Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. София,20.05.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Н. т.д.№739 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Л. М., Г. П. М. и „Л. Джи“ ЕООД срещу решение №2795/29.11.2018г. по в.т.д.№5590/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на Решение №4918/05.07.2017г. по гр.д.№796/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – 19 състав, е признато за установено съществуване на вземането на „УниКредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници Г. П. М. и Р. Л. М. за сумата от 66852,41 евро главница, за сумата от 4445,69 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.05.2012г. до 24.11.2012г. и сумата от 779,90 евро, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. и срещу солидарния длъжник „Л. Джи“ ЕООД за сумата от 64189,65 евро главница и сумата от 1229,61 евро, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 22.05.2013г., по издадена заповед за незабавно изпълнение от 08.07.2013г. по ч.гр.д.№22616/2013г. по описа на Софийски районен съд, I гр.о., 45 състав.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касационните жалбоподатели поддържат, че при извод за липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита по отношение на съдлъжника „Л. Джи“ ЕООД съдът е следвало да отхвърли изцяло исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК като неоснователна, тъй като липсва процесуална възможност да присъди падежирали вноски по незаявен от ищеца период. Излагат съображения, че с иска по чл.422 от ГПК кредиторът продължава защитата си по повод на направени възражения на длъжниците в заповедното производство, поради което съдът не може да променя материалноправната характеристика на вземането като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Считат, че е недопустимо предявен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на дължимост по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен като такъв спрямо двама от ответниците, а по отношение на трети ответник да бъдат присъдени вноски с настъпил падеж. Според касаторите липсата на уведомление за предсрочна изискуемост спрямо единия ответник следва да доведе до отхвърляне на исковата претенция изцяло и спрямо всички страни по договора. Поддържат, че процесният договор не е между търговци и капитализирането на лихвата не е допустимо, поради което сключените към договора анекси са нищожни. Също твърдят, че анексите към договора са нищожни и защото с тях е извършено предоговаряне на кредит, при което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор. Молят да се отмени въззивното решение и да се отхвърлят изцяло исковите претенции.
Ответникът по касация „УниКредит Булбанк” АД поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. Излага доводи, че въззивният съд е възприел част от възраженията на касаторите за недействителност на договорни клаузи и е постановил решението си в съответствие с тях, като при това е съобразил и заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи. Поддържа, че ответниците не са изложили своевременно доводи за недействителност на първия анекс поради липса на просрочие при сключването му, като този довод се сочи за първи път в касационната жалба. Счита за правилен извода на въззивния съд, че капитализирането на изтекли лихви не съставлява анатоцизъм. Излага доводи, че начисляването на лихва върху лихва следва да се разграничава от капитализирането /превръщането на лихва в главница/. Според ответника касаторите поддържат две взаимно изключващи се тези, а именно, че не е налице предсрочна изискуемост и същевременно, че при образувано и спряно принудително изпълнение не могат да заплащат анюитетните вноски директно на кредитора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 72762355 от 26.09.2008г, допълнен и изменен с Анекс от 28.09.2009г., Анекс №2 от 13.12.2010г., Анекс № 3 от 18.02.2011г. и Анекс №4 от 19.12.2011г. кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на Г. П. М. ипотечен кредит в размер на 67500 евро, а Р. Л. М. и „Л. Джи“ ЕООД са подписали договора в качеството си на трети задължени лица/солидарни длъжници и съгласно чл.101 от ЗЗД са встъпили в задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит. Въз основа на заключението на съдебно – счетоводната експертиза съставът на САС е установил, че кредитополучателят не е платил на падеж шест вноски за периода от 25.05.2012г. до 25.10.2012г., всяка една от които в размер по 874,93 евро, с общ размер 5 249,58 евро. Приел е, че с две писма с обратни разписки, връчени на 20.12.2012г., банката е уведомила кредитополучателя Г. П. М. и солидарния длъжник Р. Л. М., че поради забава в погасяването на техните задължения обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 24.11.2012г. Счел е за неоснователно твърдението на въззиваемите, че по делото е установено начисляването на лихви върху лихви /анатоцизъм/. Изложил е съображения, че уговорената капитализация на лихви в чл.12.6. от договора и анекси №1, №2 и №4 чрез включване на дължимите лихви с настъпил падеж в непадежиралата главница, е допустима, съгласно автономията на договарянето по чл.9 във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД и действащата към този момент редакция на Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск /обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008г./, където липсва забрана между страните да бъде уговорена възможност за капитализиране на лихви. Приел е, че уговорките по т.2 от анекси №1, №2 и №4, в които страните са констатирали какъв е размерът на дълга на длъжниците, по своята правна природа представляват вид установителен договор, който е допустим и е насочен единствено към установяване на действителното правно положение между страните по договора за банков кредит. С оглед на това е стигнал до извод, че няма пречка страните да сключат такъв договор с присъщите му облигационно правни последици – декларативно и регулиращо действие. Приел е за безспорно, че след подписването на анекс от 25.09.2009г. оспорваните клаузи по договора за кредит и анексите към него, касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна и наказателна лихва, капитализирането на начислени договорни лихви към главница, начина на погасяване на кредита, правото на едностранна промяна, са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната неравноправност. Приел е, че уговорките за наказателна лихва по чл.4, ал.3 от договора и анекси №1, №2 и №4 към същия са нищожни поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Изтъкнал е, че в чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили наказателна лихва, която се дължи върху просрочена главница, в размер на 2 % над договорната възнаградителна лихва. Приел е, че уговарянето в чл.4.3 от договора на още една наказателна лихва в размер на още 5 %, която се дължи за същото неизпълнение и независимо от наказателната лихва по чл.4, ал.2 противоречи на добрите нрави. Преценил е като противоречащ на добрите нрави и начина на определяне на размера, върху който се начислява тази наказателна лихва - 5 % върху редовна плюс падежирала главница, при което тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Установил е, че кредитополучателят е платил на банката наказателна лихва по чл. 4.2. и 4.3 от договора и анекс №1, №2 и №4 в общ размер на 2 324,10 евро, приспаднал е от този размер дължимата наказателна лихва по чл. 4.2. в размер на 20,22 евро, съответно е приел, че са недължимо платени суми за наказателна лихва по чл. 4.3. от договора в общ размер на 2 303,28 евро. По същите съображения е счел за неоснователен и иска за съществуването на вземането на банката за сумата 3501,62 евро, наказателна лихва за просрочие по чл.4.3 от договора и анекси №1, №2 и №4 за периода 25.10.2012г. до 22.05.2013г. Изложил е съображения, че с подписването на анекс от 28.09.2009г., в чл.4 от същия за първи път страните уговарят, че компонентът премия се включва при определянето на БЛП, поради което всички платени суми за този компонент до 28.09.2009г. са недължимо платени. Приел е, че от общия размер на падежиралите шест вноски от 5249,58 евро, следва да се приспаднат платените суми за нищожната наказателна лихва по чл.4.3 от договора в размер на 2 303,28 евро, нищожната премия в размер на 672,96 евро и сума в размер на 0,70 евро, която е включена в наказателната лихва по чл.4.2. от договора, както и платените вноски в общ размер на 203,02 евро / общо 3 179,96 евро/. След приспадане на тези суми е установил, че към 25.10.2012г. ответниците дължат на банката сумата 2 069,62 евро и този размер е достатъчен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Приел е, че от падежиралата главница в размер на 70 032,37 евро, като най-обременително задължение, следва да се приспаднат недължимо платените суми в общ размер на 3 179,96 евро. С оглед на това е приел, че размерът на дължимата главница е 66 852,41 евро, до който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 70 032,51 евро следва да се отхвърли като неоснователен. Относно ответното дружество съдът е приел за недоказано, че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и по отношение на дружеството такава не е настъпила. Изтъкнал е, че за разлика от поръчителството, където отговорността е за чужд дълг и не е необходимо волеизявление на банката по отношение на поръчителя, при солидарния длъжник е необходимо изрично изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Приел е, че по иска срещу „Л. Джи“ ЕООД следва да съобрази всички новонастъпили факти, включително и относно настъпилия падеж на месечните вноски до приключване на устните състезания във въззивното производство. Въззивният съд е установил, че към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство - 13.11.2018г., за периода от 25.05.2012г. до 25.10.2018г., са падежирали 77 месечни вноски, които умножени по 874,93 евро са в общ размер на 67 369,61 евро. От тази сума е приспаднал недължимо платените суми в размер на 3179,96 евро. С оглед на това е приел за доказано съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника „Л. Джи“ ЕООД в размер на 64 189,65 евро. Посочил е, че този ответник не дължи отделно договорна възнаградителна лихва, защото тя е включена в размера на всяка една падежирала месечна вноска и срещу него този иск е неоснователен.
С определение №512/12.11.2019г. по т.д.№739/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следнитe материалноправни въпроси: Допустимо ли е начисляването на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица при действието на Наредба №9 от 03.04.2008г.? Нищожен ли е анекс за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:
По първия правен въпрос е дадено разрешение в решение №66/29.07.2019г. по т.д. №1504/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о. В същото е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 от ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 от ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
По втория поставен от касаторите правен въпрос с решение №146/01.11.2017г. по т.д. №2615/2016г. на ВКС, I т.о., е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 от ЗЗД. Изложени са съображения, че неравноправни са клаузите, които не са уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като преценката за неравноправен характер се извършва към момента на сключване на договора. Възможно е при действието на договор, съдържащ неравноправна клауза, между страните да възникне спор, за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на клауза от първоначалния договор, която е неравноправна. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителска защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика.
По същество на касационната жалба:
Преценката на въззивния съд относно валидността на анексите към сключения между страните договор за кредит не съответства на дадените в практиката на ВКС разрешения. Уговорките в Анекс от 28.09.2009г., Анекс №2 от 13.12.2010г., и Анекс №4 от 19.12.2011г. към договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 72762355 от 26.09.2008г., по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба №9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. Същите наред с това съставляват и спогодба върху непозволен договор доколкото прибавените към главницата наказателни лихви са изчислени въз основа на клаузата на по чл.4.3 от договора, приета от въззивния съд за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Констатациите за нищожност на тази клауза не подлежат на преразглеждане в настоящото производство, образувано по касационно жалба на длъжниците по договора за кредит, предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателите.
Изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, включени в анекси №1, №2 и №4 към договора за ипотечен кредит, изключват възможността размерът на дължимите от касаторите вноски да се определя по приетите с анексите погасителни планове и съобразно предвидените в тях гратисни периоди, в които касаторите са освободени от заплащането на главница по договора за кредит. Неправилно установеният размер на главницата във всеки анекс е послужил за основа при съставянето на погасителния план и при определяне на размера на дължимите анюитетни вноски. Поради изложеното нищожността на клаузите за определяне размера на главницата води до нищожност и на тези клаузи от анексите, които са обусловени от тях – приетите с анексите погасителни планове и клаузите за увеличаване на размера на възнаградителната лихва. С оглед на това, че анексите, имащи за предмет предоговаряне на кредит, в които задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, са нищожни, то дължимите от касаторите суми за главница и възнаградителни лихви следва да бъде определени с оглед на първоначалния погасителен план към договора за кредит от 26.09.2008г.
Основателно се явява също и касационното оплакване, че въззивният съд в нарушение на правилото по чл.20 от ЗЗД не е съобразил действителната воля на страните и постигнатото между тях съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде не във фиксирания размер, посочен в договора за кредит – 9,58 %, а да се променя в зависимост от промяната на индекса EURIBOR. Както в договора, така и в анексите е уговорено, че годишният лихвен процент се състои от Базов лихвен индекс/процент и надбавка към него. В договора за банков ипотечен кредит е предвидено, че годишният лихвен процент за срока на договора се състои от Базов лихвен индекс в размер на едномесечния EURIBOR /4,511% към датата на договора/ и надбавка 5,069%. Въззивният съд не е съобразил в цялост съдържанието на т.91.1, т.9.2.2 от Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на физически лица. Същите предвиждат, че годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базовия лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. За кредити в евро това е едномесечният EURIBOR - равен на индекса, публикуван на страница „EURIBOR” на RЕUTERS в 11 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец. Или в обобщение БЛП не е фиксиран на индекса EURIBOR към датата на сключване на договора – 4,11%, а се променя ежемесечно, като се отразява на договорената от страните възнаградителна лихва, а оттам и на обусловените от нейната стойност лихви за забава и наказателни лихви. С оглед изложеното основателни са доводите на касаторите, че не следва да се съобразява начисляваният от банката размер на възнаградителната лихва по договора за кредит, фиксиран в погасителните планове към договора и анексите към него, а следва да се съобразят промените в индекса EURIBOR съгласно предвиденото в т.9.1.1 и т.9.2.2 от Общите условия, при които е сключен договорът. Такова изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната лихва е в съответствие с визираното в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП изключение, доколкото се основава единствено на влиянието на обективен фактор, чието изменение е извън контрола на банката.
Предвид изложеното следва да бъдат съобразен вариантът от заключенията на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи, при който размерът на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора е определен при съобразяване промените в индекса EURIBOR съгласно предвиденото в т.91.1 и т.9.2.2 от Общите условия и без да се вземат предвид сключените към договора анекси. Този вариант е даден в таблица №4 към допълнителното заключение на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза. Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от сключване на договора до 23.05.2013г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ при съобразяване на промените в индекса EURIBOR по данни от таблица №4 към допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза възлиза на 19 191,92 евро. Възнаградителна лихва се дължи само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, като след този момент се дължи законна лихва за забава на главницата. Поради това от общия размер на изчислената от вещото лице възнаградителна лихва до датата на заявлението, следва да бъде изключена лихвата за периода от 20.12.2012г. до 23.05.2013г. в размер на 1 839 евро, или съответно дължимата възнаградителна лихва до датата, на която на касаторите е връчено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита - 20.12.2012г., възлиза на 17 352,92 евро. При извод за приложение на първоначалния погасителен план към договора за кредит дължимата към 20.12.2012г. главница по данни от основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза възлиза на 3171,23 евро.
Следователно при съобразяване на промените в индекса EURIBOR общият размер на дължимата от касаторите главница и възнаградителна лихва по първоначалния погасителен план към договора за кредит за периода до 20.12.2012г. /без да се взема предвид наказателната лихва, изчислена въз основа на нищожната клауза на чл.4.3 от договора за кредит/ възлиза на 20 534,15 евро. Към тази сума следва да се прибавят и дължимите такси по обслужване на кредита – 640,73 евро и застрахователна премия в размер на 1863,47 евро. При общ размер на дължимите суми – главница, възнаградителни лихви и разноски към 20.12.2012г. в размер на 23 038,38 евро, платените от кредитополучателя суми в общ размер на 17 187,42 евро, не са били достатъчни за погасяване на всички възникнали по договора задължения. При това положение правилен се явява крайният извод на въззивния съд, че към датата на връчване на изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита кредитополучателят Г. М. е имал неиздължени в срок задължения за главница и възнаградителна лихва по кредита и за банката се е породило предвиденото в чл.17 от договора между страните право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право е упражнено с връчването на уведомления на кредитополучателя Г. М. и на солидарния длъжник Р. М. на 20.12.2012г.
С обявяването на предсрочната изискуемост на задължението за връщане на главницата по договора за кредит по отношение на кредитополучателя Г. М. и съдлъжника Р. М., е отпаднал погасителният план към договора. Доколкото извършените в срока на договора плащания от кредитополучателя в общ размер 17 187,42 евро, не са достатъчни за погасяване на всички възникнали към 20.12.2012г. задължения и с оглед отпадането на погасителния план, погасяването на задълженията следва да бъде съобразено по установения в разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД ред - разноски, лихви и главница, независимо от начина, по който банката е отнасяла извършените плащания. Съответно с платените суми следва да се считат погасени задълженията за такси по обслужване на кредита – 640,73 евро и застрахователна премия в размер на 1863,47 евро, както и част от възнаградителната лихва в размер на 14 683,22 евро. Съответно остава неизплатен остатък от дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.09.2008г. до 20.12.2012г. в размер на 2 669,70 евро.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на банката съществува непогасено вземане за присъдената с въззивното решение главница, чиято предсрочна изискуемост е редовно обявена, както и възнаградителна лихва за периода от 26.09.2008г. до 20.12.2012г. в размер на 2 669,70 евро. Неправилно е определен размерът на наказателна лихва по чл.4.2 от договора за забава на главницата за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. в размер на 779,90 евро. Въззивният съд е приел, че размерът на дължимата главница към момента на отчетеното от банката неизпълнение по кредита – 25.05.2012г., е възлизал на 66 852,41 евро, без да вземе предвид, че настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от получаването на уведомлението на банката от длъжниците. По този начин присъдената с решението наказателна лихва от 779,90 евро е изчислена върху размер на главницата 66 852,41 евро, който не е бил дължим до 20.12.2012г. С оглед изложеното претенцията за наказателна лихва се явява неоснователна за разликата над размер от 103,47 евро, изчислен за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. при наказателна лихва от 7,79 % / два процента над размера на дължимата възнаградителна лихва, съобразно данните за размера на възнаградителна лихва от приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза/.
Неоснователно е оплакването на касаторите, че е недопустимо предявен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на дължимост по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен като такъв спрямо двама от ответниците, а по отношение на трети ответник да бъдат присъдени вноски с настъпил падеж. С решение №6 от 12.06.2017г. по гр.д. №50203/2016г. на ВКС, ГК, е прието, че уговорената по договора за банков кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по смисъла на чл.121 от ЗЗД, не предполага действие на обявената от банката по отношение на един от съдлъжниците предсрочна изискуемост и спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях. По отношение на неизпълнените падежирали вноски условията по договора остават такива, каквито са договорени, т.е. клаузата за солидарност е валидна.
В частта по иска срещу съдлъжника „Л. Джи“ ЕООД, по отношение на когото не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд е присъдил всички вноски по погасителния план с настъпил падеж до датата на приключване на устните състезания във въззивното производство - 13.11.2018г. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК банката е поискала дружеството да бъде осъденода заплати главница по договора за кредит и договорна лихва за периода от 25.05.2012г. до 22.05.2013г. По отношение на този длъжник следва да бъдат съобразени задължителните разяснения в т.1 на ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план. В случая длъжникът „Л. Джи“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД частта от вноските по първоначалния погасителен план към договора за кредит с настъпил падеж за периода от 26.09.2008г. до 25.10.2018г. /датата на приключване на устните състезания във въззивното производство/, съставляваща главница, която съобразно данните от погасителния план възлиза на 10 819,12 евро.
Неправилно е определен и размерът на дължимата от касатора „Л. Джи“ ЕООД лихва по чл.4.2 от договора за забава на главницата за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. в размер на 1 229,61 евро. Въззивният съд е приел като дължим размер на главницата в началото на периода сумата 66 852,41 евро, която сума не е била дължима, доколкото спрямо дружеството не е била обявена предсрочна изискуемост на кредита. По този начин присъдената с решението наказателна лихва от 1 229,61 евро е изчислена върху размер на главницата 66 852,41 евро, който не е бил дължим в периода от 25.05.2012г. до 25.05.2013г. С оглед изложеното претенцията за наказателна лихва се явява неоснователна за разликата над размер от 209,74 евро, за периода от 25.05.2012г. до 25.05.2013г., изчислен с електронен калкулатор въз основа на вноските за главница с настъпил падеж до 25.05.2013г. при размер на наказателна лихва от 7,79 % / два процента над размера на дължимата възнаградителна лихва, съобразно данните за размера на възнаградителна лихва от приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза/.
Поради изложеното постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение следва да бъде потвърдено като правилно в частта, с която след отмяна на решение №4918/05.07.2017г. по гр.д. №796/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I -19 състав, е признато за установено съществуването на вземане на „УниКредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници Г. П. М. и Р. Л. М. за сумата от 66852,41 евро главница, по издадена заповед за незабавно изпълнение от 08.07.2013г. по ч.гр.д.№22616/2013г., по описа на Софийски районен съд, I гр.о., 45 състав. Присъдената с въззивното решение възнаградителна лихва върху главницата следва да бъде намалена до дължимия размер от 2 669,70 евро, а присъдената с решението наказателна лихва по чл.4.2 от договора за кредит - до размер на 103,47 евро. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане за главница на „УниКредит Булбанк“ АД срещу „Л. Джи“ ЕООД до размер на 10 819,12 евро, както и вземане за лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 25.05.2013г. до размер на 209,74 евро, като за разликата до пълния им предявен размер претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора ответникът по касация „УниКредит Булбанк“ АД следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите Г. П. М. и Р. Л. М., направените в касационното производство разноски в размер на 76,68 лева, съответно на отхвърлената част от исковете /при отхвърлена част от 2 452,42 евро и пълен предявен размер на исковете срещу всеки от тях 72 078 евро/. Ответникът по касация „УниКредит Булбанк“ АД следва да бъде осъден да заплати на касатора „Л. Джи“ ЕООД направените в касационното производство разноски в размер на 1873,69 лева, съответно на отхвърлената част от исковете /при отхвърлена част 54 390,40 евро и пълен предявен размер на исковете срещу него 65 419,26 евро/.
На ответника по касация не следва бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2795/29.11.2018г. по в.т.д.№5590/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в частта, с която след частична отмяна на Решение №4918/05.07.2017г. по гр.д. №796/2014г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – 19 състав, е признато за установено съществуване на вземане на „УниКредит Булбанк“ АД по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR 72762355 от 26.09.2008г. срещу солидарните длъжници Г. П. М. и Р. Л. М. за възнаградителна лихва за периода от 25.05.2012г. до 24.11.2012г. за разликата над 2 669,70 евро до присъдения размер 4445,69 евро и за лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. за разликата над 103,47 евро до присъдения размер 779,90 евро, както и съществуване на вземането на „УниКредит Булбанк“ АД срещу солидарния длъжник „Л. Джи“ ЕООД, [населено място], за главница за разликата над 10 819,12 евро до присъдения размер от 64 189,65 евро и за лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 25.05.2013г. за разликата над 209,74 евро до присъдения размер 1 229,61 евро, както и в частта, с която Г. П. М. и Р. Л. М. и „Л. Джи“ ЕООД, са осъдени да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД разноски за разликата над 8846,67 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Света Неделя“ №7, срещу солидарните длъжници Г. П. М., [ЕГН] и Р. Л. М., [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката съществуват вземания по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR 72762355 от 26.09.2008г. за възнаградителна лихва от 25.05.2012г. до 24.11.2012г. за разликата над 2 669,70 евро до присъдения размер 4 445,69 евро, и за лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 20.12.2012г. за разликата над 103,47 евро до присъдения размер 779,90 евро, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 08.07.2013г. по ч.гр.д.№22616/2013г., по описа на Софийски районен съд, I гр.о., 45 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Света Неделя“ №7, срещу солидарния длъжник „Л. Джи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката съществуват вземания по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 72762355 от 26.09.2008г. за главница за разликата над 10 819,12 евро до присъдения размер от 64189,65 евро и за лихва върху просрочена главница за периода от 25.05.2012г. до 25.05.2013г. за разликата над 209,74 евро до присъдения размер 1 229,61 евро, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 08.07.2013г. по ч.гр.д.№22616/2013г., по описа на Софийски районен съд, I гр.о., 45 състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2795/29.11.2018г. по в.т.д. №5590/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, в останалата допусната до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Света Неделя“ №7, да заплати в полза на всеки от касаторите Г. П. М., [ЕГН] и Р. Л. М., [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] направените в касационното разноски в размер на 76,68 лева /седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Света Неделя“ №7, да заплати в полза на касатора „Л. Джи“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] направените в касационното разноски в размер на 1873,69 лева / хиляда осемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.