5 Р Е Ш Е Н И Е № 395 гр. София, 27 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………. НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор ………… ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1132/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 5810/2014 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, отмяна на постановеното по него определение от 24.03.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор са релевирани възражения за допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НК, представляващи основания за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание пробация е мотивирано със съображения, че престъплението, предмет на обвинение по делото, е било извършено в изпитателния срок на наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 16425/2010 г. на СРС условно наказание лишаване от свобода; че обвиняемият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление против собствеността; че обект на посегателството е била пенсията на възрастна жена, необходима за нейното преживяване. Тези обстоятелства налагали наказанието на осъдения за извършеното от него престъпление да бъде определено при хипотеза на чл. 54 от НК. Наложеното му наказание обаче не е било подчинено на целите по чл. 36 от НК, а имало за цел да не бъде активирано по реда на чл. 68 от НК отложеното наказание лишаване от свобода, в чийто изпитателен срок е било извършено деянието по настоящото дело. Като нарушение на материалния закон в искането се сочи неправилното приложение на чл. 42, ал. 3, т. 3 от НК, тъй като при налагане на пробационната мярка безвъзмезден труд по отношение на осъдения Д. М. не било съобразено, че срокът й не можел да бъде по-кратък от една година, а продължителността й се отчитала на годишен период – от 100 до 320 часа годишно – за не повече от три поредни години. Според искателя съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 и ал. 8 от НПК, като в случай че предложените промени в споразумението не бъдат приети от страните, съдебното производство е следвало да бъде прекратено и делото – върнато на прокурора. Като е одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице Д. А. М. и неговият защитник адв. В. оспорват искането на главния прокурор и молят да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 24.03.2014 по НОХД № 5810/2014 г. Софийският районен съд, НО, 93 състав, е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – гр.София и защитника на подсъдимия Д. А. М., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, вр. чл. 42б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5, вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК му е било определено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от шест месеца. С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото. Определението на СРС, НО, 93 състав, по НОХД № 5810/2014 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 24.03.2014 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 17.06.2014 г. (изпратено по пощата), поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е частично основателно. Одобреното на 24.03.2014 г. от СРС споразумение между прокурора от СРП и защитника на подсъдимия по НОХД № 5810/2014 г. съдържа съгласие по въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК относно наказанието, което подсъдимият Д. М. следва да понесе за извършеното от него престъпление – пробация, включваща посочените по-горе пробационни мерки по 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК. Настоящият съдебен състав на ВКС не се съгласява със залегналите в искането на главния прокурор доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализацията на наказанието, което осъденият се е съгласил да изтърпи, за престъплението по чл. 209, ал. 3 от НК не се констатира явно – очевидно, ясно и съществено – несъответствие между отмереното наказание пробация и обществената опасност на дееца и извършеното от него деяние. Липсват и обективни данни, въз основа на които съдебният състав да бъде упрекнат, че е допуснал заместване на законните цели на наказанието по чл. 36 от НК с намерение да облекчи наказателноправното положение на осъдения – да осуети приложението на чл. 68, ал. 1 от НК спрямо него. В разглеждания казус действително са налице изтъкнатите в искането на главния прокурор отегчаващи обстоятелства, изводими от предходното осъждане на М. (със споразумение, одобрено с определение на СРС, НО, 106 състав от 01.06.2011 г. по НОХД № 16425/2010 г. на СРС, с което осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК и се е съгласил на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да изтърпи наказание три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години), както и от обстоятелството, че измамата е била осъществена спрямо възрастна (93-годишна) жена. Преценката дали конкретно наложеното наказание ще допринесе за осъществяване на целите по чл. 36 от НК обаче не може да се основава изолирано и едностранчиво единствено върху отегчаващите обстоятелства. Наред с тях, данните по делото сочат и на редица смекчаващи обстоятелства, които няма как да бъдат пренебрегнати при решаването на въпроса за наказанието на извършителя – ниската стойност на предмета на престъплението (200 лева), възстановяването на отнетата парична сума (2 бр. разписки от 21.03.2014 г.), положителните характеристични данни на осъдения (л. 39 от досъдебното производство), семейното му положение (семеен, полага грижи за двете малолетни деца на съпругата си – л. 40 – л. 42 от досъдебното производство), трудовата му ангажираност (протокол за разпит на св. Б. Б. на л. 32 от досъдебното производство). Адекватната оценка на комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обуславя извод за относително ниска степен на обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние, което с оглед характеристиките си е квалифицирано като маловажен случай. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд не е имал основание за служебна намеса по реда на чл. 382, ал. 5 от НПК по въпроса за вида на наказанието на осъдения М., което е определено законосъобразно при условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК по по-леката алтернатива, визирана в санкционната част на разпоредбата на чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Отделен е въпросът, че наказателното дело, чието възобновяване се претендира, е било разгледано и решено по реда на Гл. двадесет и девета от НПК. Законодателната уредба на тази диференцирана процедура предвижда възможност за по-благоприятно третиране на обвиняемия, който се е признал за виновен и се е отказал от разглеждане на делото по общия ред (чл. 381, ал. 4 от НПК. Неговото процесуално поведение следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство със значителна тежест, тъй като в противен случай приложението на института на споразумението би се обезсмислило. ВКС намира за основателно възражението за допуснато нарушение на закона при определянето на продължителността на наложената спрямо осъдения М. пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. По отношение на същата страните са се споразумели за размер от „150 часа за срок от шест месеца”. Съгласно правилата на чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК продължителността на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото може да бъде „от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години”. Т.е. законът определя времетраенето на тази пробационна мярка в два аспекта: 1) брой часове годишно на полагане на безвъзмездния труд и 2) общ брой години, по време на които се полага безвъзмездният труд. Конкретният годишен размер на обсъжданата пробационна мярка се фиксира в определен брой часове, които следва да бъдат положени в рамките на една календарна година, като е установен в интервала от 100 до 320 часа. Общата продължителност на времетраенето на пробационната мярка се отмерва в броя поредни години (от една до три), в течение на които следва да бъде полаган определеният годишен брой часове безвъзмезден труд. За да може тази пробационна мярка да бъде реално изпълнена, продължителността й следва да бъде ясно, точно и недвусмислено индивидуализирана и в двата описани аспекта – както по отношение броя на часовете, които трябва да бъдат отработени в рамките на една календарна година, така и по отношение на броя поредни години, по време на всяка от които следва да се полага безвъзмездният труд в съответния определен ежегоден брой часове. В разглежданото споразумение, одобрено с определението на съда от 24.03.2014 г. по НОХД № 5810/2014 г. по описа на СРС, общата продължителност (броят години) на полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото е незаконосъобразно установена за период от шест месеца, въпреки че минималният срок, по време на който следва да се полага безвъзмездният труд, е една година. На второ място, за да се отстранят всякакви неясноти при изпълнението на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, при определянето на годишната й продължителност (брой отработвани часове в рамките на една година) следва ясно да се посочва, че съответно фиксираният брой часове (от 100 до 320 часа) е ежегоден. Посоченото процесуално нарушение при конкретизацията на изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК е довело до неправилно и неточно приложение на закона – чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдебният акт е постановен и при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8, от НПК съдът е одобрил внесеното споразумение, без да предложи съответните промени и/или да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, в случай че не бъдат приети. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 5810/2014 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 93 състав, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 24.03.2014 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – гр.София и защитника на подсъдимия Д. А. М., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.