9
Р Е Ш Е Н И Е
№. 15
София, 18 юни 2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретаря Мариана Иванчева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 857/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на адв.В. В. и адв.Ю. Г., защитници на подсъдимия В. С. срещу въззивно решение № 2600018 от 25.08.2020г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 49/20г.
Оплакванията в жалбата на адв.В. са за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на постановеното от АС –Варна решение. Прави се искане за неговата отмяна и оправдаване на подзащитния му, а алтернативно за приложението на чл.66 от НК.
С жалбата на адв.Ю. Г. се релевират доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което подс.С. да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се моли за преквалификация на деянието, намаляване размера на наказанието и приложението на чл.66 от НК.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от адв.А. А. срещу касационната жалба на адв.Ю. Г., в което се излагат аргументи за неоснователност на застъпената защитна теза. Поради правилност на въззивното решение, моли същото да бъде оставено в сила.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК е депозирано допълнение към касационната жалба от подс.В. С., чрез защитника му адв.В. В., в което се оспорват възраженията на частния обвинител, като неоснователни. Заявява се позиция в подкрепа на жалбите, подадени от двамата му защитници. Отправя се искане за оставяне без уважение на възражението на частния обвинител, за отмяна на въззивното решение и постановяването на ново, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по инкриминираното му обвинение, а алтернативно за приложението на чл.66 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите. Твърди, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, като правилно е приложил материалния закон. Пледира за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение.
Гражданският ищец и частен обвинител, както и повереникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Депозирано е писмено становище.
Адвокат В. В., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба и допълнението към нея, както и жалбата на адв.Г.. Счита, че посочените в обвинителния акт обстоятелства не кореспондират на събраните на досъдебното производство доказателства. Изразява становище, че независимо от направеното признание на фактите, съдът е длъжен служебно да събира доказателства за вината на подсъдимия. Твърди, че подзащитният му нито е подбуждал, нито е подпомагал извършителите. Моли за постановяването на оправдателна присъда, а алтернативно за приложението на чл.66 от НК.
Адвокат Ю. Г., също защитник на подсъдимия поддържа касационните жалби. Акцентира върху оплакването за нарушение на материалния закон, като излага аргументи в подкрепа на искането си за преквалификация на деянието, тъй като намеренията на С. и двамата извършители е било да извършат кражба от дома на В. и то в негово отсъствие, а не грабеж. Алтернативно моли наказателната отговорност на подсъдимия да бъде ангажирана за опит към грабеж, а не за довършено престъпление. Поддържа жалбата си и по отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието, като моли за приложението на разпоредбата на чл.66 от НК или наказанието бъде намалено на една година лишаване от свобода.
Подсъдимият В. С. се присъединява към становището на защитниците си. Заявява, че е бил убеден от защитника си в първата инстанция да се признае за виновен. Счита се за невинен и моли за условна присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 14 от 20.02.2019г., постановена по нохд №1462/18г., по описа на Окръжен съд - Варна подсъдимият В. С. С. е бил признат за виновен в това, че на 16.11.2017г. в [населено място], обл.В., в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил И. М. и А. П. – извършители, чрез даване на съвети, разяснения, набавяне на средства, с които да прикрият участието си – ръкавици и такива, с които да употребят сила-дървена сопа, превозил го с автомобила си – л.а./марка/ с рег. [рег.номер на МПС] до местопрестъплението, да отнемат чужди движими вещи - пари, от владението на Н. В., като употребят за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което на основание чл.57 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “общ” режим.
Със същата присъда И. М. и А. П. са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като им е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от по тринадесет години и три месеца за всеки от тях, което да изтърпят при първоначален “строг” режим.
Подсъдимите И. М. и А. П. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец В. В. сумата от 100 000лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Гражданският иск срещу подсъдимия В. С. е отхвърлен изцяло.
Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, направените деловодни разноски и дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и относно веществените доказателства.
С въззивно решение № 90 от 08.10.2013г., постановено по внохд № 157/19г., Апелативен съд - В. е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е оправдал подсъдимия В. С. за съучастието му като подбудител по чл.20, ал.3 от НК.
С решение № 217 от 13.02.2020г., постановено по н.д. № 913/19г., Върховният касационен съд, Наказателна колегия, второ наказателно отделение е отменил горното въззивно решение, в частта относно наказателната отговорност на подс.В. С. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на съдебното заседание.
С решение № 260018 от 25.08.2020г., по внохд № 49/20г., Апелативен съд – Варна е потвърдил присъдата, постановена по нохд № 1462/18г. по отношение на подс.В. С. С. в нейната наказателна част. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. В. сумата от 1500лв, представляваща направените от него разноски.
На първо място във връзка с предмета на касационна проверка е необходимо да се посочи следното: в жалбата на адв.Г. се релевират всички касационни основания, но съдържанието й сочи на аргументирани такива по чл.348, ал.1, т. 1 и 3 от НПК; касационните основания, които могат да бъдат изведени от изложенията в жалбата на адв.В. и допълнението към нея/такива изрично не са посочени/ са по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК.Също така в жалбата на адв.В. значителен обем от съдържанието е отделен на цитати от доказателствените източници и съответен коментар, което не може да бъде предмет на проверка, тъй като необосноваността не е касационно основание.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са във връзка с провеждането на първоинстанционното производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази особена процедура подсъдимите В. С., И. М. и А. П. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, постановявайки, че производството ще се проведе по диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.
В горепосоченото особено производство, подсъдимите получават по-леко наказание, но същевременно се съгласяват с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спорят по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това да участват непосредствено и лично в събирането на доказателства и проверката на доказателствените средства, поради което допустимата им защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения.
В хода на първоинстанционното производство, тримата подсъдими и защитниците им са изразили желание делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Съдът е изпълнил задълженията си, визирани в чл.372, ал.1 от НПК, като е разяснил правата им по чл.371 от НПК и ги е уведомил, че доказателствата събрани от досъдебното производство и направените самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. Неоснователни са твърденията на подс.С., че не е бил наясно с последиците от провеждането на съкратеното съдебно следствие и е приел да признае “вината си” по съвет на защитника си. Протоколът от проведеното на 20.02.2019г. съдебно заседание отразява изразената по ясен и категоричен начин волята на подс.С. производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, както и заявеното от него, че e разбрал правата си, разяснени от съда и последиците от направено признание на фактите. В това съдебно заседание, подсъдимият е бил защитаван от упълномощения защитник – адв.П. В.. Освен, че по делото липсват данни за оказване на каквото и да било въздействие върху подсъдимия С. при вземане на решението за признание на фактите/в това производство не се признава вина/, отношенията между подсъдим и защитник, предвид тяхната конфиденциалност не биха могли да бъдат предмет на обсъждане. Все във връзка с диференцираната процедура в жалбата на адв.В. и допълнението към нея се излагат доводи, които сочат на оспорване на признатите факти и твърдения за недоказаност на обвинението. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат за бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК.
Относно оплакванията на касаторите за нарушения на материалния закон:
Неоснователно е твърдението, че общността на умисъла на подс.С. с двамата извършители е за извършване на престъплението кражба, а не грабеж. С отменителното решение, предходният касационен състав е приел, че не е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, касателно съучастническата дейност на подс.С.. Указанията на касационната инстанция по приложението на закона са задължителни, но независимо от това апелативният съд в акта си е аргументирал убедително /с оглед на признатите факти/ изводите си за доказаност на съучастническата дейност на този подсъдим, като подбудител и помагач, както и досежно съставомерността на деянието му по чл.198 от НК. Настоящият състав намира за правилни тези изводи и изцяло споделя аргументите в тяхна подкрепа, поради което не се налага да ги преповтаря. Единствено невярно е приетото от контролираната инстанция, че деянието осъществено от С. е довършено и по-точно, че същото не може да бъде квалифицирано като опит, тъй като грабежът е довършен от извършителите. В съответствие с установеното в практиката и доктрината е принципното становището на апелативния съд, че всяка съучастническа дейност е насочена към осъществяване на едно умишлено престъпление по време, място и съставомерни признаци, като наказателната отговорност на подбудителя и помагача се явява акцесорна и зависима от възникването на наказателната отговорност на извършителя. Когато извършителят е осъществил нещо повече или различно от това, което обхваща общия умисъл на съучастниците е налице така наречения “ексцес на извършителя”. Не може да се вмени във вина на помагача и подбудителя осъщественото от извършителите, което не обхваща техния умисъл. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от НК подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили и подпомогнали извършителя. По делото първоначалният общ умисъл на подс.С. и двамата извършители е за извършване на грабеж на парични средства/неустановени като конкретна сума/ от дома на В., като извършителите А. П. и И. М. са осъществили нещо повече – причинили са смъртта на пострадалия и нещо различно – отнели са от дома му медни съдове. По отношение на тези им действия, те са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, при ексцес на умисъла. Относно тази деятелност подбудителят и помагачът С. не може да носи наказателна отговорност, като последната се ограничава само до неговото съучастие в първоначално уговорения грабеж за отнемането на пари. Затова на подс.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК с предмет парични средства. Освен, че отговорността на подбудителя и помагача е обективно обусловена от конкретно осъщественото от извършителя деяние/защото степента на засягане на обекта зависи от действително извършеното/, ако извършителят извърши нещо по-малко от това, което обхваща общия умисъл, отговорността на другите съучастници ще се ограничи само до извършеното. Пример за това е, ако при кражба извършителят бъде заловен и не довърши деянието, подбудителят и помагачът ще отговарят също за опит за кражба. По настоящото дело двамата извършители не са реализирали първоначално уговореното, а именно отнемане на парични средства от дома на пострадалия, по независещи от тях причини - ненамирането на такива. Ето защо наказателната отговорност на подс.С., като подбудител и помагач на инкриминираното му престъпление по чл.198, ал.1 от НК следва да се квалифицира като за опит за грабеж на движими вещи - пари. Престъплението грабеж е довършено от извършителите само по отношение на отнетите вещи – бакърени съдове.
Горното изисква деятелността на подс.В. С. са бъде преквалифицирана от престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК в такова по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал. 4 , вр. чл.18, ал.1 от НК.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно.
Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.
При диференцирана процедура по чл.373, т.2 от НПК наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Решаващите инстанции са индивидуализирали наложеното на подс.С. наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК – определили са наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което са рецудирали с една трета на три години и три месеца.
Всички съучастници се наказват с наказанието, което е предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характера и степента на тяхното участие. В случая подсъдимият е осъществил две от формите на съучастие- подбудителство и помагачество. Неговият принос е съществен и основен за осъществяване на престъплението. Проявена е упоритост и настоятелност от страна на подсъдимия, след първоначалното осуетяване на замисленото от тримата/ денят, предхождащ инкриминирания подс.М. се отказва да влезе в дома на пострадалия, тъй като осветлението било включено/. При тези констатации, настоящият състав счита, не следва да приложи разпоредбата на чл.58, б.”А” от НК при определяне на наказанието на подс.С., независимо от квалифицирането му като опит.
Решаващите инстанции вярно са отчели смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, които имат значение за определянето на наказанието, включително посочените в жалбата на адв.Г.. По делото не се констатираха пренебрегнати от контролирания съд данни, както и надценяване или подценяване значението на приетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
С оглед горното, настоящият състав намира, че наложеното на подсъдимия В. С. наказание от пет години лишаване от свобода не разкрива признаците на явна несправедливост за смисъла на чл.348, ал.5 от НПК. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело.
По-нататък този състав следва да се произнесе по направените от частния обвинител разноски в предходното касационно производство/такива в настоящото производство не се направени/. С отменителното решение, съставът на касационната инстанция е приел, че по направените от частния обвинител разноски, предвид отменителния си акт следва да се произнесе следващия касационен състав. Настоящият такъв намира следното: първото производството пред ВКС е било образувано по жалба на подс.С. и жалба на частния обвинител В. само срещу оправдателната част на въззивното решение, касаеща С.; направените разноски от частния обвинител за адвокатско възнаграждение са в размер на 2000лв. и изрично е поискано тяхното присъждане. При тези данни и с оглед признаването на подс.С. за виновен, на основание чл.189 от НПК той следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител направените от него разноски в горепосочения размер.
Водим от горното , ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 260018 от 25.08.2020г., постановено по внохд № 49/20г. по описа на Апелативен съд – Варна, като преквалифицира деянието, за което подсъдимият В. С. С. е бил признат за виновен от престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК в такова по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
ОСЪЖДА подсъдимия В. С. С. да заплати на частния обвинител В. Г. В. сумата от 2 000лева, представляваща направените от него разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|