О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160 гр. София 02.04.2018 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 286 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника Т. Н. М., чрез адв. Т. С. срещу определение № 629/07.11.2017 г. по ч.гр.дело № 494/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 536/04.09.2017 г. по гр.дело № 233/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 2292/17.07.2017 г. срещу решение № 70/15.06.2017 г., постановено по делото. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя постановеното въззивно определение е неправилно. Сочи, че въззивната жалба от ответника Т. М. срещу първоинстанционното решение е подадена, без да е внесена държавна такса, че съобщението за дължимата държавна такса е връчено на адв.Т. С.. Поддържа, че с връчване на съобщението за адв.С. е възникнало задължение да предаде съобщението до страната, че въпреки добросъвестно положените грижи да уведоми доверителя си за полученото съобщение адв.С. не е съумял да го стори. Сочи, че адв.пълномощника подал молба за продължаване на срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса, че дни след подаване на молбата по чл.63 ГПК Силистренският окръжен съд отказал да продължи срока. Поддържа, че жалбоподателят междувременно е уведомен от адв.С. за съобщението на СОС и таксата е внесена, че банковият документ не е представен в деловодството на съда, тъй като СОС е прекратил производството пред себе си. Поддържа, че бордерото за внесената държавна такса е приложено към частната жалба, с която е сезиран Варненския апелативен съд, като мотив, че нередовността на въззивната жалба е отстранена. Поддържа също, че СОС неправилно не е уважил молбата на адв.С. за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, че отказът на СОС е възприет безкритично в обжалваното определение на Апелативен съд В.. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос:приложими ли са разпоредбите на чл.262,ал.1 и ал.2,т.2 ГПК, когато държавната такса, обуславяща редовното упражняване на правото на жалба е внесена от страната след като първостепенният съд необосновано е отказал продължаване на срока за отстраняване нередовността на неговата жалба, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д. В. ст.инспектор с юридическо образование в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната жалба по същество. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че ответникът в първоинстанционното производство Т. М. е бил представляван по делото от назначен от съда особен представител, чрез когото му е било връчено съобщението за изготвеното съдебно решение. Приел е също, че в законоустановения срок той е депозирал въззивна жалба, в която посочил като съдебен адресат адвокат Т. С. на адреса на кантората му. С разпореждане от 17.07.2017 год въззивната жалба е оставена без движение за представяне на пълномощното на адвокат С., което било изпълнено с молба вх.№ 2487/08.08.2017 год. Прието е за установено от приложеното към молбата пълномощно, че на 04.08.2017 год между страната и адвоката е сключен договор за правна помощ, предоставящ процесуална представителна власт до свършване на делото пред всички инстанции. Съдът е приел, че с последващо разпореждане от 08.08.2017 год, връчено чрез адв. С., съдът е указал на страната да внесе по сметка на Апелативен съд В. държавна такса за въззивното обжалване в размер на 4515,95 лв. В последния ден на срока процесуалният представител на въззивника депозирал молба за продължаване на срока за отстраняване на посочената нередовност, която била оставена без уважение с определение № 185/23.08.2017 год. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 262 ал.1 от ГПК, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т.1,2,4 и 7 и чл. 261 от ГПК, съдът е длъжен да уведоми страната да отстрани съответната нередовност. Съдът е посочил, че уведомлението трябва да се връчи при спазване правилата, уредени в глава шеста, раздел първи от ГПК, че целта на тези разпоредби е да осигури взаимовръзката между съда и страните така, че те да бъдат осведомени за извършваните процесуални действия, както и за задълженията им, произтичащи от закона. Според съда, когато страната е посочила съдебен адрес всички съобщения се считат редовни, когато са изпратени до съответния адресат, че задължение на последния е да уведоми лицето, за да може то в установените от закона или определени от съда срокове да предприеме процесуалните действия, които се изискват от него, че същото се отнася и за процесуалния представител, когато призоваването се извършва чрез него. Съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че задължението за внасяне на държавна такса е в тежест на въззивника, ангажиментът да го уведоми за това е на адвоката, по силата на сключения между тях договор за правна помощ и на упълномощаването, с което е учредено процесуалното представителство до свършване на делото пред всички инстанции. Прието е, че независимо от това дали уведомяването е станало чрез посочения съдебен адресат, или чрез упълномощения процесуален представител, отстраняването на нередовностите следва да се изпълни от страната в указания срок, че в противен случай настъпва санкцията по чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК. Според съда за да се приеме, че срокът за отстраняване на нередовността е спазен, не е достатъчно държавната такса да е била внесена, а доказателството за това е следвало да постъпи своевременно в деловодството на съда. Приел е, че това не е било изпълнено, че твърдението в частната жалба, че „междувременно“ дължимата сума е била предоставена от въззивника на неговия адвокат, е неконкретизирано относно датата и е останало недоказано. При тези съображения е формиран извод за законосъобразност на извода на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба. По правния въпрос: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, пради очевидна неправилност по въпроса: дължи ли се държавна такса от жалбоподател-ответник по подадена въззивна жалба срещу решение на първоинстанционен съд, с което е уважен предявен иск от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./. Налице е очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като същото е постановено „contra legem” до степен, при която Законът за отнемане на на незаконно придобито имущество/отм./ - чл.78,ал.2 е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Съгласно разпоредбите на чл.78,ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./ след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Според ал.2 на чл.78 ЗОПДНПИ /отм./ с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Тълкуването на текста на чл.78,ал.2 налага извода, че със ЗОПДНПИ/отм./ законодателят е възприел метод за събиране на дължимите държавни такси, а именно същите да се присъждат с решението. Под решение следва да се разбира постановено решение на всяка от съдебните инстанции – първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС по чл.290 ГПК. Когато производството пред ВКС е приключило само с определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, то с това определение се присъжда и държавната такса според изхода на делото. Следователно при подадена въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по предявен иск с правно основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ от ответник по иска държавна такса не се дължи. Същата се присъжда с решението на въззивния съд в зависимост от изхода на делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателят Т. М. дължи държавна такса по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С оглед на това са неправилни и изводите, че жалбоподателят не е внесъл указаната му държавна такса в срок и че въззивната жалба следва да се върне на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК. Както се отбеляза по-горе съгласно чл.78,ал.2 от ЗОПДНПИ/отм./ държавната такса се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. В производството по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм./ държавна такса се присъжда само с решението с оглед изхода на делото. Ответникът по иска с правно основание чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ не дължи държавна такса по подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С оглед на посоченото обжалваното определение на Варненския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане на Силистренския окръжен съд следва да се отмени. Делото следва да се върне на Силистренския окръжен съд, за администриране на подадената въззивна жалба от Т. М.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 629/07.11.2017 г. по в.ч.гр.дело № 494/2017 г. на Варненския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 6950/29.11.2017 г., подадена от ответника Т. Н. М., [населено място], ул.”**” № 54, ет.3,ап.5, чрез адв. Т. С.. Отменя определение № 629/07.11.2017 г. по в.ч.гр.дело № 494/2017 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане № 536/04.09.2017 г., по гр.дело № 233/2016 г. на Силистреския окръжен съд, с което е върната подадената от Т. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] въззивна жалба против решение № 70/15.06.2017 г. по гр.дело № 233/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Връща делото на Силистренския окръжен съд за изпълнение разпоредбите на чл. 263 и сл. ГПК по подадената въззивна жалба от Т. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против решение № 70/15.06.2017 г. по гр.дело № 233/2016 г. на Силистренския окръжен съд Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: