Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 10 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети май двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Л. Методиева н.дело № 674/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на М. Д. – прокурор в Бургаската апелативна прокуратура против въззивно решение № 6 от 25.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 236/2012 год. на Бургаския апелативен съд. Протестът касае обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 от НК, като се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК и се излагат съображения за допуснати нарушения при анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на института на неизбежната отбрана. Иска се в тази част въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Частните обвинители изразяват писмено становище за основателност на протеста и молят въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Подсъдимият изразява становище протестът като неоснователен да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 93 от 21.09.2012 год. постановена по Н. дело № 488/2011 год. Ямболският окръжен съд е признал подсъдимия С. Т. Г. за невиновен в това на 30.08.2009 год. в с.З., област Я. по начин и със средства опасни за живота на мнозина умишлено да е умъртвил А. А. Х., поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 12 ал.1 от НК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1 във вр. с чл. 115 от НК. Съдът е отхвърлил предявените от Л. Д. Х., лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните си деца Д. А. Х. и З. А. Х., от И. А. Х., със съгласието на майка си Л. Д. Х. и от С. А. Х., А. А. Х. и Д. А. Х. срещу подсъдимия С. Т. Г. граждански искове за претърпяни от деянието имуществени и неимуществени вреди. С присъдата съдът е признал за виновен и осъдил подсъдимия на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години по предявеното му обвинение по чл. 339 ал.1 от НК. С въззивно решение № 6 от 25.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 236/2012 год. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. К. протест е неоснователен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на института на неизбежната отбрана и от там до оправдаването на подсъдимия. Доводите на представителя на обвинението са идентични с възраженията му против правилността на оправдателната присъда, поддържани пред въззивната инстанция и се свеждат до това, че въззивният състав без основание се е съгласил с едностранчивия, субективен, неправилен и в крайна сметка незаконосъобразен анализ на доказателствата, като е нарушил основния принцип регламентиран в чл. 14 от НПК за вземане на решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Прокурорът по същество не се съгласява с фактическото разделение на гласните доказателствени средства на две групи и приемането изцяло като обективни, безпротиворечиви и надеждни на групата свидетели, близки на подсъдимия и на неговите обяснения. Такъв подход на изразяване несъгласие с постановения съдебен акт не държи сметка за задълженията на съда по чл. 305 ал.3 изр.2 от НПК не само да анализира всеки един от доказателствените източници поотделно и в логическата му връзка с останалите и да констатира противоречието в доказателствената информация, съдържаща се в тях, но и да мотивира решението си кои противоречиви доказателства и поради какви съображения кредитира. Решението на съда да възприеме като надежден даден доказателствен източник отразява вътрешното му убеждение, което не подлежи на последваща проверка. Той може да бъде упрекнат единствено при нарушаване на правилата за формиране на волята си, а не за взетото решение. В конкретния случай решаващите съдилища без основание се упрекват в необективност и едностранчивост, проявена при проверката на надеждността на доказателствените източници, защото точно са изпълнили задълженията си. Делото е разгледано повторно от Бургаския апелативен съд, след като предходен състав на съда с решение № 188 от 26.10.2011 год. е отменил постановената от Ямболския окръжен съд оправдателна присъда по съображения, че са нарушени правилата за формиране волята на съда поради липсата на анализ и съпоставяне на събраните доказателства. При повторното разглеждане на делото, инициирано по протест от прокурора и жалба от частните обвинители и граждански ищци, въззивният състав е изпълнил задължанията си по чл. 313 и 314 ал.1 от НПК. Изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, въз основа на събраните в първата инстанция доказателтва и тези, които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие, които самостоятелно е анализирал. Не е допустал логически грешки, превратно възприемане на съдържащата се в тях доказателствена информация и не е придал прекомерна доказателствена тежест на който и да било от тях. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е отговорил на наведените оплаквания против правилността на присъдата в нейната оправдателна част и е посочил основанията, поради които не възприема изложените в тяхна подкрепа доводи. Въззивният състав без основание е упрекнат за нарушение на задълженията си по чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК. Времето, мястото и спецификата на извършеното деяние, на обяд, пред дома на подсъдимия и в присъствието само на близки на двете страни, са довели до поляризация на гласните доказателствени средства, което точно е отчетено. От една страна са обясненията на подсъдимия и показанията на неговите дъщеря и зет, а от друга страна тези на съпругата и децата на пострадалия. Обособяването на тези две групи гласни доказателствени средства, които възпроизвеждат по различен начин фактическата обстановка, при която е настъпил съставомерния резултат не е произволно. Противоречивите сведения, които са дали по отношение на основния факт, включен в предмета на доказване, а именно поведението на пострадалия непосредствено преди възпроизвеждане на изстрела с онестрелното оръжие, довел до леталния му изход, е констатирано още от първоинстанционния съд, който при повторното разглеждане на делото е положил необходимите усилия да изясни на какво се дължи. Той е обособил двете групи противоречиви свидетелски показания, като се е ръководил от сведенията, които са дали по основния факт, включен в предмета на доказване, отчитайки евентуалната им заинтересованост, а не от някакви субективни виждания. Подробно ги е енализирал и съпоставил помежду им и с останалите обективно установени данни и в изпълнение на задължението си по чл. 305 ал.3 изр.2 от НПК е посочил основанията си в подкрепа на взетото решение да кредитира едната група. Решението му не е израз на някакви субективизъм и предубеденост, като в мотивите на съдебния си акт достатъчно ясно е изложил основанията си. Внимателното запознавате със съобщените от всички свидетели факти не подкрепя наведения довод за трансформацията във времето на показанията на свидетелите, на които е дадена вяра в посока обслужваща тезата на подсъдимия и целящи оневиняване на действията му и от друга страна последователност и непромененост в показанията на свидетелите, които не са възприети. Безспорно като доказателства в процеса могат да се ползват само свидетелските показания, събрани и проверени в откритото съдебно следствие, но в кориците на делото се съдържат и показанията им дадени непосредствено след деянието пред разследващия орган. Още в този стадии на процеса двете групи противоречиви свидетелстви показания ясно са обособени и са останали непроменени по основните установени от тях факти. Показанията на свидетелите М. и М., които са кредитирани, не съдържат вътрешно и помежду им противоречие. Последователни и непроменени са от момента в който са разпитани за първи път за събитията случили се във времето от пристигането на пострадалия и членовете на семейството му пред дома на подсъдимия, до произвеждането на изстрела, довел до леталния изход за пострадалия. Двамата са установили както първоначалната словесна агресия на пострадалия и съпругата му към подсъдимия, изразила се в отправените реплики, че ще бъде убит, така и в предприетите след това действия с камъните, металния предмет и вилата. Сведение за предприетите действия по намушкване на подсъдимият с вилата преди да употреби огнестрелните оръжия са дали още при първите им разпити пред разследващия орган на 1.09.2009 год., поради което неоснователно се поддържа, че са съобщили този факт в по-късен момент и то с цел да оправдаят действията на подсъдимия. Телесното увреждане на подсъдимия в областта на лявата ръка е констатирано и от полицейския служител Е. П., който е пристигнал на мястото непосредствено след извършване на деянието. Установен е от изслушаната съдебно медицинска експертиза и вероятният механизъм на неговото причиняване. Не са игнорирани произволно показанията на групата свидетели близки на пострадалия. На стр. 15-19 от мотивите въззивният състав подробно е аргументирал защо не възприема оплакването за допуснати нарушения от първоинстанционния съд при оценката им. Точен е изводът, че свидетелите А. и Л. Х. са дали противоречиви сведения по въпроси от значение за правилното решаване на делото, които противоречат и на данните установени от останалите доказателствени средства. Това противоречие не би могло да бъде извинено, както се поддържа в протеста, с повръхностния им разпит от разследващия орган и стресовото състояние, в което се намирали след смъртта на техния съпруг и баща, довели до непълнота в показанията им. Този извод се налага от факта, че от една страна показанията на св. Х. от досъдебното производство не са приобщени към доказателствените материали, а от друга страна показанията на св. Х., в които е поддържал, че е пристигнал в по-късен момент, след увреждането на баща си, не са кредитирани и са обсъждани съобщените от него факти в съдебното следствие, че е бил през цялото време на инцидента. При преценка на достоверността им са съпоставени и с установения от изслушаната експертиза механизм на прострелването, а също така и с фактите установени от свидетелите, които не са включени в тези две основни групи, в това число и на свидетелите М. К. и И. И.. Тези двама свидетели са пристигнали на мястото на инцидента след прострелването, поради което и не биха могли да дадът сведения за неговото развитие. Свидетелят И., чиято добросъвестност не е оспорена, е установил: “Когато пристигнах на място беше изпълнено с хора. Даже и не виждах кой идва, дали си отиват, аз гледах да не местят трупа и да не влизат хора в двора на С. Г.”. При тези показания и установеното от другите полицейски служители, че когато пристигнали имало голяма тълпа от над триста души, една част от множеството въоръжени и опитващи се да проникнат в дома на подсъдимия с цел саморазправа, неоснователно се поддържа, че са пренебрегнати данните отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. На стр. 21 от мотивите съдебният състав е изложил достатъчно съображения, поради които е приел, че процесуално следственото действие е извършено час и половина след деянието и от него може да се правят изводи за фактическата обстановка в този момент. До пристигането на полицейските служители тя не е била запазена, достъп до мястото са имали множество хора, а това лишава от достоверност отразеното в него относно намерените проектили и гилзи. От анализа на установените обстоятелства е направен законосъобразен извод, че съставът на престъплението умишлено убийство не е осъществен. Правилно въззивната инстанция е възприела извода на решаващия съд, че подсъдимият е действал в състояние на неизбежна отбрана, като е използвал оръжието за да защити себе си и близките си от непосредственото и противоправно нападение от страна на пострадалия, което прави деянието му обществено неопасно. Тя подробно е обсъдила наведения довод от прокурора и частните обвинители, който се поддържа и в настоящата инстанция, че не се е намирал в състояние на неизбежна отбрана, защото стреляйки с газовия пистолет към пострадалия и близките му е имал неправомерно поведение и е провокирал използването на вилата за защита от него, като на стр. 26 от мотивите на решението е изложила основани на данните по делото и закона съображения, поради които го е отхвърлил. От момента, в който пострадалият и близките му пристигнали пред дома на подсъдимия и започнали да отправят вербалните закани към него е налице агресивно поведение. Ако в първия момент то не е представлявало заплаха за живота и здравето на подсъдимия и близките му, то обстановката се е променила, когато пострадалият е слязал с вилата от каруцата и размахвайки я се насочил към него, а близките му започнали да хвърлят камъни и метална тръба към дъщеря му и нейния съпруг, уцелвайки автомобила им. От този момент е налице противоправно нападение, застрашаващо подсъдимия, за което законът му дава право на активна защита, чрез извършване на действия, посредством които да го отблъсне. Опитите на пострадалия да причини телесно увреждане на подсъдимия не са преустановени и когато последният е използвал газовото оръжие, като интензитета на нападението е нарастнал, достигайки до телесното нараняване. Създадената реална и непосредствена опасност и увреждането на интересите, защитени от закона, налагат извод, че подсъдимият е имал право на адекватно противодействие чрез използване на оръжието си. Въззивният състав е отговорил и на наведения давод, който се поддържа и в допълнителното писмено изложение на частните обвинители, за превишаване пределите на неизбежната отбрана, като е направил съпоставка между защитата и нападението посредством съотношението на характера и интензитета им, значимостта на защитения и увредения обект, използваните средства и мотивирано го е отхвърлил, като основал извода си на установените по делото факти и е съобразил указанията дадени от Пленумът на ВС още в Пост. 12/73 год. Отбраняващият се няма задължение да причини вреди, еднакви с тези които е претърпял и да използва еднакво с това на нападателя оръжие. Да се приеме обратното означава да му се отнеме възможнотта да се защити когато увреждането не е започнато, но е създадена непосредствена и реална опасност от увреждане и когато не разполага с оръжие еднакво с използваното срещу него. Законът му дава право да използва и по интензивни средства и начини за отбрана, от тези използвани от нападателя, стига да не превишават необходимите предели. Вилата е също оръжие, с което може да бъде причинено сериозно телесно увреждане и само поради факта, че подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие, не може да се приеме, че защитата явно е надхвърлила нападението. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните в касационния протест нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 6 от 25.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 236/2012 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 93 от 21.09.2012 год. по Н. дело № 448/2011 год. на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: