Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 403



гр.София, 13.05.2022 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4674 по описа за 2021 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. М. С. и Т. А. Р. против решение №103 от 19.07.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2021 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №24 от 25.01.2021 г. по гр. д. №1615 по описа за 2020 г. на Разградския районен съд за признаване за установено по отношение на Т. А. Р. и Л. М. С., че двете дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 6 960,71 евро главница по договор за банков кредит от 12.11.2009 г., сумата 7 227,03 евро договорна лихва за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 г. и 1003 евро наказателна лихва за периода от 21.11.2016 до 21.11.2019 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение №4772 от 25.11.2019 г. по ч. гр. д. № 2343/2019 г. по описа на РС-Разград.
Касаторите твърдят че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните общи въпроси:
1. Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост?
2. Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?
3. Относно нищожността на клауза в договор за банков кредит, в която е предвидено едностранно повишаване от страна на банката на лихвения процент, без да са разписани каквито и да било критерии за това.
Л. М. С. добавя като поръчител специфичния и касаещ само нея въпрос:
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД-от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, тоест от датата на падежиране на последната вноска по кредита?
„Първа инвестиционна банка“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:
С договор за банков кредит от 12.11.2009 г. и договор за поръчителство от 13.11.2009 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на Т. А. Р. кредит в размер на 7 000 евро, а Л. М. С. е приела да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя. Съгласно т.4 от първия договор кредитополучателят е следвало да заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,61 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.11.2019 г., като според погасителния план длъжникът е следвало да внася по 120,58 лв. месечно, считано от 15.12.2009 г. до 15.11.2019 г. След издаване на заповед за изпълнение и възражение срещу нея банката е предявила установителни искове срещу Т. А. Р. и Л. М. С. за солидарната дължимост на главницата в размер на 6 960,71 евро, 7 227,03 евро договорна лихва за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 г. и 6 657,11 евро наказателна лихва за периода от 15.02.2010 г. до 20.11.2019 г.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили размера на предявените искове, повдигнали са възражения за нищожност на клаузата за лихви, за изтекла погасителна давност на част от вземанията, а поръчителят се е позовал и на изтекъл шестмесечен срок по чл.147 от ЗЗД.
Разградският районен съд е констатирал, че от главницата е погасена само сумата от 3,29 евро и ответниците дължат остатъка от 6 960,71 лв. Приел е, че в договора ясно е посочено по какъв начин се формира лихвата, поради което тази клауза не е нищожна. Счел е, че възражението за погасяване по давност на главницата и договорната лихва е неоснователно. Касае се за изпълнение на основно задължение на длъжника на части, а не за изпълнение на периодично задължение, поради което е приложима общата петгодишна давност, която започва да тече от датата на изискуемост на последната вноска-15.11.2019 г. и към момента на подаване на молбата за издаване на заповед на 21.11.2019 г. тази давност все още не е изтекла. Шестмесечният срок по чл.147 от ЗЗД за предявяване на исковете срещу поръчителя започва да тече от същата дата и затова не е изтекъл. Дължимото обезщетение за забава е намалено в размер на 1003 евро за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., тъй като за останалия период е погасено по давност. В крайна сметка е призната дължимостта на главница от 6 960,71 лв., договорна лихва от 7 227,03 евро за периода от 15.03.2010 г. до 15.11.2019 г. и наказателна лихва от 1003 евро за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г.
Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Разградския районен съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение.
Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това бланкетно посочено от касаторите основание не може да се допусне касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд.
Разрешението, дадено от Разградския окръжен съд на първия въпрос на Т. А. Р. и на втория въпрос на Л. М. С. е в смисъл, че давностният срок за вземания за главница и договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит започва да тече от изискуемостта на последната погасителна вноска. Това разрешение противоречи на решение № 45 от 17.06.2020 г. по търговско дело № 237 по описа за 2019 г. на II ТО на ВКС, според което давността започва да тече от изискуемостта на съответната погасителна вноска.
Отговорът на третия въпрос на касаторите в обжалваното решение се различава от извода в решение № 130 от 15.04.2020 г. по търговско дело № 1829 по описа за 2018 г., че вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение.
Съгласно т.4 от договора за банков кредит дължимата годишната лихва се определя в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8, 61 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за евро е бил в размер на 7,89% годишно. Съдилищата са приели, че по този начин ясно се посочва как се определя дължимата лихва. Това разрешение на третия въпрос на касаторите влиза в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 15 от 18.4.2018 г. по търговско дело № 2439/2016 г. на I ТО на ВКС и на цитираните в него други решения. Според тази практика формулата за определяне на възнаградителната лихва трябва да съдържа необходимата за потребителя информация за негова защита. Тоест, методологията трябва да позволи на потребителя сам да прецени дали за него клаузата е изгодна. Ето защо и по третия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд.
Разрешението на въпроса на Л. М. С. относно това от кой момент тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД съответства на ТР № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2019 г. на ОСГТК. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по общите въпроси на касаторите на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.


Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение №103 от 19.07.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 142 по описа за 2021 г. на Разградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 594,19/петстотин деветдесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ лева държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: