4 Р Е Ш Е Н И Е № 237 С. 13.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1822/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 757 от 26.06.2015г., постановено по настоящото дело № 1822/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 212/08.12.2014г. по в.гр.д. № 168/2014г., с което е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд, № 552/21.12.2013г. по гр.д. № 249/12г., с което са уважени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по отношение на Д. и К. С., Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш.. Ответникът по касация Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./ чрез пълномощниците си гл. инспектор Б. и старши инспектор Л. моли решението да се остави в сила. Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител прокурор Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:„относно необходимостта да се изследва придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, за да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска” поради противоречие с ТР № 7/2013г. ОСГК на ВКС, и „допустимо ли е отнемането на имущество, придобито преди деянието по чл. 3, ал. 1 З. /отм./, да стане съставомерно” поради противоречие с решение № 352 от 15.01.2015г. по гр.д. №1280/2012г. ІV г.о. ВКС. По първия от поставените въпроси ВКС намира следното: С Тълкувателно решение № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. /отм./. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. По втория от поставените въпроси: С представеното от касаторите с решение № 352 от 15.01.2015г. по гр.д. №1280/2012г. ІV г.о. ВКС, е прието, че е недопустимо отнемането на имущество, придобито преди деянието по чл. 3, ал. 1 З. /отм./, да стане съставомерно. Да бъде прието обратното би означавало дейността да бъде обявена за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 НК. Гражданският съд, разглеждащ искането по чл. 28 З. /отм./, не може да преценява дали извършваната от едно лице дейност покрива съставите на друго престъпление, извън посоченото в присъдата, тъй като това е извън неговата компетентност. Настоящият състав на ВКС споделя цитираната съдебна практика, но намира за необходимо да допълни, че тя е приложима с изключение на случаите на поглъщане на съставите, когато новият състав на престъпление поглъща криминализирано преди това деяние. Така например с ТР № 2/2009г. ОСНК на ВКС , т. 3.1 е прието, че „квалифицираният състав по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК се поглъща от основния и квалифицираните състави на трафик на хора, когато "набирането" по чл.159а, ал.1 НК се извършава посредством склоняването на жертвата към проституция”. За да се произнесе по жалбите ВКС съобрази следното: За да уважи предявените от К. искове по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ въззивният съд е изследвал разликата между приходите и разходите на домакинството на ответниците Д. за проверявания период от 1994г. до 2011г. и въз основа на експертните заключения е приел, че приходите са в размер на 3 746. 44 М., а разходите в размер на 7 564 М.. Съпоставката между приходите и разходите води на извода, че разходите надвишават приходите на семейството с 18 326 091. 35лв. или 3 817. 56 М.. Следователно е изпълнен критерият за „значителност” по смисъла на чл. § 1 т. 2 от З. /отм./ за придобитото от ответниците имущество. Изложил е мотиви по искането на комисията относно всеки конкретен недвижим имот и движими вещи. За да уважи предявения от К. против Д. К. С. и К. А. С. иск въззивният съд е приел, че недвижимият имот - жилище на втори етаж от двуфамилна жилищна сграда на @@15@ [населено място], ответницата К. С. е придобила по време на брака си с Д. С. от ответниците Д. М. Д. и К. А. Д. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 40, т. ІІІ, рег. № 5242, дело № 289/ 2007г. К. А. С. е сестра на К. А. Д., респективно между нея и Д. М. Д. е налице родство по сватовство от втора степен, с оглед на което и по силата на оборимата презумпция по чл. 8 ал. 2 от З. /отм./, приобретателката е знаела, че прехвърленото й имущество е придобито в резултат на престъпната дейност, поради което подлежи на отнемане по реда на чл. 4 ал. 1 от З.. По отношение на останалите ответници съдът е отнел имущество, придобито през проверявания период - 1994г. – 2011г., като е изложил и мотиви за знание поради близкото родство - С. Е. Ш. е съпруга на брата на ответника Д., че прехвърленото имущество е придобито от престъпна дейност. 1. По касационната жалба на Д. К. С. и К. А. С.: К. молят решението да се отмени в частта, с която е отнет в полза на държавата недвижим имот – жилище на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], собственост на Д. и К. С., поради материална незаконосъобразност и допуснато от съда процесуално нарушение. Излагат доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, включително историята на придобиването на имота. Жалбата е основателна. Както бе посочено по-горе за да уважи иска в тази част въззивният съд е приел, че поради родството /К. А. С. е сестра на К. А. Д., респективно между нея и Д. М. Д. е налице родство по сватовство от втора степен/ и по силата на оборимата презумпция по чл. 8 ал. 2 от З. /отм./, приобретателката е знаела, че прехвърленото й през 2007г. имущество е придобито в резултат на престъпната дейност на Д. Д.. Съдът не е изследвал произхода на имота, нито данните по делото, че имотът е прехвърлен през 2001г. от съпрузите С. на К. А. Д. Д. М. Д., след което през 2007г. е извършена обратна продажба. Съгласно цитираното по-горе ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС предположението е основателно, когато с оглед придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска. Липсата на мотиви относно тези обстоятелства води до необоснованост на съдебния акт и неговата отмяна в тази част. 2. По касационната жалба на Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш.: В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за необоснованост и материална незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено и във взаимната им връзка доказателствата по делото, не е изложил мотиви за наличието на връзка на придобитото имущество с престъпната дейност, недопустимо е отнел имущество, придобито преди деянието да е съставомерно. Касационната жалба е основателна поради следните съображения: Както бе посочено по-горе в отговор на втория въпрос, недопустимо е отнемането на имущество, придобито преди деянието по чл. 3, ал. 1 З. /отм./, да стане съставомерно. В настоящия случай Д. М. Д. е осъден с влязло в сила споразумение от 30. 11. 2011г. по НОХД № 1185/ 2011г. по описа на Окръжен съд Варна и е признат за виновен в извършването през периода м. 01. 2007г. – 09. 11. 2011г. на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК /участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, за да върши престъпления по чл. 159г ГПК – трафик на хора през границата/; и по чл. 159г пр. 3, вр. чл. 159б, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 пр. 2 НК – за това, че в изпълнение на решение на организирана престъпна група е транспортирал през границата на България лица с цел да бъдат използвани за развратни действия. Деянието по чл. 159г, пр. 3, вр. чл. 159б, ал. 2, вр. чл. 159а, ал. 2 т. 6, вр. ал. 1, пр. 2 вр. е криминализирано през 2002г. Неоснователно е становището на прокуратурата на Република България за поглъщане на състава на чл. 155 НК от този на чл. 159а НК поради следните съображения. В настоящия случай както бе посочено по-горе Д. Д. е осъден за „транспортиране” на лица от женски пол с цел да бъдат използвани за развратни действия, а поглъщането е налице при квалифицирания състав по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК, който се поглъща от основния и квалифицираните състави на трафик на хора, когато изпълнителното деяние е "набирането" по чл.159а, ал.1 НК, т.е склоняването на жертвата към проституция. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в обжалваните части и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши следващите се процесуални действия по преценка на доказателствата като съобрази периодите на придобиване на имуществото с периода на действие на престъпните състави, за които Д. Д. е признат за виновен, евентуално с помощта на нова експертиза относно приходите и разходите на семейството за правнорелевантния период. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 212/08.12.2014г. по в.гр.д. № 168/2014г., с което е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд, № 552/21.12.2013г. по гр.д. № 249/12г., с което са уважени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по отношение на Д. и К. С., Д. М. Д., К. А. Д., И. С. М., С. Е. Ш. и Ш. М. Ш.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. П.: Членове: