Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 16 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…....Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2269 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Д. А. А. и Г. А. С., подадени съответно чрез защитниците им адвокати Х. и Ш. срещу въззивно решение № 170 от 29.10.2012 г., постановено по внохд № 319/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив. С посоченото решение е потвърдена присъдата на Окръжен съд гр. Пловдив по нохд № 445/12г. В жалбата на подсъдимия А. се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като се настоява за намаляване размера на наложеното наказание. В писмена защита се анализира събраният доказателствен материал, като се излагат доводи, че този подсъдим следва да отговаря само за причиняването на средна телесна повреда, а не за грабеж, което налага ревизиране на наложеното наказание в посока към намаляването му. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Х. както е подадена, като алтернативно се настоява за преквалификация на престъплението в по- леко наказуемо или намаляване на размера на наказанието в рамките на приетата от съдилищата правна квалификация. В жалбата на подсъдимия С. се релевират доводи за нарушение на закона с признаването му за виновен за престъпление, което не е извършил. Изтъква се и за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с кредитирането от страна на първоинстанционния съд на протокол от опорочено разпознаване и неоснователно кредитиране на показанията на пострадалия К.. Алтернативно се предлага отмяна на постановеното въззивно решение или намаляване на размера на наложеното наказание. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби. Изразява мнение, че авторството на престъпленията е доказано, а наложените наказания са справедливи. В последната си дума подсъдимият С. моли за намаляване на наказанието, а А. поддържа тезата, изложена от защитника. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 49 от 16.05.2012г. на Окръжен съд гр. Пловдив, постановена по нохд № 445/12г., подсъдимите Г. А. С. и Д. А. А. били признати за виновни както следва: - Г. С. в това, че през периода 03.05 - 10.05.2011г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице и с подсъдимия Д. А. отнел чужди движими вещи от владението на И. А. К. на обща стойност 1700 лв. и от владението на Д. Д. К. на обща стойност 168лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът на К. е придружен със средна телесна повреда - избиване на първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” НК му било наложено наказание от дванадесет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието; - Д. А. в това, че на 10.05.2011г. в [населено място] при опасен рецидив, в съучастие като извършител с подсъдимия Г. С. отнел чужди движими вещи от владението на Д. Д. К. на обща стойност 168лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда - избиване на първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1 б.”а” НК му било наложено наказание от десет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието; Със същата присъда бил уважен предявеният от И. А. К. граждански иск срещу подсъдимия Г. С. за причинени имуществени вреди в размер на 1700 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като искът бил отхвърлен в частта относно солидарното заплащане на вредите и от подсъдимия Д. А.. С присъдата било зачетено предварителното задържане на подсъдимите и в тяхна тежест било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на подсъдимите било образувано внохд № 319/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 170 от 29.10.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия Г. С. Доводите в жалбата на подсъдимия С. за допуснати съществени нарушения на процесуални нарушения, изразили се в неправилна оценка на доказателствата и кредитиране на негодни доказателствени средства касационната инстанция намери за неоснователни. Твърдението, че разпознаването на досъдебното производство, при което св. К. разпознал С. като едно от лицата, извършители на грабежа представлява негодно доказателствено средство, е било предмет на въззивната жалба, обсъдено е от въззивния съд и на него е бил даден съответен отговор (л.39 от мотивите на въззивното решение). Апелативният съд аргументирано е отхвърлил тезата на подсъдимия, че св. К. го видял пред полицейското управление преди разпознаването, като противоречаща на показанията на свидетелите К., К. и Г., както и на отразените в протоколите за разпит на свидетел и за разпознаване начални и крайни часове на провеждане на съответните процесуално – следствени действия. Също така въззивната инстанция правилно е отхвърлила тезата за нарушаване на правото на защита на подсъдимия С., тъй като при разпознаването не присъствал защитник. Установено е, че С. е бил привлечен като обвиняем след разпознаването, а от показанията на разпитаните поемни лица К. и Геройска се установява спазването на изискваната от процесуалния закон процедура при извършване на разпознаването. Останалите, изложени в жалбата доводи, се отнасят до преценката на решаващите съдилища на достоверността на едни или други свидетелски показания, поради което касационният съд намери, че те са извън пределите на касационната проверка. Това е така, тъй като правилността на вътрешното убеждение на съда е въпрос на обоснованост на постановените съдебни актове, а необосноваността не представлява касационно основание. След като липсват процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, описаните факти в мотивите на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове следва да бъдат приети за установени. Оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание касационният съд намери за основателно. Първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената от С. престъпна упоритост, предвид извършване на престъплението месец след освобождаването от място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както и миналите осъждания, извън квалификацията на осъщественото. Що се отнася обаче до останалите посочени като отегчаващи обстоятелства, същите не могат да бъдат взети предвид при реализиране на наказателната отговорност. Извършените две деяния са елемент от единното продължавано престъпление, поради което са част от квалификацията. Отнетите вещи са на относително ниска стойност, а по отношение на второто деяние не би могло да се говори за някаква предварителна организация, свързана с набелязване на жертва, начин на действие и т.н. Ето защо касационният съд намери, че следва наложеното наказание да бъде намалено на осем години лишаване от свобода. По жалбата на подсъдимия Д. А. В жалбата и допълнението към нея се релевират доводи за нарушение на закона, тъй като осъщественото от подсъдимия А. следвало да се квалифицира като телесна повреда, а не като грабеж. Тези аргументи не се споделят от касационния съд. Съгласно приетите за установени от инстанционните съдилища факти, нанасянето на удари по тялото на св. К. е било осъществено от и двамата подсъдими, като въззивният съд е изложил съображения за целта на нанасянето на побоя, а именно – отнемането на вещи, като се е позовал на показанията на св. Н.. Последният е възприел непосредствено както факта на нанасяне на побоя, така и последвалите действия на подсъдимите, като видял, че портмонето на пострадалия се намира у подсъдимия А., който ровел в него. Изпадналата при това бележка за платена такса към кабелен оператор, прибрана впоследствие от св. Н., се оказало, че е на името на близка на пострадалия, което довело и до разкриване на извършителите. Така събраните доказателства налагат извод за осъществено престъпление по чл.199 от НК, както е прието от съдилищата, а не на такова по чл.129 от НК. Жалбата в частта относно явната несправедливост на наложеното наказание е основателна. По отношение на подсъдимия А. правилно предходните осъждания, невлияещи върху квалификацията на деянието са били отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелство, а оказаното от този подсъдим съдействие по време на разследването с посочване на мястото, където било изхвърлено якето на пострадалия е било прието за смекчаващо обстоятелство. Казаното по - горе за липса на останалите, приети от съдилищата като отегчаващи отговорността обстоятелства, е валидно и за подсъдимия А., което налага съответно смекчаване на отговорността му. По тези съображения касационната инстанция намери, че следва наложеното наказание на подсъдимия Д. А. да бъде намалено на шест години „лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 170 от 29.10.2012 г., постановено по внохд № 319/12г. на Апелативен съд гр. Пловдив, като намалява размера на наложените на подсъдимите наказания както следва : - на Г. А. С. – от дванадесет на осем години „лишаване от свобода”; - на Д. А. А. – от десет на шест години „лишаване от свобода” ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.