7 Р Е Ш Е Н И Е № 57 С., 07,07,2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3751/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. [фирма] /К. О.З. ЗАД/, Г.,чрез пълномощника си – адв. А. Д. е подал касационна жалба против решение №16198 от 11.08.2014 г. по гр.д. №14722/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.08.2013г. по гр.д. 34834/12г. на СРС. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че решаващият състав при определяне размера на обезщетенията за имуществени вреди е съобразил установените цени за ремонт на автомобила, увреден при ПТП, в България, а не в Г..В тази връзка страната е разгледала обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд, а именно -това, че договора между ищеца и увредения е сключен при изпълнение на професионалната дейност на ищеца - автомобилно застраховане, като неговото седалище и дейност е в Република Г. и поради това обезщетението следва да бъде съобразено с цените в сервизите в Г., след като увредения автомобил е с германска регистрация. Ответникът по касация- [фирма], [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С решението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против „И.” З. – [населено място] / заменен в производството със З. др. Е.” АД – [населено място]/иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата над 9616.83лв. до пълният предявен размер от 20429.46лв.- застрахователно обезщетение за причинени вреди от ПТП, осъществено на територията на Република България. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл.213 КЗ – за суброгиране в правата на П. С.- пострадал, застрахован при ищеца по застраховка „Пълно каско” срещу ответника – като застраховател на деликвента по застраховка „ гражданска отговорност”. Ищецът е доказал, че е заплатил дължимото обезщетение в размер на 10398 евро по процесната щета и е представил акт за установяване на административно нарушение от 07.08.2009г. / неоспорен от ответника/. Решаващият състав е мотивирал извод за приложимост на правото на Република България по отношение на процесното правоотношение с оглед чл.4, ал.1 от Регламент № 864/07, тъй като застрахованото при ищеца имущество е увредено при ПТП, настъпило в Република България. Съдът е приел, че разходите за поправяне на вредите, направени в автосервиз в Г. са ирелевантни по отношение, определяне на приложимия закон, именно с оглед тази уредба, сочеща като критерий настъпването на преки спрямо увреждащия акт вреди, докато разходите за отстраняване щетите по автомобила, не са такива, съобразно съображение № 17 от преамбюла на цитирания Регламент. Прилагайки българското законодателство, съдът е приел, че съобразно чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди- пряка и непосредствена последица от деликта. Така е направен извод, че повредата на лекия автомобил при ПТП, съставлява такава непосредствена вреда. Съдът е мотивирал, че задължението на ответника към ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие се урежда от българското застрахователно право в това число и по отношение на предвидените в него методи за определяне на застрахователното обезщетение. Приложена е методика, установена с Наредба №24/06г., съобразно която е определен стойностният адекват на вредата, изведен от изслушаната експертиза, определила размера й – 11512.61лв. Към тази сума е прибавен разход за регистрация на щетата-59.61лв.Прието е, че след като обезщетението обхваща реални вреди, а не пропуснати ползи, то следва да се изключат разходите за експертиза в Г. – 614.99евро, разноски за ползване на автомобила- 833 евро и обезценка на автомобила - 300евро.Или според състава, обезщетението включва стойността на ремонта по цени в България, намалени с 1000евро самоучастие, прието за уговорено в приложение 004 на комбинирана застрахователна полица № 40732539687395/18.11.2008г. Така е мотивирано уважаване на иска за сумата 9616.83лв., като в останалата част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълният му предявен размер. Тази част е предмет на разглеждане в настоящето производство. С определение № 89 от 21.03.2015г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина”.Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото с решение№1/02.02.2011г. по т.д. №263/10 на ВКС, ІІ т.о. В сравняваните съдебни актове е разгледан именно правният въпрос, третиращ определяне размера на обезщетението при ПТП, осъществено на българска територия, при което един от участниците е физическо лице, пребиваващо в друга държава, чието МПС е регистрирано в друга държава, застраховано е в тази държава и съответно чуждестранния застраховател е заплатил сумите по ремонта на МПС, съобразно стойностите по отстраняването на щетите в сервиз на тази държава. ВКС, ІІ т.о. в разглеждания съдебен акт е разрешил спор, при който вредите са били отстранени в чужбина, като е приел, че обезщетението следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, с оглед задължението за пълното им обезщетяване, поради което и стойността на възстановителния ремонт се съобразява с цените в държавата, в която е била отстранена щетата. Следователно, налице е частично основание за касиране на решението в обжалваната част, поради това, че съставът на СГС не е съобразил тази задължителна за него практика, която настоящият състав споделя. Предмет на касационно обжалване е решение №16198 от 11.08.2014 г. по гр.д. №14722/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.08.2013г. по гр.д. 34834/12г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място], Г. срещу „ И.” З., [населено място] иск с правно основание чл.213 КЗ.Ищецът е претендирал сумата – 20429лв. съставляваща регресно вземане по договор за имуществено застраховане. В тази връзка и с оглед подадената само от ищеца по исковете касационна жалба следва да се приеме за установено основанието, на което се претендират вземанията, като предмет на жалбата е единствено начина на определяне на размера им. Касаторът- ищец в производството е претендирал сумата 8565.80 евро, с левова равностойност -16813.87лв. – ремонт на увредения автомобил, 614.99евро / равностойни на 1202.81лв./ - за изготвяне на експертна оценка за вида и размера на щетите, общо 1187.10евро / равностойни на 2321.76лв./ - разходи за регистрацията на щетата, разноски, пропуснати ползи от неизползване на автомобила- от които 29.10. евро – разходи за регистрация, 25 евро – разноски, 833 евро невъзможност за ползване на автомобила и 300 евро – обезценка. Въззивният съд е определил размера на обезщетението, съобразно изслушаната експертиза, изчислила по средни цени в България размера на възстановителния ремонт на автомобила - 11512.61лв. Към тази сума е прибавен и съответно присъден разход за регистрация на щетата. Прието е, че след като обезщетението обхваща реални вреди, а не пропуснати ползи, то следва да се изключат разходите за експертиза в Г. – 614.99евро, разноски 25 евро, ползване на автомобила- 833 евро и обезценка на автомобила - 300евро.Или според въззивният състав, обезщетението включва стойността на ремонта по цени в България, намалени с 1000евро самоучастие, прието за уговорено в приложение 004 на комбинирана застрахователна полица № 40732539687395/18.11.2008г. Така е мотивирано уважаване на иска за сумата 9616.83лв., като в отхвърлителната част до пълният предявен размер е подадена и настоящата касационна жалба. С оглед изложеното във връзка с приетото по поставения въпрос със задължителна практика се налага извод за неправилност на решението в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата до пълният предявен размер на претенцията за обезщетяване на разходите по възстановителния ремонт на автомобила по цени за извършване на този ремонт в България. Освен противоречието с цитираната задължителна практика, следва да се вземе предвид и това, че разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ/отм./ предвижда, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до размер на платеното обезщетение, но само дотолкова доколкото това обезщетение не надвишава размера на действително претърпените вреди. Чл. 203, ал.2 КЗ / отм./ установява за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, съгл. ал.3 на същият текст, стойността за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др. без прилагане на обезценка. Следователно, след като увредения автомобил е регистриран в Г. и съответно поддържан в тази държава, стойността на възстановителния ремонт, като извършван в същата държава следва да бъде съобразен с реално заплатената в сервиза в Г. стойност за възстановяване на това имущество, дотолкова доколкото съобразно цитирания текст на тази цена е възстановено имуществото на пострадалия. Доколкото не е възразено от касатора срещу решението, в частта, с която въззивният съд е признал самоучастие, съобразно договореното между застрахован и застраховател в размер на 1000евро / вж. приложение 004 на комбинирана застрахователна полица № 40732539687395/18.11.2008г/, то решението следва да бъде отменено за разликата над присъдените 9616.39лв. до предявения размер от 16813.87лв./ възстановителен ремонт/ – намалени както вече бе отбелязано със самоучастието на застрахования – 1955.83лв. или следва да бъде присъдена още сумата 5241.65лв.Неправилно е и решението за отхвърляне на искането за присъждане на сумата 614.99евро / равностойни на 1202.81лв./ - за изготвяне на експертна оценка за вида и размера на щетите. Чл. 213 КЗ / отм./ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски направени за определяне на заплатеното обезщетение. Експертното заключение, в случая е било необходимо за ищеца при определяне на вида и размера на щетите и съответно следва да се счита за такива обичайни разноски.Или към сумата 5241.65лв. следва да се прибави и тази заплатена от ищеца за експертно заключение в размер на 1202.81лв. Общо иска следва да бъде уважен още за сумата – 6444.46лв. Съобразно разгледаното съдържание на дължимото обезщетение по чл.213 КЗ / отм./ от него основателно е изключена претендираната сума за обезценка. Не се дължат и пропуснати ползи – арг. от чл.208, ал.3 КЗ / отм./, съгласно който застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. В случая, с оглед представената полица / стр. 192 и стр.193, гр.д.34834/12 на СРС / такова не е уговорено. Или в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Още повече, че касаторът не е изложил доводи за неправилност на приетото в тази част, а се е задоволил само да изрази общо несъгласие с постановения резултат. С оглед този изход на спора следва да бъде уважено искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и доказателствата за направените от касаторите разноски следва да им бъдат присъдени такива, съобразно уважената част от иска в това число и за производството пред инстанциите в общ размер от 702.16лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №16198 от 11.08.2014 г. по гр.д. №14722/2013 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.08.2013г. по гр.д. 34834/12г. на СРС, в частта му с която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място], Г. срещу „ И.” З., [населено място] иск с правно основание чл.213 КЗ за сумата 6444.46лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „И.” З., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], Г. още 6444.46лв./ над присъдения от Софийски градски съд размер от 9616.83лв./ – съставляващи заплатено застрахователно обезщетение от [фирма], [населено място], Г. за вреди от ПТП, осъществено на 07.08.2009г. на територията на Република България, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.07.2012г. до окончателното изплащане както и направените разноски в производството в размер на 702.16лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №16198 от 11.08.2014 г. по гр.д. №14722/2013 г. на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: