6 Р Е Ш Е Н И Е №48 гр. София,29.07.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 830 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение №109 от 20.01.2012г. по в.т.д. № 2085/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 410/ 15.04.2011г. по т.д. №80161/2009г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, и са уважени предявените от [община] срещу касатора искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите на проведеното на 15.05.2009г. общо събрание на акционерите на [фирма] /с ново наименование [фирма]/ решения по т.1, т.2-т.4, т.5.2, т.6 и т.7 от дневния ред на събранието. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл.223, ал.5 ТЗ, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на исковете по чл.74 ТЗ. Изразява се несъгласие с решаващия извод на въззивния съд за опорочаване на свикването и провеждането на общото събрание на акционерите, поради неспазване на императивния 30-дневен срок по чл.223, ал.5 ТЗ при режим на свикване на събранието по чл.223, ал.3 изр.2-ро ТЗ - чрез писмени покани. Според касатора, решаващият състав, в противоречие с чл.46, ал.2 ЗНА, е допуснал разширително и поправително тълкуване на императивна правна норма със забранителен характер, като не е отчел съществуването на два паралелни и диференцирани правни режима за механизма на свикване на заседание на Общото събрание на акционерите- този, чрез обявяване на поканата в търговския регистър и чрез връчване на писмени покани, поради което погрешно е приложил към механизма на свикване чрез писмени покани правилата за свикване на заседание чрез обявяване в търговския регистър. Развиват се подробни съображения за неправилност на изводите на съда, с оглед правилата на историческото тълкуване, като се излагат аргументи на база на измененията на законовите разпоредби, регулиращи начините за свикване на заседанията на Общото събрание на акционерите. Акцентира се върху факта, че въпреки, че със ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.84/2000г./ се възстановява действалата до 04.11.1997г. система на два различни режима на свикване на заседанията /с обнародване в търговския регистър или с писмени покани/, за разлика от правната уредба на материята до изменението й на 04.11.1997г., задължението по чл.223, ал.5 ТЗ за предхождащ заседанието 30-дневен срок остава важимо само за режима на свикване чрез обнародване на поканата в търговския регистър, като при хипотезата на свикване с писмени покани, не е възстановено задължението за предхождащ заседанието срок, нито е определен моментът, от който този срок започва да тече, като е предоставено на волята на акционерите и устройствения акт. Ответникът, [община], чрез процесуалните си представители, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор и защита, и в проведеното открито съдебно заседание, като иска оставянето на обжалваното решение в сила и присъждане на разноски по делото. С определение № 805/ 10.12.2012г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: „Приложим ли е срокът по чл.223, ал.5 ТЗ към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите само с писмени покани по реда на чл.223, ал.3, изр.2-ро ТЗ и ако е приложим, от кой момент следва да бъде броен срокът от 30 дни преди датата на откриване на заседанието на Общото събрание на акционерите?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.20, ал.4 от Устава е в противоречие с императивната норма на чл.223, ал.5 ТЗ, установяваща изискване за спазване на 30 дневен срок от момента на поканата до провеждането на общото събрание. Изложени са съображения, че ако се приеме, че разпоредбата на чл.223, ал.5 ТЗ се отнася само до първата хипотеза на свикване на събрание на акционерите чрез обявяване на покана в търговския регистър, това би означавало, че законодателят изобщо не предвижда изискване за спазване на срок при свикването чрез писмени покани, което тълкуване би противоречало на смисъла и целта на закона- осигуряване на защита на правата на акционерите, като им гарантира възможност за участие в ОС чрез своевременното им уведомяване за провеждането на събранието и предварително оповестяване на неговия дневен ред. Направен е изводът, че е недопустимо една категория акционери - с поименни акции, да бъдат изключени от предоставената от закона закрила и доколкото нормата на чл.223 ТЗ е императивна, не може да се извършва разширително тълкуване на ал.3 от същата, като се приеме, че освен различен начин за свикване на ОС, в устава може да се предвиди и различен срок за свикване. Решаващият състав е изложил и допълнителни съображения относно вписаната в протокола на общото събрание промяна на адреса на управление, различен от предложения за гласуване. По релевирания правен въпрос: Търговският закон предвижда два начина на свикване на Общо събрание на акционерите - през обявяване на поканата в търговския регистър или чрез писмени покани, като вторият способ е приложим при липса на издадени акции на приносител. Законодателят не е указал при втората хипотеза кой е меродавният правен момент за свикване на събранието - връчването или изпращането на писмената покана. Доколкото, обаче, правото на участие в общото събрание на акционерите се гарантира не само посредством оповестяване на датата, мястото на провеждането на събранието и на дневния ред, но и чрез предоставяне на разположение на съответните писмени материали и осигуряване на възможност за колективно упражняване на малцинствени права по чл.223а, ал.1 ТЗ, следва да се приеме, че те съвкупно трябва да бъдат осъществени към един и същи момент, а именно - изпращането на поканата при свикване на събранието чрез писмени покани по реда на чл.223, ал.3, изр.2-ро ТЗ, по аргумент на чл.223а и чл.224 ТЗ. С разпоредбата на чл.223а, ал.1 ТЗ, приета със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.58/2003г., в сила от 01.07.2003г., е дадено право на акционерите, притежаващи акции повече от три месеца и представляващи поне 5% от капитала на дружеството, да включат допълнителни въпроси в предложения дневен ред на свиканото общо събрание на акционерите. Това преобразуващо право на миноритарните акционери възниква в зависимост от начина на свикване на общото събрание - след обявяване на поканата в търговския регистър или от изпращане на поканата, когато уставът предвижда свикване на събранието чрез писмени покани при липса на издадени акции на приносител /чл.223, ал.3 ТЗ/. Упражняването на очертания кръг на малцинствени членствени права, съгласно ал.2 на чл.223а ТЗ, следва да се осъществи не по-късно от 15 дни преди откриването на общото събрание, в който срок легитимираните лица следва да представят за обявяване в търговския регистър списък на въпросите, които да бъдат включени в дневния ред и предложенията за решения. Видно от горното, независимо от начина на свикване на общото събрание на акционерите /чрез обявяване на поканата в търговския регистър или чрез изпращане на писмена покана/ законът, считано от 01.07.2003г., гарантира упражняване на правото на миноритарните акционери да включат допълнителни въпроси в предложения дневен ред на събранието. Началният момент за възникване на преобразуващото право по чл.223а, ал.1 ТЗ /изпращането на поканата/ е този, в който дневният ред се счита оповестен по отношение на тях, тъй като, за да могат да упражнят правото си да допълнят предложения дневния ред, акционерите следва да се считат уведомени за неговото съдържание. Ето защо, за извършването на преценката за редовността на свикването на общото събрание на акционерите чрез писмени покани, по арг. на чл.223а, ал.1 ТЗ, меродавен е моментът на изпращането на поканата за събранието. Допълнителен довод в тази насока е и разпоредбата на чл.224, ал.1 ТЗ, предвиждаща представяне на писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращането на поканите за свикване на общото събрание, която намира съответно приложение и при допълване на дневния ред по реда на чл.223а ТЗ. Въз основа на горното, може да се направи извода, че изпращането на писмената покана в хипотеза на чл.223, ал.3, изр.2-ро ТЗ е правно значим момент за редовността на свикването на общото събрание на акционерите, а от там – и за процесуалната законосъобразност на взетите на него решения. При обявяване на поканата за събранието в търговския регистър изрично е изведено в чл.223, ал.5 ТЗ изискването, времето от обявяването в търговския регистър до откриването на общото събрание да не е по-малко от 30 дни. При съпоставянето на този минимален срок с 15-дневния срок преди откриването на събранието, в който най-късно може да се упражни правото на допълване на предложения дневния ред от акционерите по чл.223а, ал.1 ТЗ, е видно, че вторият срок е двойно по-кратък и същевременно еднакъв и при двата начина на свикване на събранието - чрез покана, обявена в търговския регистър / изр.1-во на чл.223, ал.3 ТЗ/, или чрез изпращане на писмени покани /изр.2-ро на чл.223, ал.3 ТЗ/. След като крайният момент /15 дни преди събранието/, до който миноритарните акционери могат да упражнят правото си по чл. 223а, ал.1 ТЗ, не зависи от способа на свикване на събранието и при съществуваща между срока за свикване на събранието по чл.223 ал.5 ТЗ и срока за допълването на предложения дневния ред по чл.223а, ал.1 ТЗ обусловеност, следва да се приеме, че 30 дневният срок по чл.223, ал.5 ТЗ е приложим и при свикване на Общото събрание на акционерите с писмени покани. Противното би означавало правата на миноритарните акционери по чл.223а ТЗ да се гарантират в различна степен в зависимост от начина на свикване на събранието. Това е необосновано, тъй като изпращането на поканата не предпоставя по – големи гаранции за упражняване на малцинствените права по чл.223а ТЗ от обнародването на поканата в търговския регистър. Горното не изключва възможността уставът да предвиди като допълнително условие и минимален срок за връчване на писмената покана на акционерите, преди датата на свикване на събранието, стига да е спазен 30 дневния срок от изпращане на поканата до акционерите. С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е: Срокът по чл.223, ал.5 ТЗ е приложим и към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите с писмени покани по реда на чл.223, ал.3, изр.2-ро ТЗ, като времето от изпращането на поканата до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни. По съществото на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС се произнася по съществото на спора. В исковата молба се твърди, че Общото събрание на акционерите, насрочено за 15.05.2009г. е свикано в нарушение на чл.223, ал.5 ТЗ, тъй като времето от връчването на поканата до провеждане на събранието не може да бъде по-малко от 30 дни. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, срокът по чл.223, ал.5 ТЗ при свикване на ОСА чрез писмени покани, тече не от връчването, а от изпращането на поканата, поради което направеният от въззивния съд извод за нарушение на чл.223, ал.5 ТЗ е неправилен. Относно връчването на поканата меродавен е предвидения в устава 15 – дневен срок преди датата на събранието, който в случая е спазен. Доколкото нарушението на разпоредбата на чл.223, ал.5 ТЗ е изведено изрично от твърдението, че 30-дневния срок тече от момента на връчването, а не от изпращането на поканата, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, настоящият състав не обсъжда въпроса дали е спазен 30 дневния срок по чл.223, ал.5, считано от изпращането на поканата, тъй като не може да излезе извън наведеното основание на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ. Правилно въззивният съд е приел за неоснователен доводът на ищеца, че упражняването на правото по чл.223а ТЗ за включване в дневния ред на други въпроси от акционер, притежаващ повече от 5% от капитала, става чрез изпращане на писмени покани. От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.223а, ал.2 ТЗ следва, че редът за включването на допълнителните въпроси в дневния ред се извършва чрез обявяването им в търговския регистър, независимо от начина на свикването на общото събрание на акционерите- чрез изпращане на покани или чрез обнародване в търговския регистър. Следва да бъде споделен и извода на решаващия състав, че ищецът- ответник по касацията, не може да се позовава на евентуалната неавтентичност на подписите на получателите на поканите, различни от него, тъй като от това не се засягат неговите права. Законосъобразно въззивната инстанция е счела, че уважаването на иска по чл.71 ТЗ за отмяна на решение на Управителния съвет на ответното дружество, потвърдено от Надзорния съвет, има действие занапред, поради което не може да се отрази на мнозинството на взетите преди това решения на общото събрание на акционерите. Приетото от съда е в съответствие с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 2002г. на ОСТК на ВКС, съгласно които при иск по чл.74 ТЗ преценката за законосъобразност на решението на общото събрание се извършва към момента на вземане му. Апелативният съд е констатирал, че както в представените по реда на чл.223а ТЗ проекторешения, така и в оповестения в началото на събранието дневен ред, е включена промяна на адреса на управление на дружеството, като за нов адрес е посочен - [населено място], [улица], докато приетото решение за промяна на адреса е относно друг адрес, различен от предложения на гласуването - [населено място], [улица]. Изведения въз основа на това извод, че дори това несъответствие да се дължи на допусната явна фактическа грешка в протокола от събранието, за взети следва да се считат отразените в него окончателни решения, независимо от останалите данни в протокола и от писмените материали, свързани с дневния ред на събранието, не съответства на действителната воля на участниците в събранието, която следва да се изведе чрез тълкуване. На гласуване е поставено предложение за нов на адреса на управление -гр. София, [улица], поради което и приетото решение за изменение на адреса на управление се отнася именно до този адрес. Допускането на техническа грешка в протокола при изписване на приетото решение за изменение на адреса на управление не може да води до подмяна на волята на акционерите. Предвид изложеното, решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като исковете по чл.74 ТЗ се отхвърлят. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 55 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение №109 от 20.01.2012г. по в.т.д. № 2085/2011г. на Софийски апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [община], [населено място], [улица], срещу [фирма], [населено място], [улица], офис 5, ЕИК[ЕИК], искове по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите на проведеното на 15.05.2009г. общо събрание на акционерите на [фирма] /с ново наименование [фирма]/ решения по т.1, т.2-т.4, т.5.2, т.6 и т.7 от дневния ред на събранието. ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], офис 5, ЕИК[ЕИК], сумата от 55 лева- направени разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.