2 Р Е Ш Е Н И Е
№ 60155
гр. София, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 3441 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. А. Ц., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. В., против въззивно решение № 11646 от 22 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 4614/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 4836 от 28 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 14171/2017 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от Ц. против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. П. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.07.2014 г. Решението е постановено при участието на „Трейс пътно строителство“ АД – трето лице помагач на страната на ответника.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 205 от 22 март 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се извърши преценката нарушена ли е практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., II т.о., решение № 17 по т.д. № 811/2012 г., II т.о., решение № 136 по т.д. № 2483/2014 г., II т.о., решение № 161 по т.д. № 2220/2015 г., II т.о., решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о., решение № 134 по т.д. № 34/2013 г., II т.о., решение № 127 по гр.д. № 1321/2009 г., IV г.о., решение № 554 по гр.д. № 1163/2010 г., IV г.о., решение № 65 по т.д. № 1656/2013 г., II т.о., решение № 3 по гр.д. № 2526/2015 г., III г.о., решение № 52 по гр.д. № 3463/2016 г., I г.о., решение № 72 по гр.д. № 1934/2017 г., IV г.о., решение № 247 по гр.д. № 540/2018 г., III г.о., решение № 327 по гр.д. № 2119/2016 г., IV г.о., решение № 177 по гр.д. № 1263/2016 г., III г.о., решение № 296 по гр.д. № 1776/2016 г., IV г.о., по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните.
Съгласно утвърдената съдебна практика, включително горепосочената, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Той е длъжен да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.
Предвид отговора на правния въпрос, касационният съд приема, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и оплакванията, заявени във въззивната жалба. Доколкото в случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК касационният съд постановява решение по съществото на спора.
Касационната жалба е основателна.
По делото е безспорно установено, че на 25.07.2014 г., около 20,30 часа, А. Ц. – баща на ищцата, при управление на технически изправен мотоциклет по републикански път I-8 в посока от [населено място] към [населено място], носейки предпазна каска и движейки се с приблизителна скорост 62 км/ч, е попаднал в участък от пътното платно с изрязан асфалт, пълен с вода поради валежите от дъжд. При попадане в тази дупка водачът е загубил равновесие и паднал, вследствие на което е получил тежки травматични увреждания (многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия на мозъка и мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на ребрата двустранно, контузия и разкъсване на белия дроб, на средостението), довели до летален изход. Установява се, че в периода 21-26.07.2014 г. в процесния участък се е извършвал ремонт съгласно Извънредно задание за извършване на дейности по поддържането на настилката на път I-8 (пътен възел „Мухово – Костенец – граница ОПУ Пазарджик). Според приетото по делото заключение на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, основаващо се на протокола за оглед на местопроизшествието, пътната настилка в процесния участък е била с едрозърнест, износен гладък асфалт, с нарушения на повърхностното покритие с различна форма и размери, достигащи в дълбочина до 10 см.; произшествието е настъпило в светлата част на денонощието на прав равнинен участък от пътя, като видимостта е била не по-малка от 100 м.; на 850 м. преди местопроизшествието, в дясно от десния край на платното в посока Б. – Костенец бил поставен пътен знак А-23 („участък от пътя в ремонт“), на 750 м. в дясно от лентата на движение в същата посока били поставени знаци Б-26 („забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с надпис на него „50“) и А-12 („неравности по платното за движение“). Според експертното заключение, изготвено на база на проучените от вещите лица медицински документи, при изследване на кръвна проба от трупа на Ц. по газохроматографски метод е установено наличие на 0,7 промила етилов алкохол.
Установените факти сочат, че в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД – участъкът, на който е реализирано процесното пътнотранспортно произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което и на основание, чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, задължение за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същия има Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно ал. 1 на чл. 4 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, възложителите на строителни и монтажни работи отговарят за изработването и съгласуването на проекта за временната организация и безопасността на движението в случаите на дълготрайни строителни и монтажни работи (с времетраене от започването до окончателното им завършване повече от две денонощия включително – чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както е в процесния случай), а съгласно ал. 3 лицата, които извършват дълготрайни строителни и монтажни работи, отговарят за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за временната организация и безопасността на движението и за премахването ѝ след отпадане на необходимостта от нея.
В случая основна причина за инцидента, при който е починал бащата на касаторката, е наличието на неравност на пътното платно вследствие на текущ ремонт, извършван от Обединение „София 2010“, с изпълнител „Трейс – София“ АД, за което отговаря ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител по договор за обществена поръчка с предмет извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи) на 1263,690 км републикански пътища на територията на Областно пътно управление София, част от които е и процесният пътен участък. От заключението на автотехническата експертиза се констатира, че пътни знаци А-12 и В-26 (50 км/ч) са поставени в района на пътнотранспортното произшествие, но само в обратната посока на движение. В този смисъл са и показанията на свидетелите С. и З. (полицейски служители), и на свидетеля Р. Б. (свидетелите са посетили местопроизшествието непосредствено след инцидента), които не са забелязали наличие на сигнализация в посоката, в която се е движил водачът на мотоциклета. В тежест на ответника в производството е било да докаже, че ремонтът е бил надлежно сигнализиран в платното в посоката на движение на пострадалия – от гр. Костенец към [населено място], но такива доказателства по делото не са представени. По тези съображения касационният съд приема за основателни необсъдените от апелативния съд твърдения на касаторката за неспазване от страна на изпълнителите на ремонтните дейности на изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за сигнализация на дълготрайните строителни и монтажни работи на двулентов двупосочен път, започваща 300 м. преди началото на ремонтирания участък за всяко едно от пътните платна. Предвид това, понесените от касаторката неимуществените вреди от смъртта на баща ѝ са в пряка причинна връзка с противоправното бездействие на ответника в качеството му на възложител на извършване на ремонтните дейности.
Не могат да се споделят изводите на въззивния съд, че мотористът е имал добра видимост и препятствието е било достатъчно голямо, поради което той е могъл своевременно да го възприеме и намали скоростта, с която е управлявал мотоциклета. При липсата на означаване на участъка в ремонт по надлежния ред, не следва да се очаква водачът на моторно превозно средство в движение да може да направи преценка относно дълбочината на запълнена с вода вследствие на обилен дъжд локва. Предвид отсъствието на сигнализация, въвеждаща ограничение на скоростта поради извършвания ремонт, неоснователни са твърденията, че водачът е управлявал мотоциклета с превишена скорост, доколкото съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната допустима скорост на движение извън населено място е 80 км/ч.
Относно размера на дължимото обезщетение следва да се отчете интензитетът на претърпените от касаторката страдания. В тази връзка съдът кредитира познанията на свидетеля С. П., според които касаторката е понесла тежко загубата на баща си, с когото била много близка и който ѝ помагал при всички житейски трудности; след смъртта му се затворила в себе си; тъй като живеела във Великобритания, след инцидента отказвала да идва в България.
Основателно е обаче възражението на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ за съпричиняване на вредите от страна на водача на мотоциклета, предвид доказателствата за противоправно му поведение, изразяващо се в шофиране в нетрезво състояние (установено съдържание на алкохол в кръвта му при налична забрана за управление на пътно превозно средство под въздействието на алкохол – приложимата редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата). Съпричиняването от страна на А. Ц. следва да бъде определено в размер на 10 %.
С оглед на принципа на справедливо овъзмездяване на неимуществените вреди, който не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретни обективни обстоятелства – интензитета на търпените от касаторката неимуществени вреди вследствие смъртта на родителя ѝ, при отчитане на неговия принос за възникване на произшествието с оглед установените количества алкохол в кръвта му, касационният съд намира, че на касаторката следва да бъде определено обезщетение в размер на 90000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, дължими изцяло от ответника, като искът за разликата до предявения му размер от 100000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на касаторката заплатените такси в производството съразмерно с уважената част от иска, а именно 2124 лева за държавни такси, заплатени за трите инстанции.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 11646 от 22 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 4614/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която е потвърдено решение № 4836 от 28 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 14171/2017 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявения от Б. А. Ц. против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата до 90000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. П. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.07.2014 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Ц., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, ап. --, сумата от 90000,00 (деветдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на А. П. Ц., починал при пътнотранспортно произшествие, станало на 25.07.2014 г., ведно със законната лихва от същата дата.
В останалата му част ОСТАВЯ решението на въззивния съд в сила.
Решението се постановява при участието на „Трейс пътно строителство“ АД – трето лице помагач на страната на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Ц., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 5, ап. ..., сумата от 2124,00 (две хиляди сто двадесет и четири) лева заплатени от Ц. държавни такси в производството пред трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |