Р Е Ш Е Н И Е №53 София, 14.05.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2613 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Е. чрез пълномощника й адвокат Е. Д.-Р. против решение № 109 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е отменено решение № 274 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без уважение молба вх.№ 3364 от 10.04.2017 г. на А. Н. Т. по чл.250 ГПК за допълване на решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, отменено е решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без разглеждане претенцията по сметки от А. Н. Т. за сумата 13 160.54 лв. срещу М. С. Е. и е допълнено решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян като М. С. Е. е осъдена да заплати на А. Н. Т. сумата 13 160.54 лв., представляваща заплатена част за уравнение на дела на М. Е., на отпаднало основание, както и в частта, с която решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е изменено в частта за разноските и държавната такса, като М. С. Е. е осъдена да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 789.63 лв., представляваща 6 % върху уважената претенция за сумата 13160.54 лв. и на А. Т. разноски с оглед уважената въззивна жалба в размер на 200.00 лв. А. Н. Т. не е изразила становище в настоящото производство. С определение № 533 от 30.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, постановено в производство по обжалване на решение по чл.250 ГПК след влязло в сила на 7.02.2018 г. решение, имащо характер на определение за прекратяване на производството по искането за уреждане на облигационни отношения, породени от настъпило по право обезсилване на възлагателно решение във втората фаза на делбата. Данните по делото са следните: С влязло в сила на 18.07.2009 г. решение № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е извършена съдебна делба като делбения имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място] поставен в дял на Д. А. Т., който е следвало да заплати за уравнение дела на съделителя М. С. Т. /Е./ сумата 79 091.50 лв. С молба вх. № 8515 от 2.11.2016 г. М. С. Е. е поискала да се прогласи обезсилване по право на решение № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, тъй като в шестмесечния законен срок й е заплатена само сумата 13160.54 лв., но не и останалите 65930.96 лв. С определение № 673 от 15.11.2016 г. Районния съд е възобновил висящността на втората фаза на съдебната делба по гр.д. № 1413/2007 г. и е конституирал като съделител А. Н. Т., наследник на Д. А. Т.. С молба вх. № 9852 от 14.14.2016 г. А. Н. Т. е поискала на основание чл.286 ГПК-отм. заплащане на сумата 13 160.54 лв., представляваща изплатено от Д. Т. на М. Е. парично уравнение на дела съгласно решение № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян С решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е прогласено настъпилото по право обезсилване на възлагателно решение във втората фаза на производство по съдебна делба № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, с което в дял на Д. Н. Т. е поставен едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място] и имотът е изнесен на публична продан при квоти ½ ид.ч. за А. Н. Т., като наследник на Д. А. Т. и ½ ид.ч. за М. С. Т. /Е./ и е оставена без разглеждане претенцията по сметки за сумата 13 160.54 лв. предявена от А. Н. Т. срещу М. С. Т.. Подадената срещу това решение въззивна жалба вх. № 3365 от 10.04.2017 г. от А. Н. Т. е върната с влязло в сила на 7.02.2018 г. разпореждане № 3089 от 22.12.2017 г. на съда. С молба вх. № 3364 от 10.04.2017 г. А. Н. Т. е поискала съдът да допълни решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. като се произнесе по искането й за заплащане сумата 13 160.54 лв. получена от М. Е. на отпаднало основание. С решение № 274 от 27.06.2017 г. Районен съд-Смолян е приел, че производството в тази част е прекратено и молбата се явява неоснователна и е оставил без уважение искането. Решение № 274 от 27.06.2017 г. е обжалвано пред Окръжен съд-Смолян, който с атакуваното в настоящото производство решение № 109 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 85/2018 г. е счел, че след като е обезсилено решение № 26/16.02.2009 г. по гр.д. №1413/2007 г. на Районен съд-Смолян по възлагането на процесния имот в [населено място], то заплатената приживе от Д. Т. на М. Е. сума за уравнение на дела й в размер на 13 160,54 лева следва да бъде възстановена на встъпилия наследник в процеса А. Т., тъй като в противен случай ще бъде налице хипотезата на неоснователно обогатяване от страна на М. Е.. В случая въобще не може да се говори за претенция по сметки, което е недопустимо да се разглежда в това възобновено производство, поради това възражението на М. Е. в тази насока е неоснователно. По основателността на касационната жалба: Атакуваното решение № 109 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд-Смолян е процесуално недопустимо, като постановено при липса на редовно сезиране и при наличието на влязъл в сила акт, с който производството по това искане е прекратено. В общия исков процес реда за предявяване на иска е уреден в чл.125, чл.126 и чл.127 ГПК /съответно аналогичните чл.98 и чл.99 на приложимия към делото ГПК-отм./. В особеното исково производство по съдебна делба е уредено отклонение от общите правила, като чл.346 ГПК /съответно аналогичния чл.286 от приложимия към делото ГПК-отм./ допускат във втората фаза на делбата последващо обективно съединяване на искове за вземания, които съделителите имат един срещу друг във връзка с делбените имоти и възникнали от правоотношения, свързани с придобиването, управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на делбата. Предявяването на тези искове може да стане устно или писмено /но без изискване за формална искова молба/ в посочения в закона срок. В производство, което се развива по реда на чл.288, ал.7, изр.второ ГПК-отм. /респ. чл.349, ал.6, изр.второ ГПК/ съединяване на искове при условията на чл.286 ГПК-отм. /чл.346 ГПК/ е недопустимо. Връщането на платената част от дължимото уравнение на дела не може да бъде и законна последица от прогласеното обезсилване по право на възлагателното делбено решение, доколкото липсва нормативно въведено задължение на съда да се произнесе по този въпрос. Следователно искът за връщане на заплатената част от дължимо по възлагателно решение уравнение на дела на друг съделител, като дадена на отпаднало основание може да бъде предявен само по правилата на общия исков процес. В случая А. Т. не е предявила иск съгласно изискванията на чл.98 и чл.99 ГПК-отм. Производството по предявения по реда на чл.286 ГПК-отм. иск е прекратено и произнасянето на съда по този въпрос е влязло в сила на 7.02.2018 г. Искането по чл.250 ГПК е за произнасяне по прекратен с основното решение иск. Към момента на постановяване на атакуваното решение прекратяването е влязло в сила. Следователно възивното решение, с което е отменено решението по чл.250 ГПК на районния съд и е разгледан иск, производството по който е било прекратено с влязъл в сила акт, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по чл.250 ГПК - прекратено. С оглед изхода на настоящото производство А. Н. Т. следва да възстанови направените от М. С. Е. разноски по въззивното и касационно обжалване в производството по чл.250 ГПК в размер на 1493.21 лв. /30.00 лв. държавна такса за производството по чл.288 ГПК, 263.21 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 600.00 лв. заплатено възнаграждение на адвокат Е. Д.-Р. за въззивното производство и 600.00 лв. заплатено възнаграждение н адвокат Е. Д.-Р. за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 109 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е отменено решение № 274 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без уважение молба вх.№ 3364 от 10.04.2017 г. на А. Н. Т. по чл.250 ГПК за допълване на решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян, отменено е решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян за оставяне без разглеждане претенцията по сметки от А. Н. Т. за сумата 13 160.54 лв. срещу М. С. Е. и е допълнено решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян като М. С. Е. е осъдена да заплати на А. Н. Т. сумата 13 160.54 лв., представляваща заплатена част за уравнение на дела на М. Е., на отпаднало основание, както и в частта, с която решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на Районен съд-Смолян е изменено в частта за разноските и държавната такса, като М. С. Е. е осъдена да заплати по сметка на В. държавна такса в размер на 789.63 лв., представляваща 6 % върху уважената претенция за сумата 13160.54 лв. и на А. Т. разноски с оглед уважената въззивна жалба в размер на 200.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по молба вх. № 3364 от 10.04.2017 г. на А. Н. Т. за допълване на решение № 134 от 27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. като съдът се произнесе по искането й за заплащане сумата 13 160.54 лв. получена от М. Е. на отпаднало основание. ОСЪЖДА А. Н. Т., [населено място], общ.С., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. К. да заплати на М. С. Е., [населено място], [улица], ет.4, ап.10, съдебен адрес: [населено място], [улица], обособена част „А“, ет.3, адвокат Е. Д.-Р. разноски за въззивното и касационно обжалване в производството по чл.250 ГПК в размер на 1493.21 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: