Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 590   София, 23 януари  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Явор Гебов ....................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 588 /2008 г.   Производството е образувано на основание чл. 349 от НПК по протест на Ц. Г. , прокурор при Окръжната прокуратура в Благоевград, и по жалба на повереника на частния обвинител А. З. И. против присъда № 115/04. 07. 2008 г. по внохд № 144/2007 г. на Окръжния съд в Благоевград. С протеста се атакува оправдателната част на присъдата с бланкетни оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и неспазване на закона. Отправя се искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. Пред касационната инстанция представителят на прокуратурата пледира в подкрепа на протеста, като заявява, че въззивният съд не е имал основание да назначи повторна експертиза и неправилно е кредитирал експертно заключение, което извършва коментар на предходни експертизи. Не са изложени съображенията, поради които са отхвърлени предходните експертни заключения. По този начин са подменени обективните факти с неверни предположения за механизма на пътното произшествие, което е довело и до неправилно оправдаване на подсъдимия. Повереникът на частния обвинител А. З. И. в жалбата си заявява, че доказателствата по делото са тълкувани от въззивния съд “фриволно”, поради което е постановен незаконосъобразен съдебен акт. Подсъдимият не взема становище по протеста и жалбата.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. С. с присъда № 88 от 28. 02. 2006 г. по нохд № 639 / 2004 г. признал подсъдимия П. Г. С. за виновен в това, че на 23. 06. 2000 г., като водач на моторно превозно средство – товарен автомобил “Волво” с ремарке, нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП / преди да започне маневрата отклонение наляво по платното за движение не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него или минават покрай него, и не я е извършил, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост / и чл. 44, ал. 2 от ЗДвП / не е спрял при разминаване, което не може да се извърши безопасно поради наличие на препятствие на пътната му лента, за да пропусне насрещно движещото се превозно средство /, при което ударил движещият се в насрещната лента товарен автомобил “Мерцедес” с ремарке и по непредпазливост причинил на водача му А. З. И. тежка телесна повреда /загуба на слезка/, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК го осъдил на глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. Съдът отхвърлил предявения от Б. М. М. срещу подсъдимия граждански иск за сумата 2002 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в Благоевград с присъда № 115 / 04. 07.от 04. 04. 2008 г. по внохд № 144 /2007 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б.”б” пр.1 във връзка с чл. 342 , ал.1 от НК .   Протестът и жалбата на частния обвинител се позовават на съвпадащи касационни основания, поради което ще бъдат разгледани заедно. Основният упрек, който се отправя към новата присъда на въззивния съд, се отнася до събирането и анализа на доказателствата, разкриващи механизма на пътнотранспортното произшествие с акцент върху недопустимостта на назначената повторна автотехническа експертиза . Това оплакване е неоснователно. Пред втората инстанция са допустими всички доказателства, предвидени в НПК. Тя не е ограничена да установява нови фактически положения в издирване на обективната истина по делото. В конкретния случай въззивният съдебен състав не е излязъл извън правомощията си. Той е назначил повторна автотехническа експертиза, тъй като е съзрял противоречия и неясноти в предшестващите експертизи относно мястото на удара между двете превозни средства – основен факт в предмета на доказване. Експертните заключения, изслушани от първата инстанция, са далеч от категоричността, с която ги свързват жалбоподателите. Вещото лице инж. А прави уговорката, че мястото на удара не може да се определи по стандартния начин, тъй като при огледа на местопроизшествието не са намерени и регистрирани спирачни следи, отломки или други веществени доказателства. След подробен анализ на изявленията на участниците в инцидента експертът заключил, че “най-вероятното място на удара по дължина на пътя е около ориентир О-1, а по широчина - на 40-90 см източно от осовата линия, в лентата за движение на т.а “Мерцедес”. Вещото лице отхвърля версията за навлизане на т.а”Мерцедес” в западната лента на движение, като се позовава предимно на предположения за физическото състояние на свидетеля И за евентуалното поведение на двамата водачи. В заключението на тройната автотехническа експертиза /л.3/ напълно отсъства обосновка на приетата локализация на сблъсъка на 10-20 см около разделителната линия по средата на платното за движение, като също се отбелязва , че ”не е възможно въз основа на обективни данни да бъде определено по категоричен начин в коя от двете ленти е настъпил удара”. При това съдържание на експертизите въззивният съд е бил длъжен да положи усилия за изясняване както на противоречието между двете заключения, така на степента на вероятност на крайния извод за мястото на удара, изразена от вещото лице инж. А. Повторната експертиза е съобразена с чл.153 от НПК и включването й в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК. Отделен е въпросът, че тя също борави с вероятности и не се е ангажирала с категоричен извод за ситуирането на конфликтната точка върху пътното платно. В същото време след изслушването й въззивният съд е могъл да изгради по-точна картина за механизма на произшествието и да провери достоверността на останалите доказателствени източници. На следващо място неоснователно се твърди от представителя на обвинението, че съдът се е доверил на заключение, което недопустимо коментира предходните експертизи. Внимателният прочит на заключението на експерта П. показва, че той не е навлязъл в забранен за коментар периметър, а стриктно е изпълнил задачата, поставена му от съда и произтичаща от чл. 7 от Наредба № 1 от 12. 01. 1996 г. за автотехническите експертизи / ДВ , бр.8 от 26.01.1996 г./ - задължително да изрази обосновано становище относно изводите на предходните експертизи. Най –сетне не вярно, че съдът е игнорирал чл.154, ал. 2 от НПК и не е отговорил защо не приема заключението на вещото лице инж. А. На стр.6 и стр.7 от мотивите на въззивната присъда се съдържат аргументите ,с които съставът на окръжния съд се е разграничил от изразената от експерта вероятност ударът между автомобилите да се е състоял в платното за движение на т.а “Мерцедес”. Преценени от позицията на касационната проверка за правилно приложение на процесуалния закон тези аргументи не могат да се квалифицират като неоснователни. Въззивният съд се позовал на данните от останалите доказателства, които не са в подкрепа на експертния извод, но също така е подчертал, че вещото лице изгражда тезата си, предпоставяйки маневра “заобикаляне”, която не се е състояла. Не могат да бъдат споделени и твърденията на повереника на частния обвинител за неправилна и незадълбочена оценка на достоверността и обективността на гласните доказателства. Напротив, в мотивите на присъдата подробно са разгледани свидетелските показания и обясненията на подсъдимия и са изложени убедителни доводи защо се дава вяра на част от тях, а се отхвърлят тези на пострадалия – свидетеля И свидетеля И. Критерият на въззивния съд е съобразен от една с. с констатацията за вътрешната последователност и непротиворечивост на информацията, съдържаща в показанията на свидетелите Т, А. и Благоев и подкрепящите ги изводи, изложени в заключението на в.л. Парашкевов, а от друга – с колебливостта и непоследователността на показанията на свидетелите И. Доказателствената сложност на казуса предвид отбелязаната от всички вещи лица липса на обективни данни от огледа на местопроизшествието е засилила значението на останалите доказателствени средства, поради което съдът не е имал основание да пренебрегне описанието на инцидента според разпитаните свидетели, на които е дал вяра. Обобщено, вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на процесуалните правила, поради което не е налице касационното основание на чл. 348 , ал. 1, т.2 от НПК. Бланкетно заявеното противоречие със закона се извежда единствено като резултат от процесуалните нарушения, посочени от касаторите. Ето защо , предвид изложеното, следва да се отбележи , че установените факти не доказват съставомерна дейност на подсъдимия и той законосъобразно е оправдан. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 115/04. 07. 2008 г. по внохд № 144/2007 г. на Окръжния съд в Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ 1.   2.