Р Е Ш Е Н И Е № 256 София, 30.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3196 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 444 от 01.07.2014г.. по касационна жалба на П. И. Н.-Д. е допуснато касационно обжалване на решение от 21.02.2014г. по гр.д.№ 651/2013г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 759/24.10.2013г. по гр.д.№ 767/2013г. на Сливенски районен съд. С последното е допусната съдебна делба между жалбоподателката, К. Д. Н. и Б. Н. И. по отношение на поземлен имот с идентификатор 67338.513.65 по кадастралната карта на [населено място] с площ 301 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 130 кв.м. с идентификатор 67338.513.65 .1 и ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ 29 кв.м. с идентификатор 67338.513.65.2 и на единадесет земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ и широколистна гора с площ 380,007 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 014048. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила за разпределение на доказателствената тежест относно извода че завещанието не е написано и подписано от завещателката въпреки установеното от СГрЕ неоспорена от страните и възприета от съда. Ответниците по касация оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за доказване автентичност на саморъчно завещание поради противоречие на въззивното решение с Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. ІІ гр.о., Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. ІІ гр.о. В Р № 158/03.07.2013г. по гр.д.№ 1455/2013г. ІІ гр.о. е прието, че когато експертното заключение е в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор може да обоснове извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл. 25, ал.1 ЗН и действителност на завещанието, ако причините, поради които експерта са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай. С Р № 60/23.04.2013г. по гр.д.№ 693/2012г. ІІ гр.о. е прието, че простото твърдение, че сравнителните образци, които са приети за изследване не изхожда от завещателя не е достатъчно за да се приеме съмнение в заключението. Оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат изследвани от експерта, за да се разколебае извода на вещото лице. Настоящият състав възприема разрешенията, дадени с тези съдебни решения. По касационната жалба: Предявен е иск за делба на недвижими имоти, останали в наследство от И. Н. Л., починал на 08.04.1970г. и на съпругата му Б. Т. Л., починала на 20.10.1981г. Те са оставили за свои наследници дъщеря П. И. Н. Д. /ищца/ и Н. И. Н., починал 04.05.1997г. и наследен от двете ответници –К. Н. /съпруга/ и Б. И. /дъщеря./ Ищцата е поискала делба на поземлен имот с идентификатор 67338.513.65 по кадастралната карта на [населено място] с площ 301 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 130 кв.м. с идентификатор 67338.513.65.1 и ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с площ 29 кв. м. с идентификатор 67338.513.65.2. По искане на ответниците са включени в делбената маса и единадесет земеделски имота, възстановени по ЗСПЗЗ и широколистна гора с площ 380,007 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 014048. възстановени на наследници на И. Н. Л.. Ищцата е възразила срещу включването на земеделските земи и гората и е представила саморъчно завещание от 27.08.1980г., с което наследодателката Б. Т. Л. завещава цялото си имущество, което ще притежава към момента на смъртта си на ищцата П. Н.. Част от това наследство е придобитата от нея по наследство от съпруга й 1/3 ид.ч. от възстановените имоти по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Ищцата заявява становище да се допусне делба на възстановените имоти при квоти 2/3 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за двете ответнички. Саморъчното завещание е оспорено от ответниците досежно авторството му, а ако се окаже действително е поискано възстановяване на запазената им част. Назначената СГрЕ е дала становище, че подписите на саморъчното завещание и приложения сравнителен материал са изпълнени от едно и също лице. Тъй като завещателката е починала на 20.10.1981г. не са намерени акта за сключен брак, пенсионните картони и заявлението за издаване на паспорт, за да се ползват като сравнителен материал според определението на съда. П. е сравнителен материал, представен от ищцата на вещото лице – изписано име върху печатан текст, две други предходни саморъчни завещания и квитанции за платени такси. В заключението вещото лице е констатирало съвпадане на общи и частни признаци при обследване на сравнителния материал и завещанието, предмет на спора, поради което е формирал извод, че сравнителния материал и представеното саморъчно завещание са изпълнени от едно и също лице. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че е категоричен, че подписа върху сравнителния материал и завещанието са писани от едно и също лице, но тъй като сравнителния материал не е официални документи, не може да каже, че подписалото ги лице е точно Б. Т. Л., но е сигурен, че квитанциите са стари и не са съставени с оглед процеса. Затова вещото лице е заявил, че допуска завещанието да е написано от Б. Л.. Въззивната инстанция е приела това „допускане” като съмнение в авторството на завещанието и защото сравнителния материал е представен на вещото лице от ищцата, ползваща се от завещанието, е приел, че то не е автентично. Затова е допусната делба при квоти ½ за ищцата – дъщеря на наследодателите и по ¼ за двамата ответници – наследници на сина на наследодателите Н. И. Н., починал след наследодателя си. С оглед отговора на поставеният въпрос, даден в цитираната съдебна практика, възприета и от настоящия състав, въззивното решение е неправилно. Представеният от ищцата, ползваща се от завещанието сравнителен материал не е оспорен от другата страна при приемане на заключението, към което е приложен. Не е оспорено и самото заключение. Така ответниците не са провели насрещно доказване, че сравнителния материал е неавтентичен. Назначената СГрЕ е установила идентичност на подписа в завещанието и представения сравнителен материал и нейните констатации и изводи не са оспорени, не са и опровергани. Съдът, е декларирал, че кредитира това заключение, но въпреки това не е възприел крайния извод в него. Няма изискване сравнителния материал да е от официален документ. Ако насрещната страна се съмнява в автентичността му, може да го оспори. В конкретния случай обаче това не е сторено, поради което изводът на въззивния съд, че е налице само допускане, че завещанието е подписано от завещателката е формиран при неправилно приложение на процесуалните правила и е необоснован.Затова решението, като постановено при съществено противоречие с процесуалните правила следва да се отмени. Тъй като е заявено и искане за възстановяване на запазената част от представеното универсално завещание, по което не са се произнасяли инстанциите по същество, делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по него. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 21.02.2014г. по гр.д.№ 651/2013г. на Окръжен съд - Сливен ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: