10 Р Е Ш Е Н И Е № 60049 [населено място], 08.09.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2200 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/. Образувано е по искова молба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД против „Банка ДСК“ ЕАД с искане за отмяна на решение, постановено на 03.06.2020 г. по в.а.д. № 90/2018 г. по описа на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата /АС при БТПП/. В исковата молба се поддържат отменителни основания при условията на евентуалност по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. I, чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. II и чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. II ЗМТА. Твърди се, че в нарушение на процедурата по формиране на арбитражен състав като негов председател е участвал К. М., по отношение на който са налице основателни съмнения за зависимост от първия член на състава С. Ч., с който са постигнали мнозинство при формиране на арбитражното решение /същото подписано с особено мнение от втория член - арбитърът Р. И./. Излагат се доводи, че между К. М. и С. Ч. съществува йерархическа зависимост, при която С. Ч., като титулярен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, може да влияе върху академичното развитие на К. М.. Отделно от горното, се твърди, че К. М. е адвокат в Адвокатско дружество „П., В. и съдружници“, в което управляващият съдружник Д. В. е декан на Юридическия факултет и член на академичния съвет на Катедра „Гражданскоправни науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, където работи заедно с доц. д-р Анна С., която в същото време е и директор управление „Правно“ на „Банка ДСК“ ЕАД. Според ищеца тази връзка създава допълнителна възможност за влияние върху вътрешното убеждение на председателя на арбитражния състав К. М.. Въпреки задължението да декларира всички обстоятелства, съществуването на тези отношения не е било разкрито в декларацията на К. М., подадена по реда на чл. 17 от Правилника на Арбитражния съд при БТПП. Неизпълнението на това задължение представлява директно нарушение на договорената между страните процедура по формиране на арбитражния състав, съответно опорочаването й е основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. I ЗМТА. При евентуалност се заявява основание за отмяна поради несъобразяване на арбитражната процедура със споразумението на страните – чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. II ЗМТА. Нарушението се състои в това, че при постановяване на решението мнозинството от арбитрите са нарушили договорената между страните процедура, като са се произнесли по спора без да зачетат формираната между страните сила на пресъдено нещо по редица съществени обстоятелства, формиращи основанието на иска и включени в предмета на делото. Преди постановяване на оспореното решение по в.а.д. № 90/2018 г. между същите страни и по същата Рамкова полица са постановени арбитражни решения по в.а.д. № 91/2018 г., в.а.д. № 92/2018 г., в.а.д. № 93/2018 г., в.а.д. № 89/2018 г., като две от тях са постановени с участие на арбитрите С. Ч. и Р. И.. Твърди се, че по тези четири дела по ясен и категоричен начин са разрешени три ключови въпроса по прилагането на Рамковата полица, а именно въпросите за периода на застрахователно покритие, обхвата и размера на застрахователното обезщетение и условията за настъпване на застрахователното събитие, което подлежи на обезщетение. Поради това след възникване на сила на пресъдено нещо прилагането на клаузите на Рамковата полица следва да бъде еднакво по всички спорове между страните. Като последно основание за отмяна се сочи това по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. II ЗМТА. То се обосновава с обстоятелството, че в исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД са въведени две претенции, от които едната - основана на покрития риск „неплащане на изискуема сума по кредита“, а втората - основана на покрития риск „или на отделна погасителна вноска от него“. Според ищеца в настоящото производство двете претенции са формирали два самостоятелни предмета на делото, които са ясно отграничени. Всеки от тях е и с различен размер – първият с размер 12 782 евро, а вторият с размер 1 070 807, 54 евро. С решението си арбитражният състав не се е произнесъл по втория иск, а се е произнесъл само по първия иск, но в размер, включващ и втория риск. При изложените основания от ищеца се формира искане за отмяна на арбитражното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС при БТПП с присъждане на разноски. В отговора на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ ЕАД се оспорва основателността на предявения иск. Поддържа се, че не са налице основания, които да пораждат съмнение в безпристрастността и независимостта на арбитрите по делото, съответно не са налице основания за искане на отвод. Заявява се становище, че преценката за независимост и безпристрастност се прави с оглед връзката на арбитрите със страните по делото, каквато всъщност ищецът не сочи. Връзките между отделните арбитри не са обстоятелства, които подлежат на деклариране. В случай, че ищецът е считал изборът на К. М. като основание за неговия отвод, то е следвало да процедира съобразно предвиденото в чл. 18 от Правилника на АС при БТПП. Излагат се доводи, че незачитане силата на пресъдено нещо не представлява нарушение на арбитражна процедура по смисъла на чл. 3, ал. 3, изр. I от Правилника на АС при БТПП. Отделно, цитираните от ищеца решения не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение спора, предмет на в.а.д. № 90/2018 г. Макар Рамковата полица да е една, са налице шест различни застрахователни правоотношения, по силата на които са застраховани вземания по шест договора за кредит. По отношение на последното основание за отмяна се аргументира становище, че в исковата си молба банката е твърдяла едно застрахователно събитие – просрочие на вноска с падеж м. март 2015 г. Предсрочната изискуемост не представлява застрахователен риск, но тя следва да бъде съобразена при изчисляване размера на застрахователното обезщетение. Искът е уважен в предявения размер и не е присъдено нещо различно от търсеното – нито повече, нито по – малко. В отговора се прави заключение, че с исковата молба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД всъщност се търси пререшаване на спора, което е недопустимо. При изложените съображения се прави искане за постановяване на решение, с което да бъде оставен без уважение предявения иск и да бъде присъдено в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното : Производството по арбитражно дело № 90/2018 г. на АС при БТПП е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД против „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с която се претендира заплащане на сума в размер 1 071 747, 86 евро, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по определения съгласно застрахователна полица № Д0М071400324/24.07.2014 г. кредитен лимит за договор за кредит № 1125/25.07.2012 г., ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от 20.07.2018 г. В исковата молба като застрахователно събитие се сочи неплащане на дължима падежирала вноска за м. март 2015 г. по шест договора за кредит в договорения период на изчакване съгласно чл. 7, ал 2 от Общите условия към Рамкова полица № Д0М071400324/24.07.2014 г. За дата на застрахователното събитие се навежда 22.07.2015 г. В исковата молба се излагат и твърдения за обявена на длъжника предсрочна изискуемост на всички суми по един от договорите на кредит, а именно № 1125/25.07.2012 г., като дължимото обезщетение за неплащане на предсрочно изискуемия договор е в размер на 1 071 747, 86 евро. С атакуваното решение АС при БТПП е присъдил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 1 070 807, 54 евро, представляваща застрахователно обезщетение по Рамкова полица № Д0М071400324/24.07.2014 г. В мотивите на решението е приел, че с неплащане на вноската, падежирала през м. март 2015 г., е настъпило застрахователно събитие, което ангажира отговорността на ответника, а предсрочната изискуемост на остатъка от кредита има значение за размера на застрахователното обезщетение. Счел е, че периодичната изискуемост на вноските не е критерий за включването им в размера на обезщетението при настъпила предсрочна изискуемост. В решението е отрекъл тезата на ответника /ищец в настоящото производство/, че при настъпване на застрахователно събитие в резултат просрочие на погасителна вноска, обявяване на кредита за предсрочно изискуем и неплащането му е отделен и самостоятелен застрахователен риск. Арбитражното решение е подписано с особено мнение от арбитър Р. И. с мотив, че застрахователно събитие не е налице за вноските по кредита, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост. Неплащането на вноската за м. март 2015 г. е застрахователното събитие и това е единственото основание на иска, което определя и неговия размер. Исковете с правно основание чл. 47, ал. 1 ЗМТА са предявени от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД в тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА като се има предвид, че арбитражното решението е съобщено на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД на 08.07.2020 г., а исковата молба е подадена на 07.10.2020 г. Настоящият състав на ВКС намира, че предявените при евентуалност на основанията искове за отмяна на арбитражното решение на АС при БТПП са неоснователни по следните съображения: На първо място следва да бъде припомнено, че арбитражното решение не може да бъде атакувано поради противоречие с материалния закон, процесуални нарушения, извън изрично регламентираните в закона, непълнота на доказателствата или необоснованост. Производството по чл. 47, ал. 1 ЗМТА не е средство за контрол по същество на арбитражното решение, тъй като производството пред арбитражния съд е доброволно - страните предварително са изразили съгласие с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да е неправилен. В настоящата хипотеза обаче ищецът се домогва да постигне именно ефекта на отмяна на арбитражното решение, поради несъгласие с извода на мнозинството арбитри по същество на спора, произтичащо от тълкуване на сключения между страните договор за застраховане на кредити и финансирания по Рамкова застрахователна полица № Д0М071400324/24.07.2014 г. По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. I ЗМТА : Цитираната разпоредба предвижда възможност за отмяна на арбитражно решение, когато образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните. Соченото основание за отмяна се обосновава с наличие на зависимост на арбитъра К. М. /председател на състава/ от члена на арбитражния състав С. Ч., с което е нарушено правилото на чл. 17, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП, изискващо арбитрите и председателят да представят декларация, в която да бъдат посочени всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно тяхната безпристрастност. Твърденията в исковата молба са, че К. М. е асистент на С. Ч. в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, което води до липса на безпристрастност при решаване на арбитражния спор. Изложените в исковата молба твърдения не са годни изобщо да обосноват релевираното основание за отмяна доколкото е без значение какви са отношенията между арбитрите помежду им. Важното е те да не се намират в преки или косвени връзки със страните по делото, както и да липсва друго основание за пристрастност към някоя от страните. Отделно от това, представената и приета по делото служебна бележка изх. № У-102/31.03.2021 г. опровергава твърденията на ищеца, тъй като от текста й става ясно, че доц. д – р К. М. не е бил асистент на проф. С. Ч. и не е водил упражнения по дисциплини, преподавани от проф. Ч.. Твърденията за зависимост на К. М. от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД поради обстоятелството, че той е адвокат в кантората на Д. В., който пък е декан на Юридическия факултет и член на Академичния съвет на Катедра „Гражданско правни науки“, където работи и доц. д – р Анна С., която в същото време е директор управление „Правно“ на „Банка ДСК“ ЕАД, отново са съвсем произволни и негодни да обосноват пристрастност на М., доколкото сочената „връзка“ е твърде опосредена, а и не произтича от отношения с лице, представляващо „Банка ДСК“ ЕАД. Доц. д-р Анна С. е ръководител на една от дирекциите в банката, но не осъществява законно представителство на дружеството, нито участва като процесуален представител в арбитражното производство по в.а.д. № 90/2018 г. За допълнителна яснота следва да бъде посочено и, че ищецът, доколкото се позовава на публично известни факти относно участието на К. М. в екипа на адвокатското дружество, управлявано от професор д - р Д. В., позицията на последния като декан на Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съответно участието на доц. д-р Анна С. в катедра „Гражданскоправни науки“ в сочения университет, е имал възможност да направи отвод на К. М. по реда на чл. 18 от Правилника на АС при БТПП, но не е сторил това. С изтичане на предвидения в разпоредбата срок това право се е преклудирало. По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. II ЗМТА : Претенцията се обосновава с нарушение на арбитражната процедура поради несъобразяване със споразумението на страните. Мнозинството от арбитрите са нарушили договорената между страните процедура като са се произнесли по спора без да зачетат формирана между тях сила на пресъдено нещо. Анализът на чл. 7 ЗМТА не мотивира извод, че зачитане силата на пресъдено нещо от арбитража, на който се възлага разрешаване на спор, се явява част от арбитражното споразумение. По - скоро става дума за императивно процесуално правило, регламентирано в чл. 41, ал. 3 ЗМТА, нарушаването на което е основание за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. II, вр. с предл. III ЗМТА – нарушение на арбитражната процедура поради противоречие с разпоредби на ЗМТА. Не се явява доказано и това основание за отмяна, доколкото с цитираните от ищеца решения на АС при БТПП не е формирана сила на пресъдено нещо по спора между страните, предмет на в. а. д. № 90/18 г. Както е известно, за да е налице обективен идентитет между делата, е необходимо да има съвпадение между твърдените правопораждащи факти и петитум. В случая предмет на разгледаните от АС при БТПП спорове по в.а.д. № 91/2018 г., в.а.д. № 92/2018 г., в.а.д. № 93/2018 г. и в.а.д. № 89/2018 г. са материалноправни отношения, възникнали от различни /в сравнение с твърдените по в.а.д. № 90/2018 г./ правопораждащи факти /други договори за кредит, сключени с „Банка ДСК“ ЕАД/ и обусловили различни искания, т. е. не е налице обективен идентитет между в.а.д. № 90/18 г. и цитираните в исковата молба арбитражни дела. Този извод не се променя от обстоятелството, че отношенията между „Банка ДСК“ ЕАД и „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД са регламентирани от Рамкова полица, доколкото действието й е само част от фактическия състав, включен в предметния обхват по всеки от арбитражните спорове. По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. II ЗМТА : Поради договорния характер на арбитража диспозитивното начало важи при него с по – голяма сила отколкото в съдебния процес. Присъждането на повече или нещо различно е недопустимо. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА е относима към арбитражно решение, разгледало материалноправен спор между страни, обвързали се с арбитражна клауза по конкретно правоотношение, с което решение арбитражният съд е излязъл извън обхвата на същата, било по отношение на цялото предявено право /предл. I/, било поради нарушаване на принципа за диспозитивното начало в процеса, произнасяйки се по въпрос, касаещ правоотношението, защитено с арбитражна клауза, но извън предявеното с иска /предл. II/. По настоящото дело не се установява произнасяне на арбитражния съд извън предмета на спора, определен от ищеца чрез твърденията в исковата молба за накърнени субективни права и търсената защита. В противовес на изложените от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД доводи в исковата молба „Банка ДСК“ ЕАД не е предявила две претенции, нито арбитражният състав е възприел да е сезиран с два иска и това ясно личи както от формулирания петитум, така и от извършения по арбитражното дело доклад. Заявена е една претенция в размер на 1 071 747, 86 евро, по която арбитражният съд е постановил своето решение. Тълкувайки разпоредбите на застрахователната полица, основно чл. 17, ал. 2 от Общите условия, и взимайки предвид доказателствата по делото, арбитражният състав е достигнал до извод, че размерът на застрахователното обезщетение се определя с оглед оставащия неплатен дълг по застрахователния договор за кредит, а не с оглед вноската, относно която е настъпило застрахователното събитие. Преценил е, че предсрочната изискуемост не представлява отделен и самостоятелен риск, който да обосновава отделен иск. Следва да бъде посочено, че изложените от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД доводи са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна, се твърди наличие на повече от една искова претенция и произнасяне на арбитража само по една от тях, а от друга, се релевира произнасяне извън предмета на спора. Фактическите доводи всъщност водят до извод за непълнота на арбитражното решение, която може да бъде отстранена по реда на чл. 44 ЗМТА с допълнително решение по претенциите, по които арбитражът не се е произнесъл. Този пропуск обаче не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. II ЗМТА. Като неоснователни предявените искове подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на ответника сторените в настоящото производство разноски – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД против „Банка ДСК“ ЕАД искове за отмяна на решение, постановено на 03.06.2020 г. по в.а.д. № 90/2018 г. по описа на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата на евентуално заявените основания по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. I, чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. II, и чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. II ЗМТА. ОСЪЖДА „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата 450 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.