2 Р Е Ш Е Н И Е № 450 гр. София, 17.12. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6123 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. А. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1030/21.06.2012 г. по гр. дело № 1024/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което молителят е осъден, на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, да заплати на [община] сумата 76 063 лв., представляваща обезщетение за ползвани земеделски имоти в землището на с. Г. П., област В., местност „М. к.”, предмет на договор за наем от 31.10.2002 г., след неговото прекратяване и при изрично противопоставяне на наемодателя, за периода 20.09.2006 г. – 31.12.2008 г., ведно със законната лихва от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и с направените по делото разноски в размер 8 543.78 лв. С определение № 241/26.02.2013 г. по гр. дело № 1162/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, и последното е влязло в сила. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че след приключването на делото с влязлото в сила решение молителят се снабдил с ново писмено доказателство от съществено значение за решаването на правния спор, което установява нови обстоятелства от съществено значение за делото, а именно – удостоверение изх. № 492/29.03.2013 г., издадено от кмета на [община]. Ответникът по молбата [община], в отговора си излага съображения за неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за настоящото производство. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда и на основанията по чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били заявени и установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Новите писмени доказателства могат и да са новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество. Нововъзникнали факти обаче – такива, осъществили се след приключване на съдебното дирене, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. Такива обстоятелства не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 и сл. от ГПК Представеното в случая от молителя, писмено доказателство – удостоверение изх. № 492/29.03.2013 г., издадено от кмета на [община], е новосъздаден документ – издадено е след приключването на съдебното дирене пред въззивния съд, а и след влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска. Това писмено доказателство удостоверява единствено фактът, че молителят „…е изплатил дължимата сума за наем по договор от 31.10.2002 г.” (процесния договор за наем), без да удостоверява кога е извършено това плащане от молителя. Освен това, по делото не е било спорно между страните, че договорът за наем от 31.10.2002 г. е бил развален (прекратен) със заповед № 104/02.02.2006 г. на кмета на [община], като молителят – ответник по иска по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е оспорвал единствено обстоятелството, че след датата на тази заповед е продължил ползването на процесните земеделски имоти, предмет на договор за наем. Само предвид тези обстоятелства по делото, следва изводът, че представеното от молителя удостоверение, изходящо от противната страна по делото, и удостовереното с него обстоятелство за извършено от молителя плащане на „дължимата сума” по процесния наемен договор, не представляват в случая, съответно - писмено доказателство и обстоятелство, които да са от съществено значение по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Дори и да се приеме обратното, а именно – че извършеното от молителя плащане, удостоверено с представения новосъздаден документ, е от съществено значение за спора по делото и това плащане е било извършено от молителя преди приключването на съдебното дирене пред въззивния съд, то в този случай същото не би представлявало ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В този случай молителят – след като самият той е извършил плащането (както и твърди в молбата за отмяна), не би могъл да не знае за него и при полагане на дължимата грижа е могъл не само да го заяви своевременно пред съда, а и да го докаже по делото, както с писмени доказателства – разписка (чл. 77, ал. 1 от ЗЗД), така и със съдебно-счетоводна експертиза, извършена по счетоводните записвания на общината. Поради това, доводът в молбата за отмяна, че снабдяването на молителя с удостоверението (изходящо от противната страна и имащо характера на разписка), представено едва в настоящото производство за отмяна, не се дължало на виновно процесуално бездействие на молителя, а на бездействие на противната страна, е напълно несъстоятелен. На следващо място, ако плащането е извършено от молителя след приключването на съдебното дирене пред въззивния съд, то би представлявало нововъзникнал факт, който освен, че също не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (по изложените по-горе съображения), в случая отново не би имал никакво значение за разрешения правен спор между страните. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното по делото от молителя, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на молителя не се следват разноски по делото, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответната община, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно - сумата 3 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 1030/21.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1024/2012 г. на Софийския апелативен съд; ОСЪЖДА Ц. А. А. да заплати на [община] сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.