РЕШЕНИЕ № 222 София, 24 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6894 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № ІІ-89/15.08.2014 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1019/2014 в частта по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, както и определянето на неговото местоживеене и на издръжката. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и по материалноправните въпроси за значението на упражняването на домашно насилие и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определянето на родителските качества. По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето. Съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че роденото от брака дете страда от родителско отчуждение, по отношение на него е взета мярка за закрила – „семейно консултиране и подкрепа”, която не е осъществена поради това, че бащата не е завел детето на нито една от уговорените срещи с психолог. В голяма степен отчуждението на детето спрямо майката се дължи на поведението на бащата, който препятства не само контактите между тях, но и срещите с психолог, но въпреки това, без да бъде изслушано заключението на психолог, родителските права са предоставени за упражняване на бащата, тъй като за детето ще е стресиращо и би навредило на психическото и емоционалното му състояние да заживее при родителя спрямо когото изпитна отчуждение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъде допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза със задача да извърши личен преглед на детето, разговаря с родителите и други лица, които полагат грижи за детето, както и да препоръча мерки за преодоляване на родителското отчуждение, ако установи наличието на такъв психологичен проблем, също и отношението на двамата родители към проблема, участието им в неговото преодоляване и готовността им да полагат усилия до пълното му разрешаване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № ІІ-89/15.08.2014 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 1019/2014. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.