2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 541/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 443/12 г. гр.София, 21.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 541/2012 година Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 36 от 01.02.2012 год., постановено по гр.дело № 211/2011 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение № 222 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 771/2009 год. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част за отхвърляне искове по чл.108 ЗС за ½ идеална част от апартамент в [населено място], [улица], ет.ІІ-ри, както и първоинстанционното решение по гр.дело № 4381/2005 год. на Русенския районен съд, VІІ-ми състав, като неправилно и противоречащо на влязлото в сила решение по гр.дело № 1228/1992 год. на Русенския районен съд, І-ви състав. Недоволни от решенията са ищците-молители М. Д. Г. и Д. Ц. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Г. П., които претендират за отмяната им като се съобрази, че по първото дело № 1228/1992 год., което е по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС е обявена нищожността на цялата сделка по нотариален акт № 108/1971 год., което е задължително съгласно чл.220 ГПК/отм./ и исковете са уважени за целия имот, а след подновяване на дело № 4381/2005 год. въззивната инстанция е уважила иск по чл.108 ЗС за ½ ид.ч. от същия имот, поради което последното следва да се отмени. Молителите чрез процесуалния представител адвокат Г. П. поддържат молбата за отмяна по изложените в нея съображения. От ответниците по молбата за отмяна ЕТ”333-П. К.”, П. П. К. и М. К. К., всички от [населено място], представлявани от адвокат Е. К., е постъпил отговор по чл.306, ал.3 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направени по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По силата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо. По първото дело: Решение № 289 от 27.1992 год., постановено по гр.дело № 1228/1992 год. на Русенския районен съд, V-ти състав е постановено по иск с правна квалификация чл.7 ЗВСОНИ като е: 1. прогласена нищожност на договор за продажба, сключен с нотариален акт № ..., том .., по нот.дело № ..../.... год. на Русенския нотариус между Д.”В.”, [населено място], клон [населено място] и А. Д. Х. 2.възстановена е собствеността на Г. Г. М. и Д. Г. М., двама от [населено място]-апартамент в [населено място] на [улица] югоизточно изложение със застроена площ 66 кв.м. и състоящ се от една стая, кухня, антре, баня-клозет като 3. П. К. М. е осъден да им предаде държането на същия имот. С решение № 101 от 26.02.1993 год. постановено по гр.дело № 124/1993 год. на Русенския окръжен съд е обезсилено решението на районния съд в частта по отношение на Д. Г. М. и е отменено в частта за възстановяването като е извършено такова върху ½ ид.ч. в полза на Г. М. Г., а в останалата част е оставено в сила. С решение № 1153 от 23.11.1993 год. по гр.дело № 651/1993 год. Върховният съд, ІІ-ро гражданско отделение, е оставил без уважение молбата на П. К. М. от [населено място] за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК и за преглед по чл.225 и сл.ГПК на влезлите в сила: решение № 289 от 27.11.1992 год. по гр.дело № 1228/1992 год. на Русенския районен съд и решение № 101 от 26.02.1993 год. по гр.дело № 124/1993 год. на Русенския районен съд. По второто дело: С решение № 32 от 19.03.2007 год. по гр.дело № 4381/2005 год. на Русенския районен съд, VІІ-ми състав е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС като П. К. М.-едноличен търговец под фирмата „333-П. К.”, П. П. К. и М. К. К. са осъдени да предадат на Д. Ц. Г. и М. Д. Г. владението върху апартамент в [населено място], [улица], от 66 кв.м. с югозападна и югоизточно изложение, с вход от вътрешния двор, на втория етаж и състоящ се от стая, кухня, антре, баня-клозет. С решение № 607 от 10.12.2007 год. по гр.дело № 745/2007 год. Русенският окръжен съд е оставил в сила посоченото първоинстанционно решение. С решение № 329 от 15.07.2009 год., постановено по гр.дело № 664/2008 год. Върховният касационен съд, І-во гражданско отделение, е отменил въззивно решение № 607 от 10.12.2007 год. по гр.дело № 745/2007 год. на Русенския окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. С решение № 222 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 771/2009 год. Русенския окръжен съд при повторното разглеждане на делото е отменил първоинстанционното решение по отношение на П. К. М.-едноличен търговец под фирмата „333-П. К.” над ½ ид.ч. за апартамента като го е отхвърлил, а в останалата част е оставено в сила. С решение № 36 от 01.02.2012 год. по гр.дело № 211/2011 год. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение е оставил в сила решение № 222 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 771/2009 год. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу П. К. М.-едноличен търговец под фирмата „333-П. К.”, както и срещу П. П. К. и М. К. К., искове по чл.108 ЗС за ½ ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], ет.ІІ. Следователно, няма идентитет между страни и основание, поради което не са налице предпоставките на ч.303, ал.1, т.4 НПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата за отмяна П. П. К. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. и Д. Ц. Г., двамата от [населено място], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 36 от 01.02.2012 год. по гр.дело № 211/2011 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд. ОСЪЖДА М. Д. Г. ЕГН [ЕГН] и Д. Ц. Г., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на П. П. К. от [населено място], [улица], вх.Б на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000/хиляда/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: