Ключови фрази
Средна телесна повреда * правомощия на въззивната инстанция * отмяна на присъда поради допуснато процесуално нарушение


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 499

гр. София, 26 януари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1543/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия К. Г. Д. срещу присъда № 36 от 23.09.2015г. по внохд № 1093/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора.
В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъкват се аргументи, че изводите по фактите са направени при допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници. Твърди се, че съдът е извел фактологията на базата на недостоверните показания на пострадалата, при което е осъдил подсъдимия Д. за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК при недоказаност на същото, поради което е допуснал и нарушение на материалния закон. В допълнение по чл. 351, ал.3 НПК към касационната жалба доводите, подкрепящи заявените касационни основания, се доразвиват. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс. Д. и алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват, като в молба поддържат направените в касационната жалба искания.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съдебен акт да бъде потвърден.
Повереникът на частния обвинител С. Т. намира, че атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Моли да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С присъда № 31 от 13.02.2015г. по нохд № 789/2014г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора подс. К. Д. е признат за невиновен и на осн. чл. 304 от НПК оправдан по обвинението да е причинил средна телесна повреда на С. Й. С. - престъпление по чл.129, ал. 2 във връзка с ал.1 НК.
С атакуваната пред ВКС присъда № 36 от 23.09.2015 по внохд № 1093/2015г., Окръжен съд - гр. Стара Загора признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 06.07.2012г. в [населено място] причинил на С. Й. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради което на осн. чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 и чл.54 НК го е осъдил на "лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. подсъдимият е осъден да заплати направените от частния обвинител С. Т. разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева, както и сумата от 580/петстотин и осемдесет/ лева- разноски по водене на делото- по бюджета на съдебната власт.
Жалбата на подс. Д. е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 НПК – нова присъда на въззивната инстанция, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода”. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна, макар и не по развитите в нея съображения.
При постановяване на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните.
Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК да се произнесе с нарочен диспозитив по отмяната на първоинстанционния съдебен акт, за чиято проверка е бил сезиран.
Атакуваната пред ВКС присъда е нова, като с нея са отново са решени въпросите по чл. 301, ал.1 НПК, веднъж получили отговор с първоинстанционната присъда. Недопустимо е въззивният съд да постанови нова осъдителна присъда без да е отменил първоначално постановената оправдателна присъда. В противен случай се стига до процесуалния абсурд по наказателната отговорност на определено лице да са произнесени два самостоятелни, взаимно изключващи се съдебни актове, всеки от които би могъл да има самостоятелно значение. Задължението на въззивния съд да се произнесе с диспозитив относно правилността на невлязлата първоинстанционна присъда произтича не само от изричната разпоредбата на чл. 336, ал.1, т.2 НПК ( в конкретната хипотеза), но и от естеството и пределите на въззивната проверка, която този съд осъществява. Не е спорно, предвид регламентацията на въззивното производство по гл. ХХІ НПК, че то съчетава възможностите за упражняване както на контролно-отменителни правомощия (при отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане- чл. 335 във връзка с чл.334, т.1 НПК), така и на контролно-решаващи правомощия (чл. 336 - чл. 338 НПК). И в двете хипотези обаче, съдът първоначално дължи произнасяне по въпроса относно законосъобразността и правилността на съдебния акт, за чиято проверка е бил надлежно сезиран със съответната жалба и/или протест. Затова едва след упражняване на контролните си правомощия, за въззивния съд е налице възможност да действа като инстанция по същество, а оттам и да се произнесе по въпроса относно отговорността на подсъдимия. Точно това обаче въззивният съд не е направил, а директно е действал като съд по същество - постановявайки нова присъда, без да е отменил първоинстанционната такава. Ето защо съдебния акт подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на окръжния съд за ново разглеждане.
Предвид констатираното основание за отмяна на атакувания съдебен акт не се налага разглеждане на наведените в касационната жалба оплаквания, заявени на плоскостта на допуснати съществени нарушения, довели до неправилно приложение и на материалния закон. При новото разглеждане на делото въззивният съд, в рамките на правомощията си като инстанция по фактите, следва да положи активност за установяване на правно-значимата фактология, след което да извърши самостоятелна преценка за приложимия закон.
Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл. 348, ал.1, т.2 и ал.3, т.1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 36 от 23.09.2015 г., постановена по внохд № 1093/2015 г. на Окръжния съд-гр. Стара Загора и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: