Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * материалноправна легитимация на ищеца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50177
[населено място], 21.12.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2134 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗД„Бул Инс“АД против решение № 451/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 508/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено решение № 903724/26.08.2020 г. по гр.д. 56/2019 г. на ОС-Благоевград, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ЗД „Бул Инс“ АД – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, за осъждане на касатора да заплати на В. Н. К. сумата от 10 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 10000лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на С. Н. К., действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К., сумата от 6 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 6 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че изградената между ищците връзка и техните баба и дядо е типичната за тои вид родствени отношения. Децата имат родители, с които живет и които полагат грижи за тях, починалите дядо и баба не са замествали родителите. Иска отмяна на въззивното решение в неговата обжалвана част. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците по касационната жалба – В. Н. К. и С. Н. К., действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К., оспорват основателността на касационната жалба на застрахователя. Претендира се възнаграждение в полза на процесуалния представител.
Третото лице - помагач ДЗИ „Общо застраховане“ЕАД не е подало писмен отговор.
С определение № 435/13.07.2022г. по т.д. №2134/2021г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно предпоставките, които следва да са налице по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС - ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС: Решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о и Решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Въззивният съд е приел, че внучките на починалите при ПТП на 10.06.2018г. В. и Стефка К. са предявили искове срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за претърпените от смъртта на дядо им и баба им страдания в размер на 55 000 лв. за всяка ищца, като частични искове от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2018 г. САС се позовал на свидетелските показания за създадена силна емоционална връзка, доколкото бабата и дядото са полагали ежедневни грижи за децата. По-голямото дете според въззивната инстанция, с оглед възрастта си, в по-голяма степен е разбирала смисъла и значението на събитията, които са се развили, както и загубата на близки родственици. Решаващият състав е приел за установено, че събитието е променило поведението й за известно време: не ходела на училище няколко дни, като се предполага, че й след това е изпитвала мъка от загубата. По отношение на детето С. е посочил, че към датата на ПТП е била на около 6 години, същата не е знаела значението на събитието „смърт“, но същевременно е изпитвала чувство на липса на любими хора. Възприел е преценката на БлОС, че болките и страданията на по-голямата сестра следва да се възмездят със сумата от 10 000 лв., а на по-малката – със сумата от 6000 лв. Тези размери е намерил за съответстващи на събраните по делото доказателства и социално-икономическата конюнктура към датата на настъпване на ПТП и вредоносните последици от него.
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
В задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение №60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., а така също и Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение по правния въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Изводът на въззивния съд е, че между ищите и починалите им дядо и баба е съществувала силна емоционална връзка, доколкото починалите лица приживе са полагали ежедневни грижи за внучките си. Този извод съответства на свидетелските показания, че преди раждането на С. възрастните и младото семейство са живели съвместно, след което са се отделили в две домакинства в две отделни жилища, като дядото и бабата са продължили да полагат грижи за внучките си. Не се установява твърдяното пред касационната инстанция заместване от дядото и бабата на родителите на двете деца. Така обсъдени в своята цялост и поотделно свидетелските показания и изводът на САС не разкриват проявление на нито един от изведените от ТР критерии за изключителност на съществувалата житейска връзка между ищците и родствениците им и на интензитета и продължителността на претърпените от ищците неимуществени вреди. От гледна точка на традиционните за българското семейство ценности контретните отношения не надхвърлят обичайните за такива относно родствените отношения – внуци и дядо/баба. Анализът на гласните доказателства установява наличие на грижа и помощ, емоционална подкрепа, които дядото и бабата са осигурявали на малките деца. В резултат на което е била поддържана близка връзка помежду им. Следователно разкриват се характеристики, приети и следващи се в традиционните за българското общество отношения между внуците и техните баба и дядо. Не са ангажирани доказателства по делото за наличие на особени житейски ситуации, характеризиращи се с изключителност и разкриващи по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка – напр. израстването им като сами деца, поради продължително отсъствие на родителители, което е наложило полагане на извънредни грижи от дядото и бабата спрямо внуците, поради загуба на родител и пр. Съвместно съжителство в едно домакинство на семейството на бабата и дядото и на семейството на тяхно дете, последвалото отделяне на двете семейства в самостоятелни жилища и продължаването на тесния ежедневен контакт в тази роднинска общност, грижите и помощта, която възрасните осигуряват за своите внуци, без да изместват и заместват родителите, са все обичайни обстоятелства и страни от живота на традиционното българско семейство. Също така от събраните гласни доказателства относно последиците от понесената морална травма от ищците се установява объкраност, тъга от загубата на роствениците, която не надхвърля болките и страданията в други подобни житейски ситуации.
В заключение настоящият състав на ВКС намира, че не се доказват препоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък по изключение на лице от разширения кръг съобразно задължителната съдебна практика.
По изложените съображения въззивното решение в допусканата до касационно обжалване част следва на осн. чл.293 , ал.2 ГПК да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на исковете на В. Н. К. и С. Н. К., действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К. срещу касатора.
С оглед изхода от спора следва да се присъдят в полза на касатора разноски за въззивното производство в размер на 2440лв. – 640 лв. внесена държавна такса и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение и за касационното производство 2150 лв. – 350 лв. внесена държавна такса и 1800лв. за адвокатско възнаграждение /при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК съобразно заплатено възнаграждение за идентичен предмет на обжалване от застрахователя във въззивното производство/. На осн. чл.77 ГПК касаторът следва да заплати по сметка на ВКС и несъбрана държавна такса по касационната жалба в размер на 320 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 451/29.04.2021 г. по в.гр.д. № 508/2021 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 903724/26.08.2020 г. по гр.д. 56/2019 г. на ОС-Благоевград, постановени при участието на трето лице-помагач на страната на ЗД „Бул Инс“ АД – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, в частта за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на В. Н. К. сумата от 10 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 10 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на С. Н. К., действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К., сумата от 6 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 6 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и в частта на дължимите от ЗД„Бул инс“АД разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. К. ЕГН [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 10 000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. К. ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. Н. К. и сумата от 10000 лв., представляваща предявен частичен иск от 55 000 лв., от иск за сумата от 100 000 лв., за обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Д. К., при пътнотранспортно произшествие от 10.06.2018г., заедно със законоустановената лихва за забава върху главниците от датата 21.10.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Н. К. ЕГН [ЕГН] и С. Н. К. ЕГН [ЕГН], действаща чрез законния си представител баща й Н. В. К. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 4 590 лв., представляваща сторените от последното разноски за въззивна и касационна инстанция в обжалваната част, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на ВКС сумата от 320лв., на осн. чл.77 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: