Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр.София, 24.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 451 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1029822 от 29.07.2013 г. (уточнена с последващи молби с вх. № 1113251 от 21.07.2016 г., вх. № 1140256 от 28.09.2016 г. и вх. № 1141628 от 30.09.2016 г.), подадена от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. срещу решение от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 3677/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав. В проведеното о.с.з. молбата се поддържа от процесуалния представител на молителите – адвокат С. М. от АК – П.. В подаден по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор и в откритото съдебно заседание ответникът [фирма] - [населено място], чрез адвокат В. Н. от САК застъпва становище за неоснователност на молбата за отмяна. Третото лице – помагач на ответника – Столична община, не е взело становище по молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 33 от 23.02.2017 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по същество по следните съображения: С решение от 26.11.2002 г. по гр.д.№ 11410/2000 г. Софийският районен съд, 47 състав е отхвърлил предявения от Р. Г. В. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС относно имот с площ 2 700 кв.м. с пл.№ 2413,[жк], м. „П. д.”, [населено място], нанесен в кад.лист А-4-7-В, за който е отреден парцел ІІІ-2413 с площ 2 710 кв.м. от кв. 30. По подадена от ищеца Р. Г. В. въззивна жалба е образувано в.гр.д.№ 3677/2003 г. по описа на СГС, ІІ „б” въззивен състав, в течение на производството по което Р. Г. В. е починал и на негово място са конституирани наследниците му по закон - П. Н. В. (съпруга), В. Р. В. и Г. Р. В. (синове). С решение № 8125 от 04.12.2012 г. по в.гр.д.№ 3677/2003 г. СГС е оставил в сила решението на СРС. Прието е, че процесният имот е бил включен в ТКЗС, поради което правото на собственост следва да бъде възстановено на основание чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение на ПК – [населено място] № 1103/1993 г. това е отказано. Отказът на поземлената комисия да възстанови правото на собственост изключва извод, че ищците са собственици на имота, поради което отсъства първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС. С определение № 163 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 3310/2013 г. ВКС, І г.о. е върнал подадената от П., В. и Г. В. касационна жалба срещу въззивното решение поради нейната недопустимост с оглед действащата към този момент редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението на ВКС, І г.о. не е обжалвано и е влязло в сила на 07.08.2013 г. В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Молителите заявяват, че основания за това им дават (1) обстоятелството, че по време на разглеждане на делото от СГС е влязла в сила нова кадастрална карта за процесния имот, което СГС не е имал предвид, (2) извършени са отчуждителни мероприятия за процесния имот, за които молителите узнали през м. май 2016 г. и (3) постановено е ново решение от 26.09.2016 г. на СРС, 38 състав по гр.д.№ 32098/2012 г., с което е отменено решение № 13-3 от 12.06.2012 г. на ОСЗ – „Овча купел” в частта, с която се отказва възстановяване правото на собственост върху процесния имот. Наред с това, както молбата с вх. № 1029822 от 29.07.2013 г., така и подадените за уточнението й последващи молби (вх. № 1113251 от 21.07.2016 г., вх. № 1140256 от 28.09.2016 г. и вх. № 1141628 от 30.09.2016 г.) съдържат анализ на събраните по делото доказателства, с който молителите обосновават налагащия се според тях извод за основателност на претенцията по чл. 108 ЗС, както и несъгласието си с формирания от ВКС, І г.о. извод, че касационна им жалба срещу решението на СГС е била процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.). Към молбата – уточнение с вх. № 1141628 от 30.09.2016 г. е приложено приетото в настоящото производство решение от 26.09.2016 г. на СРС, 38 състав по гр.д.№ 32098/2012 г. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. По тази причина не съставляват основание за отмяна документи, които са представени и приети като доказателства при разглеждане на делото. Не съставляват основание за отмяна и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В разглеждания случай единственото представено писмено доказателство - решение от 26.09.2016 г. на СРС, 38 състав по гр.д.№ 32098/2012 г., не обосновава извод, че сме изправени пред основание за отмяна както по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Видно от документа, гр.д.№ 32098/2012 г. е образувано по жалбата по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, подадена от настоящите молители срещу решение № 13-3 от 12.06.2012 г. на ОСЗ – „Овча купел”, с което е признато право на възстановяване на наследниците на Г. В. М. върху дворно място с площ 2 дка в землището на [населено място], но е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници поради наличието на спор за материално право и упражнявано владение от трети лица. СРС, 38 състав е констатирал, че процесният имот попада в границите на урбанизирана територия – [населено място], а решението на ОСЗ е постановено при отсъствие на проведена процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, която се явява преюдициална по отношение произнасянето по искането за възстановяване на собствеността. Изрично е посочено, че в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдът няма правомощия да определя частите, подлежащи на възстановяване, поради което (при постановена от СРС, 38 състав отмяна на решение № 13-3 от 12.06.2012 г. на ОСЗ – „Овча купел” в частта, с която е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници) преписката е върната административния орган за ново произнасяне след възникване на предпоставките по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Изложеното ясно сочи, че не само към момента на приключване на устните състезания пред СГС, ІІ „б” г.о. (в о.с.з.30.10.2012 г.), но и понастоящем не съществува решение на общинската поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което собствеността върху процесния имот или върху реална част от него да е възстановена на молителите в качеството им на наследници на Р. Г. В., евентуално – на Г. В. М.. Съгласно ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК едва с влизането в сила на позитивното решение на органа по земеделската реституция настъпва възстановяването на собствеността върху конкретно обособения с него обект на собствеността. Тъй като нито се твърди, нито се установява позитивно решение по отношение на процесния имот да е било постановено преди 30.10.2012 г., то не съществува и основание за отмяна и в двете хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС не е основано на решение № 13-3 от 12.06.2012 г. на ОСЗ – „Овча купел” (включително в неговата отменена от СРС, 38 състав част), поради което частичното отменяване на индивидуалния административен акт е без всякакво значение за изхода на спора, разгледан от СГС. Молителите не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че по време на разглеждане на делото от СГС е влязла в сила нова кадастрална карта за процесния имот, което СГС не е имал предвид, както и че са извършени отчуждителни мероприятия за процесния имот, за които молителите узнали през м. май 2016 г. Това само по себе си еднозначно води до извод за отсъствие на основание за отмяна при така релевираните твърдения, без да се налага да се обсъжда биха ли имали те съществено значение за изхода на спора по чл. 108 ЗС или не. Извън рамките на заявените отменителни основания се явяват коментарите на молителите относно фактическите и правни изводи, следващи от събраните в инстанциите по същество доказателства (писмени и заключения на СТЕ). Същите имат отношение към обосноваността на съдебния акт, която не е обект на проверка в рамките на извънинстанционното производство по отмяна. Не подлежи на обсъждане и становището, че решението на СГС, ІІ „б” г.о. е подлежало на касационно обжалване. Възможността да бъдат обсъждани такива доводи е преклудирана с влизането в сила на определение № 163 от 18.06.2013 г. по гр.д.№ 3310/2013 г. ВКС, І г.о. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 1029822 от 29.07.2013 г. (уточнена с последващи молби с вх. № 1113251 от 21.07.2016 г., вх. № 1140256 от 28.09.2016 г. и вх. № 1141628 от 30.09.2016 г.), подадена от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. срещу решение от 04.12.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 3677/2003 г. на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: