О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 540

гр. София 17.07.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 925/2020 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община, подадена чрез юрисконсулт Н. Н., против въззивно решение № 2912/30.12.2019 г. по гр. д. № 1789/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му с която след частична отмяна на решение № 8125/27.12.2018 г. по гр. д. № 4110/2018 г. по описа на Софийски градски съд е уважен предявеният от Н. И. П. против Столична община иск, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 500 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, вследствие падане на 26.01.2018 г. на заледена тротоарна настилка на ул. "Петко Д. Петков", гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част и се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав или намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?” и 2. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички относими обстоятелства по делото, в това число релевирани своевременно от ответника писмените доказателства относно съществен елемент от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, а именно – налице ли е неизпълнение в тежест на ответника, включително и правонамаляващи възражения за прекомерност и съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за доказани?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ППВС 4/1968 г. и решения на ВКС: решение № 111/17.03.2014 г. по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о., решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., решение № 108/13.08.2018 г. по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о., решение № 88/16.07.2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г., III г. о., решение № 93/04.07.2018 г. по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., решение № 57/01.08.2018 г. по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., решение № 162/13.08.2018 г. по гр. д. № 3190/2017 г., IV г. о. и др. Сочи, а вторият въпрос е разрешен в противоречие с ТР 1/04.01.2001 г., на ОСГК, ППВС № 1/1953 г., ППВС 7/1965, ППВС № 1/1985 г. и решения на ВКС: решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г., II т. о., решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., III г. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. и решение № 621/22.10.2010 г. по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. И. П., подаден чрез адв. М. Н., в който се изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е отменил решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лв. до 35 000 лв., уважил иска в тази част и е потвърдил решението в останалата му част. Решението в частта по иска за имуществени вреди е влязло в сила.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл. 269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел, че на 26.01.2018 г. около 06.40 ищцата Н. И. П., минавайки по заледен участък на ул. "Петко Д. Петков" в гр. София, се подхлъзнала и паднала, при което получила счупване в областта на лявата глезенна става.
Приел е, че тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според чл. 30, ал.4 от ЗП, задължението за поддържането му е съответната община. Посочил е и, че ответната община има задължение да осигурява снегопочистването и премахването на заледени участъци на тротоара, чрез свои служители или чрез наети фирми. Установено е от показанията на разпитания по делото свидетел – колега на ищцата, че в момента на инцидента е валял сняг, на земята имало сняг и лед и тротоарът не бил изчистен. Представените от Столична общината констативни протоколи не установяват, че именно този тротоар, на който се е подхлъзнала ищцата, е бил почистен. От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог е установено, че в резултат от падането ищцата е получила закрито двуглезенно счупване с непълно изкълчване на лявата глезенна става. В УМБАЛСМ „Пирогов” й била извършено кръвно наместване и метална фиксация с плака и 6 винта. Лечението продължило домашно-амбулаторно с препоръка да ходи с патерици без натоварване на оперирания крайник. Общо възстановителният период е продължил около 5-6 месеца. Най-интензивни болки и страдания е търпяла непосредствено след травмата, след оперативната интервенция в първите 15-20 дни, както и в началото на раздвижването. Нарушаването на опорната и двигателна функция на крайника и необходимостта от придвижване с помощни средства са довели до неудобства в бита и самообслужването. За в бъдеще при стоене права, при интензивно натоварване на увредения крайник може да се оплаква от болки, оток и дискомфорт в мястото на увредата. В съдебното заседание на 26.11.2018 г. д-р Д. е обяснила, че остеосинтезният материал може да се извади, ако има смущения във функционалния дефицит или миграция на материала, но преценката е на лекуващия лекар и в зависимост от оплакванията на самия пациент. От показанията на другия разпитан свидетел – син на ищцата е установено, че преди произшествието ищцата ходела на работа, на вилата в [населено място], където заедно със съпруга си имат градина и животни. През лятото след инцидента не е ходила на вилата, защото тя е на по-високо място, а трябва да ходи по-малко. Възражението за съпричиняване въззивният съд е приел за недоказано. За да завиши размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съдът е съобразил установената продължителност на възстановителния период – 5-6 месеца, от които 1 месец на легло и 3 месеца придвижване с патерици и продължаващите оплаквания от болки и подуване на глезена.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос за определяне на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: „Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2912/30.12.2019 г. по възз.гр.д. № 1789/2019 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Столична община да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 700 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: