Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. София, 24.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2109 и ч. гр. д. № 2108, двете по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. И. З., чрез пълномощника му адв. А. П. от САК, против въззивното решение от 20.10.2016 год. по гр. д. № 1025/2012 год. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд по извършване на делбата и вместо това е постановено друго, с което делбата е извършена чрез разпределение между съделителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ на обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти, като в дял на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. поставил помещенията в полуподземния етаж, означени в инвестиционния проект със С1, включващи описаните в решението помещения, с обща полезна площ 42.19 кв. м. и тези, означени с А1 в таванския етаж, с обща полезна площ 66.85 кв. м. и пазарна оценка на този дял от 131 090 лв. В дял на ответника И. И. З. са поставени помещенията в част С2 от полуподземния етаж, с полезна площ 31.52 кв. м., тези в част А2 в таванския етаж с обща полезна площ 50.55 кв. м., с пазарна оценка на дела в размер на 99 570 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане то да бъде отменено в обжалваната му част и спорът бъде решен по същество, като в негов дял бъдат поставени делбените имоти в тавана, съставляващи дял ІІ по вариант 4 от заключението на вещото лице Ив. В., представляващи обектите по скиците към заключението на приетата във въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза, защриховани в син цвят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съделителите, ответници по касация - С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., оспорват касационната жалба и искат обжалваното решение да се остави в сила. Претендират разноски.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 55 от 29.01.2018 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Задължително ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатите до делба имоти, ако е установено фактическото съществуване на такива самостоятелни обекти, ако те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите и ако е установено по делото как се ползват обектите, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представеното от касатора решение № 211 от 11.05.2012 год. по гр. д. № 991/2011 год. на І г. о. на ВКС. В същото съдът е приел, че фактическото /а и установено от техническата експертиза/ съществуване на самостоятелни обекти в сградата /и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите/ изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект, такъв е необходим когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство.
Настоящият състав споделя горната съдебна практика, а и същото разрешение е възприето и в последващи решения на ВКС – Р № 84 от 25.03.2013 год.по гр. д. № 847/2012 год. ІІ г. о. на ВКС, Р № 53 от 11.07.2016 год. по гр. д. № 4959/2015 год. на ІІ г. о. – когато фактически съществуват изпълнени на място самостоятелни обекти в сградата, то не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект, такъв е нужен когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство. Приема се, че след като в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК.
Приложението на горната съдебна практика към спецификата на настоящия казус изисква съобразяване на обстоятелството, че до делба с влязлото в сила решение от 18.02.2010 год. по гр. д. № 103/2009 год. на Бургаския окръжен съд са допуснати следните обекти, находящи се в сградата в [населено място], [улица], построена в УПИ І-1664 в кв. 95 по плана на [населено място], ЦГЧ, отразени на скиците към заключението на вещите лица по тройната техническа експертиза на л. 76 и л. 77 от въззивното производство, обявени за неразделна част от решението – в сутерена: мазе № 2 с площ 12.40 кв. м., мазе № 3 с площ 14.69 кв. м., мазе № 4, санитарен възел с площ 7.79 кв. м., мазе № 5 с площ 15.76 кв. м. и мазе № 6 с площ 13.28 кв. м.; с обща площ 63.92 кв. м. в тавана: склад № 2 с площ 15.20 кв. м., склад № 3 с площ 18.92 кв. м., склад № 1 с площ 9.07 кв. м., складове № № 4, 5, 6 и 7 с обща площ 50.98 кв. м., общо 94.17 кв. м. Тези допуснати до делба между съделителите при посочените дялове обекти, разположени в избения и в таванския етажи, представляват обслужващи помещения към жилищните обекти на двата етажа в сградата, тяхна принадлежност. Допускането на делбата върху възникналата между съделителите съсобственост върху тези помещения всъщност цели същите да станат принадлежност към отделните жилищни обекти, като от заключението на тройната техническа експертиза, приета във въззивното производство /в първата фаза на съдебната делба/, с приложените към него скици, е установено фактическото съществуване на помещенията, предмет на делбата. Това изключва необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, който е необходим когато обособяването на отделните обекти ще възникне в резултат на преустройството /когато от един обект ще бъдат създадени два или повече –вж Р 53 по гр. д. № 4959/2015 год. ІІ г. о./. В случая такова преустройство не е необходимо за нуждите на делбата, тъй като броят на отделните помещения, представляващи принадлежност към самостоятелни жилищни обекти, вкл. и по разположение в избения, респ. в таванския етаж, е достатъчен, за да може при разпределението всеки от съделителите да получи такова помещение към жилището с оглед принципа на получаване на реален дял при делбата. А жилищните обекти в сградата, както и дяловете на съделителите, между които е допусната делбата на процесните несамостоятелни помещения, са установени по делото, поради което и същите подлежат на съобразяване при извършването на делбата чрез способа на разпределението по чл. 353 ГПК. Същият не се оспорва от съделителите, спорен е начинът на разпределение на процесните помещения между страните /от ищците Е. е заявено искане за общ дял – с. з. на 18.05.2011 год./ с оглед ползването на сградата и на процесните помещения.
Неоснователен е доводът на ответниците по касация, че необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект произтича от чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗКН, тъй като делбата е допусната на несамостоятелни обекти в сграда, представляваща културна ценност, а не делба на такава, нито се касае за преустройство на такава сграда. Освен това, Министерство на културата е изразило становището си за допустимост на делбата на процесните помещения още в становище от 25.01.2012 год., представено в първоинстанционното производство.
Поради това неправилно въззивният съд е извършил разпределението на делбените помещения въз основа на представен инвестиционен проект „за преустройство с цел обособяване на самостоятелни обекти в полуподземния и тавански етажи”, което изключва и необходимостта да се обсъжда въпроса за контрола на съда за законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа по ал. 1, съгласно чл. 203, ал. 2 ЗУТ.
Установено е по делото, че след придобиване на отделните апартаменти в сградата /през 1968 год. З. са купили тристаен апартамент на ІІ етаж, 1974 год. и 1978 год. Е. са купили два отделни апартамента на първия етаж/, в сградата са извършени преустройства, като напр. изграждане на допълнителен санитарен възел на първия етаж с оглед обособяване на отделен /втори/ апартамент на този етаж. Установено е от приетата тройна техническа експертиза, че по този начин е прекъснато стълбищното пространство, като достъпът до избения етаж се осъществява от вход от двора. Извършено е преустройство и в таванския етаж, като част от помещенията са обособени в жилище от наследодателката на касатора, както и е осуетен достъпа до тавана чрез поставяне на врата и метална решетка. При това положение фактическото ползване на отделните помещения в избения и в таванския етаж е разграничено между собствениците на отделните жилища – собствениците на жилището на втория етаж ползвали таванските помещения, а собствениците на жилищата на първия етаж – тези в избения етаж, достъпът до които е от към двора, а този към тавана им бил осуетен както от затварянето на стълбищната клетка с изграждането на допълнителен санитарен възел на този етаж, така и от поставените от ответницата решетка и врата на стълбите при втория етаж.
Фактическото ползване на делбените обекти между съделителите е от значение при разпределянето по чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./, който способ се прилага когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС № 7/1973 год., т. 5 - когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или същите са направили в някой от дяловете подобрения на значителна стойност; жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по колена, или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки от съделителите. При разпределението съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и дяловете на съделителите, като по възможност на всеки от тях, респ. на група от съделители, се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Така Р 91 от 20.06.2017 год. по гр. д. № 4198/2016 год. І г. о. ВКС.
В случая, както помещенията в избения етаж, така и тези в таванския, са несамостоятелни, представляват принадлежност към главната вещ - жилищните обекти в двата жилищни етажа, т. е. предназначението им е еднакво. Установено е, че стойността им е различна, с оглед по-високата такава на помещенията в таванския етаж, с оглед по-голямата полезна площ, което обаче с оглед фактическото прекъсване на връзката между етажите поради извършените и от двете страни по делото преустройства в стълбищното пространство, не следва да се възприеме като определящо в начина на разпределението в случая. Неравенството в дяловете подлежи на парично уравняване, поради което и настоящият състав счита разпределението по чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./ като най-удачния такъв за извършване на делбата, като помещенията в избения етаж се разпределят в дял на собствениците на жилищата на първия етаж в сградата, а тези в таванския етаж – в дял на собственика на жилището на втория етаж, съгласно предложения от приетата в първоинстанционното производство експертиза вариант 4. Становище за такъв вариант е изразено и от ЕСУТ в общината при постъпването на изработения инвестиционен проект за одобрение, каквото всъщност не е дадено, както и от част от вещите лица по назначените във въззивното производство множество технически експертизи. При посочения начин на разпределението, отговарящо на фактическото ползване на обслужващите помещения, всеки от съделителите ще получи реален дял от тях, а неравенството в дяловете им ще се уравни в пари, като касаторът следва да заплати на Е. общо сумата 15 587 лв., съгласно данните в същото прието заключение на техническата експертиза.
Настоящият състав счита този начин на разпределение като по-удачен с оглед опазване и стопанисване на сградата, имайки предвид установените отношения между страните, както и предотвратяване на бъдещи конфликти по повод ползване на делбените помещения с оглед предназначението им на обслужващи такива – несъмнено по-удобно е собствениците на първия етаж да ползват помещенията в приземния етаж с оглед съществуващата връзка за достъп до тях, респ. собствениците на втория етаж – тези в таванския етаж, отново поради съществуващия достъп, отколкото на всеки от тях да бъдат разпределени помещения в двата несамостоятелни етажа, или тези с по-големия дял да получат по-голямата полезна площ на помещенията, независимо, че достъп до тях няма, респ. по този въпрос ще съществуват спорове в бъдеще /в този смисъл поддържаната от съделителите Е. теза за значението на квотата им в съсобствеността не се споделя от настоящият състав/. Не е налице и нормативна пречка за горния извод, с оглед уредбата относно складовите помещения към жилищата, които могат да бъдат както в подпокривното пространство, така и в подземния или полуподземния етаж, а и в самото жилище /чл. 103, ал. 1, чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл. 40 ЗУТ/.
С оглед тези съображения след отмяна на въззивното решение следва да се постанови друго по същество в горния смисъл.
При този изход на делото ответниците по касация следва да заплатят на касатора направените в настоящето производство разноски в размер на 6 223.19 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представените към него доказателства.
Изходът на настоящето производство обуславя и извод за неоснователност на подадените от С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., всички от [населено място], частни жалби срещу определение № 2481 от 9.12.2016 год. и определение № 269 от 13.02.2017 год., двете постановени по гр. д. № 1025/2012 год. на Бургаския окръжен съд. С тях са им присъдени разноски в размер на 4 552 лв. /определение от 21.04.2017 год. на същия въззивен съд по същото дело/ и е отхвърлена претенцията им за разликата до претендираните такива от 10 586.72 лв. Предмет на присъединеното за общо разглеждане частно производство № 2108/2017 год. на ІІ г. о. на ВКС е отхвърлителната част на претенцията на Е. за разноски, направени във въззивното производство, поради което и с оглед изхода на настоящето производство обжалваните от тях въззивни определения следва да се потвърдят.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № І-80 от 20.10.2016 год. по гр. д. № 1025/2012 год. на Бургаския окръжен съд частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд по извършване на делбата и вместо това е постановено друго, с което делбата е извършена чрез разпределение между съделителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ на обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 292 ГПК /отм./ допуснатите до делба обекти, находящи се в сградата в [населено място], [улица], построена в УПИ І-1664 в кв. 95 по плана на [населено място], ЦГЧ, отразени на скиците към заключението на вещите лица по тройната техническа експертиза на л. 76 и л. 77 от въззивното производство, обявени за неразделна част от решението по допускане на делбата– в сутерена: мазе № 2 с площ 12.40 кв. м., мазе № 3 с площ 14.69 кв. м., мазе № 4 - санитарен възел с площ 7.79 кв. м., мазе № 5 с площ 15.76 кв. м. и мазе № 6 с площ 13.28 кв. м.; с обща площ 63.92 кв. м. в тавана: склад № 2 с площ 15.20 кв. м., склад № 3 с площ 18.92 кв. м., склад № 1 с площ 9.07 кв. м., складове № № 4, 5, 6 и 7 с обща площ 50.98 кв. м., общо 94.17 кв. м., като
ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. помещенията в СУТЕРЕНА, представляващи дял І по вариант 4 по заключението на вещото лице Ив. В.- мазе № 2 с площ 12.40 кв. м., мазе № 3 с площ 14.69 кв. м., мазе № 4 - санитарен възел с площ 7.79 кв. м., мазе № 5 с площ 15.76 кв. м. и мазе № 6 с площ 13.28 кв. м.; с обща площ 63.92 кв. м., на стойност 56 019 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И. И. З., конституиран като страна на 16.04.2015 год. като наследник на починалата в хода на производството А. П. З. помещенията в таванския етаж, представляващи дял ІІ по вариант 4 по същото заключение - склад № 2 с площ 15.20 кв. м., склад № 3 с площ 18.92 кв. м., склад № 1 с площ 9.07 кв. м., складове № № 4, 5, 6 и 7 с обща площ 50.98 кв. м., общо 94.17 кв. м., на стойност 69 606 лв.
ОСЪЖДА И. И. З., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. сумата 15 587 лв. /петнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем лева/ за уравнение на дяловете им.
ОСЪЖДА С. Р. Е., ЕГН [ЕГН], В. С. Е., ЕГН [ЕГН], Д. М. Е., ЕГН [ЕГН] и Р. Г. Е., ЕГН [ЕГН] да заплатят на И. И. З. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 6 223.19 лв. /шест хиляди двеста двадесет и три лева и 19 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2481 от 9.12.2016 год. и определение № 269 от 13.02.2017 год., двете постановени по гр. д. № 1025/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |