1 Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 02.06.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 454/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби от подсъдимия Н. В. А. чрез защитника му - адв.Д.М. и от частните обвинители Ю. С. В., действащ лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца А. Ю. С. и Е. Ю. С. чрез повереника им адв.Д. срещу решение № 79 от 07.03.2016 година по ВНОХД № 49/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. В депозираната от защитника на подсъдимия А. касационна жалба се съдържа оплакване единствено относно касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното наказание. Моли се същото да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК или алтернативно, макар при условията на чл.54 от НК, то да бъде определено в размер, равен на минимума на предвидената в закона санкция за престъплението по чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 от НК в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, с оглед претенцията за отлагане изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК. Доводите, съдържащи се в жалбата от адв.М. обосновават наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, сред които са изтъкнати чистото му съдебно минало, процесуалното му поведение в хода на досъдебното и съдебното производство, искреното му съжаление за случилото се, добрите характеристични данни за личността му, младата му възраст, трудовата му ангажираност и ангажиментите му за отглеждане на малолетното му дете. Твърди се още, че близките отношения на подсъдимия А. с пострадалите характеризират самопризнанията му като искрено разкаяние, а не единствено като основание за облекчаване на наказателната му отговорност. Наред с изложените обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия и неговото процесуално поведение, в категорията на смекчаващите отговорността му такива е посочено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Твърди се, че с желанието си да използват безплатния транспорт на подсъдимия, пострадалите лица са се качили доброволно в товарния автомобил, знаейки че не е пригоден за превоз на пътници и така сами са допринесли за настъпване на съставомерните последици. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство защитата изтъква още и оказаната помощ на останалите лица, получили в резултат на пътно-транспортното произшествие различни фрактури, съставляващи средни телесни повреди, макар че техните увреждания са изключени от предмета на обвинението по настоящото дело. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието до размер, позволяващ приложение на института на условното осъждане, защитникът на подсъдимия А. сочи и оправдаването му за допуснатите нарушения на правилата за движение извън това по чл.21 от ЗДП. В тази връзка се подчертава и невисоката степен на обществена опасност на деянието, доколкото настъпилата смърт на две лица като последица от ПТП е елемент от състава на престъплението, в извършване на което подсъдимият е обвинен, а санкционната част на същия предвижда като минимум наказание от 3 /три/ години „лишаване от свобода“. Съвкупната оценка на тези обстоятелства според адв.М. може да обоснове наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия А. обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, с оглед на което наказанието му да бъде определено под минимума на предвиденото в санкционната част на НК наказание за инкриминираното му престъпление. Алтернативно предлага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено на 3 /три/ години, като и в двата случая се претендира отлагане на изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК. В касационната жалба на частните обвинители декларативно са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като съображения са изложени единствено във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание. Към ВКС е отправено искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години. По отношение останалите касационни основания единствено е изразено несъгласие с оправдаването на подсъдимия А. от САС за допуснатите от него нарушения на правилата за движение извън това по чл.21 от ЗДвП като аргумент срещу допълнително намаляване на наказанието му, без да са развити конкретни съображения и искания в тази връзка. От повереника на частните обвинители е депозирано и становище по отношение на жалбата от защитника на подсъдимия А., с което категорично се отхвърлят тезите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, за оказана помощ от страна на подсъдимия след настъпилото ПТП, както и за наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Поддържа се искането, отправено с жалбата за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия А. наказание предвид тежкия съставомерен резултат, включващ смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на останалите пътници в превозното средство. В съдебното заседание пред ВКС частните обвинители, редовно призовани, не се явяват. Техният повереник - адв.Д. поддържа жалбата им по съображенията и исканията, съдържащи се в нея, а жалбата на подсъдимия оспорва като неоснователна и настоява да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Н. А., редовно призован, също не се явява. Явява се упълномощеният му защитник – адв.М.М., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същите искания. Представителят на ВКП намира жалбите на частните обвинители и на подсъдимия за неоснователни, а решението на Софийски апелативен съд за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 51 от 10.11.2015 г., постановена по НОХД № 253/2015 г. Видинският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. А. за виновен в това, че на 23.08.2013 г. около 06,45 ч. на път II-11, при управление на МПС – товарен автомобил „И.“, модел „Д.-35 С 11“ с ДК [рег.номер на МПС] , превозвайки с него 18 /осемнадесет/ пътника, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21, чл.132 т.1 и т.2, чл.133 ал.1 и чл.134 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. К. В. и на Е. К. Б., поради което и на основание чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК определил на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода. Така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.343г от НК ОС – гр. Видин е лишил подсъдимия А. от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалби на частните обвинители и подсъдимия срещу първоинстанционната присъда, е било образувано ВНОХД № 49/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 79 от 07.03.2016 г. въззивният съд на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК изменил присъдата на Видинския ОС като на основание чл.304 от НПК признал подсъдимия А. за невинен и го оправдал по обвинението му за това, да е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.1 и ал.2, чл.132 т.1 и т.2, чл.133 ал.1 и чл.134 ал.2 от ЗДвП, а в останалата й част я потвърдил. Касационната жалба на частните обвинители, депозирана чрез повереника им и тази на подсъдимия, депозирана чрез защитника му са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационните жалби и на частните обвинители, и на подсъдимия Н. А. са неоснователни. I. По жалбата на подсъдимия А.: Единственото оплакване, съдържащо се в жалбата на подсъдимия и поддържана от защитника му е срещу определеното наказание за престъплението, в извършване на което е признат за виновен. Същото е оценено като несъразмерно завишено с оглед установените по делото многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства. Твърди се, че за да постигне целите си по чл.36 от НК, наказанието спрямо него би следвало да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК или алтернативно в размер, равен на минимума на санкцията, предвидена за престъплението по чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 от НК, като изтърпяването му бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав обсъди аргументите на Софийския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е изследвала обстоятелствата, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на жалбоподателя, като е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива правилно са оценени чистото съдебно минало на подсъдимия А., направеното признание, изразеното съжаление за извършеното. В групата на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат отбелязани още добрите характеристични данни за личността му, младата му възраст и ангажиментите му за отглеждане на малолетното му дете, както и оказаната помощ на останалите пострадали, чиито увреждания не са елемент от състава на инкриминираното престъпление. Тези обстоятелства, макар и не изрично отразени в съдебните актове на инстанциите по същество, дават основание наложеното наказание на подсъдимия А. да бъде оценено като справедливо. В същото време законосъобразен е и изводът на въззивния съд за това, че допълнително намаляване на определеното след редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказание в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” би определило отношението към инкриминираното по делото престъпление като прекалено снизходително и не би допринесло за реализиране целите както на специалната, така и на генералната превенции, преследвани с налаганите от съдилищата наказания за извършени престъпления. Във връзка с горното следва да се отбележи, че настоящият касационен състав не възприема довода на защитата за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, което да бъде оценено като допълнително смекчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство. Установено е по делото по несъмнен начин, че превозът на пострадалите В. В. и Е. Б., както и на останалите пътници, получили увреждания като последица от ПТП, е бил организиран от техния работодател Д. А. – майка на подсъдимия А.. Мястото, до което е следвало да бъдат откарани изключвало възможността за друг превоз, поради което същите се съгласили с предложения им транспорт поради липса на избор за друг. Според този състав на ВКС не следва да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство и оправдаването на подсъдимия за част от инкриминираните му нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Решението на въззивния съд в тази му част е израз на стремежа за прецизно определяне на правната квалификация на деянието, за извършване на което подсъдимият е признат за виновен. В тази връзка обаче е нужно да се отбележи, че изводите за липса на причинна връзка между част от тези нарушения и настъпилия вредоносен резултат не се споделят от касационната инстанция. Видно от заключението на авто-техническата експертиза, основната причина за настъпване на ПТП е именно неправомерният превоз на пътници в товарни ремаркета, забранен по силата на чл.134 ал.1 от ЗДвП. Особеностите на „живия товар” в съчетание с превишената скорост на управлявания от подсъдимия автомобил съставляват единен комплекс от предпоставки, водещи до нестабилност на превозното средство и като последица от това – до настъпване на пътно-транспортното произшествие. Независимо от този свой извод, върховната инстанция не разполага с правомощия за отстраняване на констатираното нарушение на закона поради липса на надлежно искане в този смисъл. Наред с горното за прецизност и пълнота на съдебния си акт ВКС счита за нужно да посочи, че приетата правна квалификация с обвинителния акт противоречи на закона, тъй като правото на пострадалите от ПТП, получили средна телесна повреда или претърпели значителни имуществени вреди да поискат наказателното производство да се прекрати по силата на чл.343 ал.2 от НК, касае единствено случаите на осъществено деяние по чл.343 ал.1 б.”а” и „б” от НК, но не и за такова по чл.343 ал.3 и ал.4 от НК. Но и в този случай, независимо, че констатира нарушение по чл.348 ал.2 пр.2 вр. ал.1 т.1 от НПК, касационната инстанция не разполага с процесуална възможност да го отстрани поради липса на надлежно искане от прокурора или частните обвинители за това. Невключването в предмета на обвинението на причинените увреждания на останалите пътници като резултат от инкриминираното ПТП, само по себе си в значителна степен е облекчило наказателноправното положение на подсъдимия предвид обусловената от него правна квалификация. То обаче но не е пречка същите да бъдат отчетени като отегчаващо отговорността му обстоятелство, което е аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на оплакването му за несправедливост на наложеното му наказание. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия А. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК. То е в размер, близък до минималния на предвидената в санкционната част на НК наказание за инкриминираното му престъпление, поради което допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца наказание „лишаване от свобода” не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. ІІ. По жалбата на частните обвинители Ю. С. В., действащ лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца А. Ю. С. и Е. Ю. С.. Независимо че в касационната жалба на частните обвинители са отразени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, основните съображения, които са изложени обосновават оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание. Претендира се отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години. Аргументите са това са тежестта на извършеното престъпление, довело до смъртта на две лица и телесни увреждания на още седем, липсата на разкаяние от страна на подсъдимия, процесуалното му поведение, довело до самопризнание единствено с оглед облекчаване на наказателноправното му положение. Според частното обвинение всички тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства правят наложеното му наказание от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” несъответно на целите, очертани в чл.36 ал.1 от НК, тъй като приложената спрямо него наказателна репресия не би постигнала ефекта нито на специалната, нито на генералната превенции. Посочените аргументи са били поставени на вниманието и на въззивната инстанция, която макар да не ги е цитирала изрично в решението си, ги е взела предвид при преценка тежестта на наложеното на подсъдимия А. наказание. Съпоставка им с останалите обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, което същият следва да изтърпи, е довела съдебния състав на САС до верния извод, че те не могат да обосноват неговото завишаване. Този извод се споделя и от касационната инстанция, която намира жалбата на частните обвинители за неоснователна и като такава счита, че следва да бъде оставена без уважение. За прецизност на съдебния си акт, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че поради декларативния характер на отразените в жалбата на частните обвинители касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и липсата на конкретни съображения и искания, свързани с тях, те не следва да бъдат разгледани поради несъответствие на жалбата в тази й част с изискванията на чл.351 ал.1 от НПК. Съображенията относно констатациите за нарушение на материалния закон, допуснати както от органите на досъдебното производство, така и от въззивния съд и липсата на процесуална възможност за тяхното отстраняване, бяха изложени по-горе в настоящото решение. С оглед изложените аргументи и като намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на проверявания въззивен съдебен акт, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 07.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 49/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.