О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 62 гр. София, 14.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№710 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение №12400 от 27.11.2020 г. по в.гр.д.№4779/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №2574 от 10.04.2019 г. по гр.д.№10273/2017 г. на СГС в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД осъдено да заплати на Л. М. К. разликата над сумата от 1300 лв. до сумата от 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 22.03.2016 г., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното изплащане и след частична отмяна на решение №2574/10.04.2019 г. по гр.д.№10273/2017 г. на СГС, ЗК „Лев Инс“ АД осъдено да заплати на Л. М. К. допълнително още 12 000 лв. /разликата над сумата от 3000 лв. до 15 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП от 22.03.2016 г., ведно със законната лихва от 09.02.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроси, свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът по касация Л. М. К. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновност на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението, като е съобразил: 1. Получените от ищеца увреждания - повърхностни контузии и кръвонасядания в областта на врата, дясна гръдна част и дясна лумбална част, които по медицински показатели са се възстановили за 34 дни; 2. Последиците от тях - силни болки няколко часа след ПТП, а около един месец след това и умерени, и изострящи се при усилия и дълбоко вдишване болки, както и носене на шийна яка 10 дни, която му е пречела да спи и му е създавала неудобства в ежедневието; 3. Психическите /по презумпция ищецът е преживял стрес при ПТП и известно време след това е изпитвал страх от пътуване с автомобил/ болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията; 4. Възрастта на ищеца при ПТП – 38 г., при която характерният за възрастта динамичен начин на живот е изцяло променен за повече от месец; 5. Обстоятелството, че ищецът не е имал необходимост от специфично лечение, а само от обезболяващи и няма данни да търпи продължителни и невъзстановими болки и страдания след изтичане на началния възстановителен период и 6. Лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2016 г., е достигнал до извод, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 15 000 лв. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставеният в изложението въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, като в случая е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Съгласно дадените разяснения понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №12400 от 27.11.2020 г. по в.гр.д.№4779/2019 г. на САС. Дава възможност на ЗК „Лев инс“ АД в едноседмичен срок то съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 274 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внасяне на посочената държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.