Ключови фрази
Иск за обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на възстановен работник или служител * обезщетение за недопускане до работа * възстановяване на работа * незаконно уволнение * трудово възнаграждение * отмяна на уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 590

София, 08.0.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. З.
гражданско дело № 1808/2009 година.



Производство за разглеждане на частна жалба на основание чл. 290 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение по делото, постановено на 1. 4. 2009 г. от Софийския градски съд по гр. д. № 3919/2006 г., е допуснато с определение на касационния съд № 481/30. 4. 2010 г. по въпроса за базата, по която следва да се определя обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ при недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен, незаконно уволненият работник или служител.
При касационната проверка се установи следното:
Предмет на спора е иск на Е. П. срещу Министерство на външните работи за сумата 7531.19 лв.. Ищцата е заявила, и по делото няма спор, че с влязло в сила решение по гр. д. № 4196/1999 г. на Софийския градски съд е отменено уволнението й по чл. 325, т. 3 КТ, извършено със заповед от 20. 12. 1996 г. и тя е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „секретар” в отдел „Секретариат”. Ищцата е заявила също, че е подала молба за възстановяване на работа от 17. 12. 2001 г., но не е била допусната, поради което е предявила иск за обезщетение за недопускане на работа за периода до 4. 11. 2003 г. и той е бил уважен от съда. Недопускането й на работа от страна на ответника – работодател е продължило, поради което тя е предявила претенция за следващия период от време от 5. 11. 2003 г. до 27. 12. 2004 г., когато е била възстановена на работа. Софийският районен съд е отхвърлил иска с решение от 17. 10. 2006 г. по гр. д. № 9424/2005 г., тъй-като е приел, че ищцата не е доказала, че през този период не е била в трудови правоотношения и не е получавала трудови доходи. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с решение от 1 април 2009 г. по гр. д. № 3919/2006 г.. Въззивният съд е установил, че за исковия период ищцата е работила като хигиенист във фирма - търговско дружество, получавала е месечно възнаграждение от 39 до 46 лв., което надвишава значително последното получено от нея месечно трудово възнаграждение, т. е възнаграждението й за месец ноември 1996 г., преди уволнението й от декември същата година, или възнаграждение в размер на 8.51 лв./деноминирани/. Въз основа на тези изчисления, градският съд е е приел, че ищцата няма право на обезщетение.
Изводите и решението на въззивния съд са неправилни, постановени в противоречие на материалния закон.
Съдът е приел, че базата за определяне на обезщетението за недопускане на работа е изрично определена в чл. 228, ал. 1 КТ и това е последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата – заплатата й за месец ноември 1996 год. Вярно е, че разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ определя като база на обезщетения по раздел ІІІ от КТ, полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение, но това изискване е неприложимо в хипотезата на недопускане на работа на възстановен работник или служител, след отмяна на незаконното му уволнение, тъй-като по вина на работодателя, той е поставен в невъзможност да полага труд и съответно да получава възнаграждение. С оглед на тези обективни дадености, следва да се тълкува като специална разпоредба, правилото на чл. 225, ал. 3 КТ , с което е предвидено, че в тези случаи, работодателят отговаря спрямо недопуснатия до работа служител в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Законът има предвид трудовото възнаграждение, което недопуснатият до работа служител е могъл и е следвало да получи, ако не е бил препятстван от работодателя. Тъй-като действията на работодателя в тези случаи са неправомерни, трудовите правоотношения са подчинени на принципа за недопустимост на непозволеното увреждане, който изисква обезщетяване на всички вреди, претърпяната загуба и пропусната полза – чл. 51 и чл. 82 ЗЗД.
Като има предвид изложеното, касационният съд счита, че базата за определяне на обезщетението, което ответникът дължи на ищцата, е брутното трудово възнаграждение, която тя е могла и е следвало да получи, ако работодателят беше изпълнил съдебното решение за възстановяването й на работа. В първоинстанционното производство по делото е прието заключение на вещо лице – счетоводител М. В., с което е установено, че длъжността „главен специалист” в дирекция „Канцелария” при ответника е идентична с длъжността, която е заемала ищцата до уволнението й през декември 1996 г.. Като е взело предвид основното трудовото възнаграждение за тази длъжност, с променлив размер на увеличение в периода от 5. 11. 2003 г. до 23. 12. 2004 г., както и добавката за клас при трудов стаж на ищцата над 42 години, вещото лице е определило, че общата сума на така дължимото обезщетение е в размер на 7 531.19 лв. Касационният съд констатира, че от тази сума, следва да се приспадне брутното трудово възнаграждение, което ищцата е получила по друго трудово правоотношение, но по делото няма доказателства за размера на това възнаграждение. На л. 42- 47 от досието на гр. д. 3919/1996 г. на СГС са приложени писмени данни от Н. за осигурителния доход на П. през исковия период от време, но от тези данни не може да се установи какво е било реално полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение. При това положоние и на основание чл. 293 ал. 3 ГПК, след отмяна на решението на въззивния съд, делото следвда да се върне на същия съд за ново разглеждане. В това производство следва да се съберат доказателства за работата на ищцата по трудов договор през периода ноември 2003 г. до декември 2004 г. и се изслуша счетоводна експертиза за реално полученото от нея брутно трудово възнаграждение за всеки месец от периода.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 1. 4. 2009 г. по гр. д. № 3919/2006 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: