06.2012 г. в [населено място] управлявала МПС – л. а. „марка” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,36 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК П. Н. е лишена от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. В тежест на осъдената са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване и с Решение № 98 от 25.06.2013 г. по внохд № 292/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд, присъдата е била потвърдена. В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С потвърдената от въззивната инстанция присъда на РРС Н. е призната за виновна и осъдена за това, че на инкриминираните дата и място е управлявала МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта 1,36 промила, установена по надлежния ред – по реда на Наредба № 30/2001 г. Същественият въпрос от значение за съставомерността на деянието, който е следвало да бъде решен от инстанциите по същество, е дали осъдената е управлявала автомобила след като е употребила алкохол и концентрацията на алкохол към момента на управление е с конкретна стойност над 1,2 промила. При решаване на този въпрос въззивният съд, отговаряйки на възраженията в жалбата, с която е бил сезиран, е възприел като правилно установена фактическата обстановка, аргументирана от районния съд и се е съгласил с доказателствения анализ, направен от първата инстанция. В искането за възобновяване се претендира възприемане на фактически обстоятелства, различни от тези, залегнали в актовете на инстанциите по същество, без да се държи сметка, че настоящата инстанция в това производство не може да установява нови фактически положения. Поради това, и с оглед на наведеното в искането касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, проверката, която следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В рамките на тази проверка, настоящият състав не констатира пороци при оценката на доказателствата, която е суверенна дейност на съда, доколкото гласните доказателствени средства са преценени от гледна точка на тяхната достоверност и са обсъдени във връзка с останалите доказателствени източници. В този смисъл, възраженията срещу кредитирането на показанията на св. К. и на свидетелите Т., П. и А., са лишени от основание, доколкото в мотивите на съдебните актове са изложени съображения както по отношение на обективността им, така и по отношение на кореспонденцията помежду им – като заявеното от св. К. за употреба на алкохол – водка от осъдената в заведението през нощта на инкриминираната дата и потеглянето й с автомобила, са във връзка със заявеното от посочените трима свидетели – полицейски служители за обстоятелствата, възприети непосредствено от тях, че Н. е управлявала лекия автомобил, че при извършването на проверка тя е лъхала на алкохол. Направеното оплакване за неуважаване на искането на защитата на осъдената за назначаване на авто-техническа експертиза за проверка на показанията на свидетелите Т., П. и А., не може да бъде възприето като основателно. Отказът да бъде допусната такава експертиза е мотивиран от въззивния съд, а и показанията на посочените трима свидетели правилно са оценени като незаинтересовани и напълно кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото, които обстоятелства са дали основание за отхвърляне на това доказателствено искане. Не може да бъде интерпретиран като нарушаване на изискването за обективност и пълнота на изясняване на обстоятелствата по делото и отказът на въззивния съд да допусне до разпит като свидетел д-р К. от СПО при МБАЛ – Русе, доколкото по отношение на обстоятелствата, за които е бил поискан този разпит, пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства – изискани са и са приобщени по надлежния ред писмо от изпълнителния директор на МБАЛ – Русе и заверено копие от извлечение от журнал за алкохолни проби, съдържащ отразяване на вземането на кръв за изследване от Н.. По-нататък, аргументирано и при осъществяване на дължимата оценка, правилно е било лишено от доверие заявеното от осъдената в обясненията й, както и показанията на св. И.. Във връзка с възражението в искането за позоваване на доказателства, които не са събрани по реда на НПК, касаещи разпит като вещо лице на С., изготвила химическата експертиза, следва да се посочи, че макар да не съставлява експертно заключение и редът за приемане да не е чрез разпит на експерта, протоколът за химическа експертиза по чл. 17 от Наредба № 30/2001 г., съдържащ данни за извършеното химическо изследване и резултатите от него е годно писмено доказателство, което несъмнено следва да бъде ценено в доказателствената съвкупност. Във връзка с възраженията, релевирани в искането за възобновяване, касаещи нарушения на разпоредбите на Наредба № 30/2001 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, следва да се посочи, че нарушенията на тези правила не са нарушение на материалния закон (каквато е формулировката в искането), а са свързани със законосъобразното установяване на употребата на алкохол и концентрацията на алкохола в кръвната проба на водача. На доводите за допуснати нарушения частично е отговорено от инстанциите по същество, като доколкото нови възражения се релевират и в производството по възобновяване, настоящият състав следва да им отговори. Приобщените по делото като писмени доказателства АУАН № 274/16.06.2012 г., талон за изпращане на медицинско изследване, протокол за медицинско изследване аргументират извод за спазване на процедурата по установяване на употребата на алкохол от водача, регламентирана в чл. 3 и чл. 4 от цитираната Наредба. Възраженията срещу годността на техническото средство, с което е тествана осъдената, са лишени от основание, защото показанията на техническото средство биха били възприети като величина на алкохолната концентрация в хипотезата на чл. 6 от Наредба № 30/2001 г., каквато не е налице. Освен това, не може да се постави под съмнение показанието на техническото средство, доколкото видно от писмения документ на л. 14 от ДП, същото успешно е преминало проверка в специализирана лаборатория, като е удостоверена годността му като средство за измерване до м. октомври 2012 г. По отношение на спазването на изискванията по чл. 11 - чл. 14 от Наредбата, писмените доказателства, касаещи вземането на кръвната проба, приложени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и протоколът за химическа експертиза не дават място за съмнение за това, да са допуснати флагрантни нарушения при вземане, съхраняване и изпращане на анализ на кръвната проба, които да поставят под съмнение резултатите на изследването за концентрация на алкохол в кръвната проба. Във връзка с довода в искането за нарушение на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30/2001 г., на този довод правилно е било отговорено и от двете съдебни инстанции, като е прието, че макар действително формално да е нарушена посочената разпоредба, то доколкото кръвната проба не е взета на нерегламентирано място (имайки предвид и чл. 7, т. 1 от цит. Наредба, както и констатираната концентрация при тестването с техническо средство), както и че вземането на пробата е извършено от компетентно медицинско лице, не е налице компрометиране на резултатите от изследването на кръвната проба. Тук следва да бъде отбелязано, че някои пропуски при изпълнението на Наредба № 30/2001 г. не следва да се абсолютизират, доколкото е налице възможност за преодоляването им чрез предвидените в НПК способи на доказване. Независимо от изложеното, доколкото не е използван в пълна степен доказателствения потенциал за установяване на спазването на регламента за извършване на химическото изследване на кръвната проба и за проверка на обстоятелствата, свързани с извършване на химическото изследване, е било необходимо да се изискат и приложат по делото писмените документи, удостоверяващи получаването на пробата в лабораторията, извършила изследването, както и вписванията, касаещи извършеното изследване в лабораторната книга по чл. 18 от Наредба № 30/2001 г. Посоченото индицира на частична основателност на оплакването за това, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си по чл. 13 и чл. 14 НПК за всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото и обосновава основание за възобновяване на делото, с оглед на необходимостта от събиране на посочените доказателства и тяхната оценка. Настоящият състав намира за основателно оплакването в искането за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на осъдената, чрез отказа да бъде уважено направеното искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на Н. с оглед възприетото по фактите за количеството и времето на употребен от нея алкохол. Като не е назначил такава експертиза, въззивният съд е пропуснал да установи точната концентрация на алкохол като съставомерен признак на деянието, използвайки допустими доказателствени средства. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда във връзка с квалификацията на деянието, с които изцяло декларативно се е съгласил въззивният съд, е прието, че „конкретно наличието на алкохол в кръвта на водача е установено както с техническото средство, както и с изследване на кръвна проба, като всеки един от методите е показал стойност, сочеща на неправомерно поведение на подсъдимата като участник в движението”. Този извод, не подкрепя недвусмислено възприетото, че концентрацията на алкохол в кръвта на осъдената е била 1,36 промила. Освен това, точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта на дееца е от съществено значение за характера на отговорността и тази величина следва да бъде установена по несъмнен начин с предвидените в закона средства (Решение № 215/2011 г. на ІІІ Н.О. на ВКС). Съобразно трайната съдебна практика (Решение № 566/09 г. на ІІІ Н.О. на ВКС, Решение 603/2012 г. на І Н.О. на ВКС) концентрацията на алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното превозно средство. В настоящия казус това не е сторено, а с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства е следвало да бъде установена алкохолната концентрация в кръвта на водача като конкретна величина към момента на деянието - към момента на управление на МПС. За да бъде изяснен същественият съставомерен признак – конкретната концентрация на алкохол в кръвната проба на водача, е следвало да бъде назначена съдебно медицинска експертиза, която въз основа на обективните данни, изводими от останалите доказателствени източници, да даде заключение каква е била концентрацията на алкохол в кръвната проба на Н. към момента на извършване на проверка от полицейските органи, която проверка е извършена непосредствено след като тя е спряла управлявания от нея автомобил на бензиностанцията. Посочените съображения също обосновават наличие на основание за възобновяване на делото, като същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане е необходимо да бъде извършен повторен разпит на св. К., доколкото се набелязват противоречия в неговите показания по отношение на количеството употребен алкохол от осъдената в съдебната фаза и на досъдебното производство, които не са отстранени по реда на чл. 281 НПК. За отстраняване на допуснатото нарушение на процесуалните правила, довело до непопълване на доказателствената основа за обстоятелствата, значими за правилното приложение на материалния закон, е необходимо при новото разглеждане на делото да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, която да направи експертни изводи за това, каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на водача Н. към момента на извършване на проверката от полицейските органи, като съобрази обективните данни, изводими от доказателствените източници, включително и показанията на св. К. след допълнителния му разпит за количеството и времето на алкохолната употреба, като също така разгледа възможните варианти съобразно соченото от свидетеля количество употребен от дееца алкохол. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 292/2013 г. по описа на Окръжен съд Русе. ОТМЕНЯ въззивно решение № 98 от 25.06.2013 г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.