Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 13.10.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.09.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 2013 /2020 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. Л., със съгласието на назначения му по реда на чл.29,ал.4 ГПК особен представител адвокат, срещу определение № 2896 от 09.12.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 12426 /2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 09.04.2019 г. по гр.д. № 36088 /2017 г. на Софийски районен съд, с което съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е приел, че в момента на подаването на исковата молба на Т. Л. за делба е било висящо съдебно производство за поставянето му под запрещение и впоследствие такова решение е било постановено, а на Т. Л. е бил назначен попечител, то съгласието на последния за предявяване на иска за делба е необходимо, за да се приеме, че съдът е надлежно сезиран. Отсъствието на такова съгласие води до липсата на процесуална способност на ограничено запретения ищец като страна в делбеното производство и последната не може да бъде санирана поради това, че попечителят не е могъл да бъде открит. Последното има значение за възможността попечителят да бъде заменен от органа по настойничество и попечителство, но действия в тази насока съдът не е компетентен да предприема. Доколкото наличието на процесуална дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването правото на иск, отсъствието и обуславя прекратяването на производството по делото, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос: дали наличието на висящо съдебно производство за поставяне под запрещение на едно лице или влязлото сила съдебно решение за поставяне на лицето под запрещение го лишава от дееспособност и от кой момент, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото с т.6 от ППВС № 5 /13.02.1980 г., че съдебното решение за поставяне под запрещение лишава лицето от дееспособност от деня, в който е влязло в сила.
По основателността на частната жалба:
Т. Л. е подал исковата молба за делба на наследство срещу майка си М. Ц. Л. и сестрите си Д. М. Л. и Й. М. З. на 01.06.2017 г. чрез процесуален представител. На 04.07.2016 г. с решение на СГС по гр.д. № 1320 /2015 г. на СГС Т. Л. е поставен под ограничено запрещение по иск на майка му М. Ц. Л.. Това решение е обжалвано от Т. Л.. То е потвърдено с решение от 10.07.2017 г. по гр.д. № 501 /2016 г. на САС.
С отговора на исковата молба М. Ц. Л. и Д. Л. са заявили, че не оспорват иска за делба, но са поискали спиране на производството до учредяване на попечителство над ищеца. Съдът е спрял производството по делото и го е възобновил след като е получил писмо от органа по настойничество и попечителство, че за попечител на Т. Л. е назначена неговата майка М. Л., като е дал указания на ищеца Т. Л. и на неговия попечител да заявят дали поддържат исковата молба и дали потвърждават пълномощията на адвоката, който я е подал като пълномощник на Т. Л.. След което съдът е приел, че попечителят не е намерена на регистрирания и постоянен и настоящ адрес, поради което не е надлежно сезиран и е върнал исковата молба.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането с изложените по-горе мотиви.
След указания на ВКС, който му е върнал частната жалба срещу неговото определение за администриране, въззивният съд е назначил особен представител на ищеца на основание чл.29,ал.4 ГПК. Особеният представител е заявила, че на основание чл.29,ал.4 ГПК изразява своето съгласие за упълномощаването за процесуален представител на Т. М. Л. на адвоката, който е подал като негов пълномощник частната жалба и исковата молба за делба.
От отговора на правния въпрос следва извод, че към момента на подаване на исковата молба за делба Т. Л. не е бил поставен под запрещение, поради което не е бил ограничено дееспособен, а процесуално дееспособен да упълномощи адвокат, който от негово име да предяви иск за делба и да го представлява по образуваното дело за делба.
Доколкото след като в хода на първоинстанционното производство Т. Л. е бил поставен под ограничено запрещение, първоинстанционния съд не е следвало да дава указания за потвърждаване на извършени преди поставянето под запрещения действия, а след изслушването на съгласието или несъгласието на попечителя за упълномощаването на процесуален представител на Т. Л. след поставянето му под запрещение и за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба, при извод, че е възникнало противоречие в интересите на поставения под запрещение Т. Л. и тези на неговия попечител (майка му М. Л.), то съгласно чл.29,ал.4 ГПК първоинстанционният съд е следвало да назначи на Т. Л. особен представител, което не е направил, и след като изслуша неговото становище, да продължи разглеждането на делото.
Като вместо това е върнал исковата молба и то без преди това да съобщи указанията си на попечителя М. Л., която е ответник по делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Като е потвърдил разпореждането за връщане въззивният съд също е допуснал съществено процесуално нарушение.
От изложеното следва, че обжалваното определение е незаконосъобразно и частната жалба е основателна, поради което и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.278,ал.2 ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, което да започне с редовното призоваване на ответниците по иска.
Страните и техните процесуални представителни не са направили искания за присъждане на разноски, нито са представили доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2896 от 09.12.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 12426 /2019 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 2896 от 09.12.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 12426 /2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 09.04.2019 г. по гр.д. № 36088 /2017 г. на Софийски районен съд.
Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.