1 Р Е Ш Е Н И Е № 388 гр. София, 22.02.2012г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Р.Иванова с участието на прокурора Станева . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 248/2011 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Н. от [населено място] , чрез адв. Б. И. , срещу решение №289 от 08.02.2009г. по гр.дело № 548/2009г. на Пловдивски апелативен съд , с което е оставено в сила решение №29 от 22.04.2009г по гр.д. 2/2008г на Хасковски окръжен съд .В обжалваната част е уважен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД на К. за отнемане на недвижим имот „часовникарско ателие” с площ 20.79 кв.м в кв.152 по плана на [населено място] ,прехвърлен на касаторката Г. Н., майка на проверяваното лице Б. Н. и е прието продажбата му по нотариален акт и №53 от 2004г да е относително недействителна спрямо държавата на основание чл.8 ал.1 от ЗОПДИППД . В останалата част и по отношение на постановеното отнемане полза на държавата на останалите имоти на Б. А. Н., решение №289 от 08.02.2009г. по гр.дело № 548/2009г. на Пловдивски апелативен съд е влязло в сила , след като с определение №208 от 09.11.2010г по гр.№ 824/2010г в тази част не е допуснато касационно обжалване. В касационната жалба на Г. С. Н. се съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон .Нейният син е осъден за притежание на огнестрелно оръжие – стар негоден пистолет и съдът не е обследвал каква връзка има това деяние с придобитото имущество. Неправилно е преценено съотношението между реализираните доходи и извършените разходи в стойностно изражение за проверявания период. Сделката по прехвърлянето на процесния обект през 2004г не е била осъществена с цел укриване на имущество, имотът преди това е бил придобит от Общината,представлявал е часовникарско ателие , в което е работел съпруга на касаторката . Необосновано са отхвърлени възраженията за установени доходи и декларирани налични спестявания към момента на придобиването на обекта ,като участието на родителите на проверявания във финансирането на покупката е прието за неотносимо . Ответникът по касационната жалба К.- [населено място] я оспорва . Не е установен законен източник на доходи и поради това не е оборена законоустановената презумпция презумпция в чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД ,т.е налице е основателно предположение за придобито от престъпна дейност имущество .Налице са и предпоставките на чл. 8 ал.1 от закона . Върховна касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна . С определение №752 от 15.06.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата на Г. С. Н. е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , поради противоречие на обжалваното решение с приетото в решение № 1488 от 30.10.2010Г по гр.д. № 1116/2009г на IV отд на ВКС и решение № 1 от 21.03.2011г по грд № 697/2010г , IV отд на ВКС по въпроса за формиране на предположението ,че придобиването на имот е свързано с престъпната дейност и неговата обосновка в съдебното решение . По формулирания въпрос Пловдивски апелативен съд е възприел тезата на Комисията , че логическото тълкуване на чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД очертава предположението като презумпция на самия закон и следователно не може да се отрече основателността на предположение за свързаност на придобитото с престъпна дейност , ако ответникът, осъден по някои от съставите в чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД ,не докаже законен източник на доходите си. Даденото от въззивния съд разрешение е противоречие с практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД, изразена в решение № 1488 от 30.10.2010г по гр.д. № 1116/2009г на IV отд на ВКС,реш.№806/2010г по гр.д. №1335/2009г ІV г.о и решение № 1 от 21.03.2011г по грд № 697/2010г , IV отд на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Еднозначно в цитираната практика на ВКС се приема ,че връзката между придобиването на имущество с конкретно установената престъпна дейност е извод , направен от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението в чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД намира обосновка. Настоящият състав на Върховен касационен съд счита ,че даденото в решение №289 от 08.02.2009г. по гр.дело № 548/2009г. на Пловдивски апелативен съд тълкуване на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД е в противоречие с цитираните решения на ВКС и е неправилна практика .Правилно е решението на съда по фактическия състав на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД да се обуславя от доказателствените му изводи , изградени на база на оценка на множество фактически обстоятелства ,техните взаимовръзки и опитните житейски правила , както е изтъкнато в решение № 1 от 21.03.2011г по грд № 697/2010г , IV отд на ВКС. От текста на закона не може да бъде извеждана по тълкувателен път презумпция,която да изключи същинската роля на съда в един исков процес.Това ще противоречи и на целите на специалния закон, изразени и възприети в националното законодателство в рамките на решение 2005/212 от 24.02.2005г на Съвета на ЕС.Именно съдът, въз основа на конкретните факти ,следва да достигне до пълното убеждение ,че съответното имущество, е придобито от престъпна дейност . „Основателното предположение” по смисъла на чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД не следва да се разбира като резултатно от обвързващо специално правило как съда да изгражда изводите си. Основателното предположение следва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд , изградена въз основа на установените факти и връзките между тях,логиката и опитните житейски правила , без което съдебното решение ще е не само необосновано, но и в противоречие със закона. Специални правила за самата обоснованост, със съдържание изключващо необходимостта от нея , когато се касае за преценка на факти и връзката между тях от съд , не може да има в приложим източник на правото. Ето защо неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност,за неговата основателност са от значение и други ,конкретни при всеки отделен случай обстоятелства , чиято преценка следва да намери израз в решаващата дейност на съда . Касационната жалба на Г. С. Н. е основателна , тъй като в обжалваното решение не е намерила законосъобразен израз дължимата преценка по основателността на предположението , що се касае до постановения за отнемане имот„Часовникарско ателие” с площ 20.79 кв.м в кв.152 по плана на [населено място] който и е бил прехвърлен от проверявяния Б. Н. . Пловдивски апелативен съд не е извършил по същество преценка по основанието на чл. 4 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. от ЗОПДИППД (ДВ бр.19 от 01.03.2005г) , както се следва от длъжността му на решаващ съд .Нарушението е допуснато поради неправилния извод , че нормата на закона замества дължимата преценка . Ответникът Б. Н. е бил осъден за престъпление по чл.339 ал.1 от НК за държане на огнестрелно оръжие без разрешение за това. В конкретния случай деянието, за което е осъден, не обосновава вероятността престъпната дейност да е довела пряко или косвено до придобиване на процесното часовникарско ателие по договора с [община] от 28.08.2000г, сключен по реда на ЗППДОбП (отм). Ателието е представлявало обособена част от общинско предприятие в [населено място] в което бащата на проверявания , А. Б. Н. , е развивал стопанска дейност като часовникар. Регистрирана фирма на едноличен търговец към момента на приватизацията е притежавал неговия син, проверяваното лице Б. Н. и договорът по ЗППДОбП (отм) е сключен между общината и последния ,в качеството му на търговец , при цена 2 200 лева,дадена в резултат на приватизационна оценка . Съгласно заключение на приета по делото оценителна експертиза , пазарната цена на ателието е по-висока . В този случай приоритет следва да има правилото, че държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения за друго правно положение , освен вече установеното между тях във връзка разменната стойност, въпреки критерия на специалния закон . Вероятността конкретния имот да е придобит в резултат на престъпна дейност подлежи на преценка в две насоки : дали престъпната дейност на проверявания е обусловила пряко или косвено възможността да бъде предпочетен като купувач на обособената част от общинско имущество , чрез фирмата му на едноличен търговец и дали средствата , които са били вложени при закупуването, не са свързани с облагодетелстване от престъпна дейност ,тъй като макар да бил регистриран като търговец, Б. Н. не е декларирал пред данъчните власти доходи от същата , нито от друг законен източник на доход за периода до закупуването на обекта . По силата на житейската логика, на първо място следва да се отхвърли вероятността намереният на 16.11.2000г в държание на Б. Н. нерегистриран пистолет ,който е бил технически неизправен и негоден да произведе изстрел ,но е съществувала възможност да се поправи , да е свързан с регистрирането му като едноличен търговец през 1996г с фирма „Б.-Б. А.” и качеството му на търговец , включително да има връзка ,пряка или косвена , между престъплението и легитимацията му по сделката с общината. Следва да бъде отхвърлена и вероятността платените при закупуването на обекта „часовникарско ателие” 2200 лева, да са доходи от престъпна дейност,като съображенията за това са следните: Към 2000г , за който годишен период е подадена първата декларация , проверяваният Б. Н. не е декларирал доходи от търговска дейност . До 1999г не е изпълнявал и задълженията си по чл. 41 ,чл. 43 от ЗОДФЛ ,нито е доказал друг източник на доходи , освен посочените в декларацията по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД лични средства, дарени през 1997г от родителите му. Съгласно справка №703 Н1/2007г на НАП , ТД Х. ,за същия период бащата на проверявания А. Н. е имал осигурителен доход от пенсия .По-висок е бил осигурителния доход на касаторката Г. Н. ,осигурявана от общинско предприятие ”Обредна дейност”,в което е полагала труд от 1996г. Съгласно прието заключение на тройна съдебно- икономическа експертиза за разходите на домакинството ( на А. и Г. Никови) и предвид данните по уд.№77/2008г от местоработата на касаторката Г. Н. и нейното трудовото възнаграждение през периода 1990 - 1999г следва да се направи извод , че платената цена по сделката има установен законен източник. Изводът за налични спестявания , държани от майката на проверявания във валута , в случая достатъчни да покрият платената по приватизационната сделка цена за ателието, ако се приеме трудовият доход като източник , се налага , макар да няма доказателства за банкови влогове и да не е доказан размера на дарените средства, деклариран от проверявания и неговата майка. Размерът от 10 000 щатски долара е посочен от проверявания в декларацията ,за да обоснове и последващи разходи и имотни придобивки. Следва да се има предвид икономическата обстановка в страната за относимия период , деноминацията на лева (05.07.1999г), висока инфлация и несигурност на банковите вложения , при което твърденията на касаторката за налични спестявания , с които е подпомагала сина си , са логични и житейски достоверни. Упражняваната от касаторката Г. Н. трудова дейност , както и упражняваната от бащата на ответника А. Н. стопанка дейност като часовникар в самото ателие, закупеното през 2000г (показанията на св. Ц. Ж.), е следвало да доведат въззивния съд до извод, че произходът на заплатената по сделката през 2000г сума от 2 200 лева, тогава равняваща се на 29.33 М. , е от спестявания на родителите на ответника, като доходите на същите и начинът им на живот са позволили този имуществен актив да бъде наличен.Самото придобиване на ателието е семейно решение, в което родителите на проверявания са подкрепили сина си финансово, като целта , мотива и готовността то да бъде закупено при наличната възможност за приватизацията му, не се съвместява с предположението за връзка с престъпна дейност на сина, тъй като става дума обект , в който бащата е работел като часовникар . Така намира и обяснение факта ,че през 2004г Б. Н. е прехвърлил собствеността върху същия обект на своята майка с договор по н.а №53 т.V н.д№853/2004г. Не може да се приеме, че целта на прехвърлителя е била да укрие имущество , или да осуети отнемането му. Като е отхвърлил доводите на защитата за изтъкваните връзки между фактите, касаещи процесния имот и не е обсъдил събраните в тази насока доказателства с аргумента , че щом не е установен законен източник на приходи за проверявания Б. Н., не е оборена „законовата презумпция” за придобито от престъпната дейност имущество, въззивния съд е достигнал до незаконосъобразен краен извод. Следва да се отчетат изтъкнатите по- горе обстоятелствата при закупуването на процесното часовникарско ателие , като искът за отнемането му в полза на държавата бъде отхвърлен. Следва да бъде отменена допуснатата обезпечителна мярка по отношение на процесния имот , на основание чл. 30 ал.3 от ЗОПДИППД По отношение на останалото имущество на Б. Н. , предмет на отнемане ,е налице успешно проведен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД и в тази част въззивното решение е влязло в сила . Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №289 от 08.02.2009г. по гр.дело № 548/2009г. на Пловдивски апелативен съд , с което е оставено в сила решение №29 от 22.04.2009г по гр.д. 2/2008г на Хасковски окръжен съд В ЧАСТТА, в която по искане на К. с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД е постановено отнемане от Г. С. Н. и А. Б. Н. на недвижим имот, прехвърлен на Г. С. Н. от Б. А. Н. с нот. акт №53 т.V н.д№853/2004г. и представляващ „Часовникарско ателие” пред „Н.”гр. Д. с площ 20.79 кв.м в кв.152 по плана на [населено място] ,при граници : от север – общинско място , от изток –улица с паркинг ,от юг- улица , от запад – трафопост .и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 във вр. с чл. 8 ал.1 от ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество ,придобито от престъпна дейност със седалище [населено място] ,за отнемане от Г. С. Н. и А. Б. Н. от [населено място] , на имущество , притежавано от тях в съпружеска имуществена общност по силата на нот. акт №53 от 21.10. 2004г, т.V н.д№853/2004г ,като придобито от престъпната дейност на сина им Б. А. Н. от [населено място] и представляващо „Часовникарско ателие” пред „Н.”гр. Д. с площ 20.79 кв.м в кв.152 по плана на [населено място] ,при граници : от север – общинско място , от изток –улица с паркинг ,от юг- улица , от запад – трафопост. Отменя допуснато обезпечение с определение № 11 от 15.01.2007г по ч. гр.д. № 8/2007г на Хасковски ОС в частта относно имот „Часовникарско ателие” пред „Н.”гр. Д. с площ 20.79 кв.м в кв.152 по плана на [населено място] ,при граници : от север – общинско място , от изток –улица с паркинг ,от юг- улица , от запад – трафопост. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: