Р Е Ш Е Н И Е № 330 Гр. София, 02 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 457/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от частния тъжител Т. Г. М. чрез упълномощения повереник адв. Ц. Митева срещу въззивно решение № 18/27.01.2023 г на Окръжен съд - Пазарджик, НО, 2-ри наказателен състав, постановено по в.н.ч.х.д. № 2/2023 г., с което е прекратено наказателното производство срещу подсъдимите Р. И. и Д. И. за престъпления по чл. 130, ал.1 и 2 от НК, образувано по тъжбата на частния тъжител и е отменена присъдата на първоинстанционния съд, като частният тъжител е осъден да заплати разноските по делото. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Сочи се, че окръжният съд е приложил неправилно закона, като е направил разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 81 от НПК и неправилно е приел, че с допълнителните молби на частния тъжител е направено съществено изменение на обстоятелствената част на предявеното с тъжбата обвинение, а не е отстранена очевидна фактическа грешка в същата, което е резултирало в незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, като се позовава на Решение на Конституционния съд на РБ 14/09.10.2018 г. относно тълкуването на понятието „очевидна фактическа грешка“ и на съдебната практика на ВКС по делата от частен характер за отстраняване на нередовности в частните тъжби. Сочи, че с писмените молби към тъжбата се прави уточнение на обвинението, а не се изменя съществено обстоятелствената му част при условията на чл. 287, ал.6 от НПК. Позовава се на процесуалната характеристика на частната тъжба като я съпоставя с обвинителния акт, с разликата, че законът не изисква от частния тъжител да определя правната квалификация на деянията, а само да посочи фактическите обстоятелства, които ги определят, както и разполага с възможност за нейното уточнение и за отстраняване на нередовности в същата. В контекста на горното намира, че с допълнителните писмени молби, подадени към частната тъжба са конкретизирани обстоятелствата по извършване на престъплението, предмет на тъжбата и са изпълнени указанията на съдията-докладчик, поради което решението на въззивния съд за прекратяване на производството по частната тъжба е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди присъдата на първата инстанция. В писмено допълнение към касационната жалба на частния тъжител, чрез упълномощения му повереник, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат допълнителни доводи в подкрепа на наведените касационните основания, /в съществената си част допълнението е идентично по съдържание с касационната жалба/ като се акцентира върху тезата, че нормата на чл.287, ал.6 от НПК в случая не може да бъде приложена, тъй като не се касае за съществено изменение на първоначалното обвинение. Конкретизира се, че съпоставена с тъжбата в първата писмена молба, заведена с вх. № 21768/17.11.2021 г. се вижда, че в тъжбата са пропуснати „първите описани фактически обстоятелства при третия ден от развилата се ситуация с конете, собственост на тъжителя-именно на 30 април 2021 г.“ като са описани само дните 28 и 29 април. По този начин с писмената молба е уточнена фактологията за 30 април, което не представлява изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като е направено до даване ход на съдебното следствие и чл. 287, ал.6 от НПК не може да бъде приложен. В заключение се поддържа искането за потвърждаване на присъдата на районния съд, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за произнасяне по съществото на спора и за присъждане на разноски в полза на частния тъжител. Срещу касационната жалба на частния тъжител, на осн. чл. 351, ал. 4 от НПК от упълномощения защитник на подсъдимите е постъпило писмено възражение, в което се застъпва становище за нейната неоснователност и за оставяне в сила на въззивното решение. Излагат се съображения за липса на посочено в жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1 от НПК, което да бъде обсъждано от ВКС, както и че правилно въззивният съд е прекратил производството по делото, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 287, ал. 6 от НПК, вр. чл. 81, ал.3 от НК, чрез направено съществено изменение на обстоятелствената част на тъжбата след изтичане на преклузивния законов срок за това. Защитникът сочи, че в тъжбата е посочено, че деянието е извършено на 29 април, съдържа се описание на обстоятелствата за 28 април, а в първата писмена молба от 17.11.2021 г. се сочи, че деянието е извършено на 30 април, с което се изменя първоначалното обвинение. С втората писмена молба от 25.01.2022 г. се сочи, че дейците са извършили две отделни престъпления, докато предявеното с тъжбата обвинение е за едно общо престъпление, поради което писмените молби съдържат искане за изменение на обвинението, предявено с частната тъжба. Пред касационната инстанция, частният тъжител, редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения повереник адв. М., която поддържа изцяло касационната жалба на доверителя си и писменото допълнение към нея и моли да се отмени въззивното решение, което прегражда разглеждането на делото по същество от въззивния съд. Подсъдимите, редовно призовани не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощен защитник, адв. Р., която поддържа писменото възражение срещу касационната жалба и моли да се остави в сила решението на въззивния съд. Прокурорът от ВКП застъпва тезата, че жалбата на частния тъжител срещу прекратителната част на въззивното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради това, че с писмените молби на частния тъжител, депозирани към тъжбата е направено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, повдигнато на 25.10.2021 г. и тъй като същите са подадени извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК, правните изводи на въззивния съд за прекратяване на наказателното производство са правилни и законосъобразни и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 79/14.09.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 1636/2021 г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик подсъдимият Р. И. И. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021 г. в местността „име“ в землището на [населено място], общ. /община/ е причинил на Т. Г. М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лв. в полза на държавата . Със същата присъда подсъдимият Д. Р. И. е признат за виновен в това, че на 30.04.2021 г. в местността „име“ в землището на [населено място], общ. /община/ е причинил на Т. Г. М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв. в полза на държавата. С присъдата на районния съд подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на частния тъжител съответните разноски по делото, поотделно. С въззивно решение на Окръжен съд - Пазарджик, НО, 2-ри наказателен състав, № 18/27.01.2023 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2/2023 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и е прекратено наказателното производство по делото срещу подсъдимите Р. И. и Д. И. за престъпления по чл. 130, ал.1 и 2 от НК по тъжбата на частния тъжител М. и частният тъжител е осъден да заплати в полза на подсъдимите съответните разноски по делото за всеки един от тях. Касационната жалба на частния тъжител срещу въззивната присъда, с която е прекратено наказателното производство по делото срещу подсъдимите И. за престъплението по чл.130, ал.1 и 2 от НК е допустима, на осн. чл.346, т.4 от НПК, подадена е в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, като разгледана по същество се явява неоснователна. Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда, с която двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпления по смисъла на чл.130, ал.1 и 2 от НК и е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, вр. чл. 81, ал.3 от НК, съгласно които разпоредби образуваното наказателно производство по дела от частен характер се прекратява когато частната тъжба не отговаря на условията, посочени от чл. 81 от НК, в случая на условието по чл. 81, ал.3 от НК – да е подадена в 6-месечен срок от узнаване за престъплението. Посочил е, че подсъдимите са признати за виновни за престъпления по чл. 130, ал.1 и 2 от НК, които са извършени на 30.04.2019 г., докато с частната тъжба, която е подадена в срок е повдигнато обвинение за извършено от тях престъпление на 29.04.2019 г., а обвинението за датата 30.04.2019 г. е посочено от тъжителя с допълнителна писмена молба, която е подадена извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК, който преклудира възможността за изменение на първоначалното обвинение, което е посочено с тъжбата. Становището на окръжния съд е правилно и законосъобразно. От материалите по делото се установява, че частната тъжба е подадена на 25.10.2019 г., /заведена в РС- Пазарджик с вх. № 19Н3 от същата дата/ срещу подсъдимите И. за извършено от тях престъпление срещу частния тъжител М., изразяващо се в причиняване на леки телесни повреди, подробно описани в тъжбата, на датата 29.04.2019 г./четвъртък/. С разпореждане № 2106/30.10.2021 г. на съдията-докладчик по делото частната тъжба е приета за редовна и е насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й. До даване ход на делото, на 17.11.2021 г. от частния тъжител е постъпила писмена молба, с която се посочват и уточняват данни за обстоятелствата по повдигнатите обвинения, а именно – че телесните увреждания са били нанесени от подсъдимите на 30.04.2019 г.,с пояснението, че денят е бил петък, /а не на 29 април, както е посочено в тъжбата/ като в молбата се съдържа подробно описание на действията им на тази дата. След постъпването на писмената молба е проведено съдебно заседание, в което повереникът на частния тъжител е поискал да се връчат преписи от молбата заедно с тъжбата на подсъдимите, за да се запознаят с обвинението и ход на делото не е бил даден. В следващото съдебно заседание след даване ход на делото са били предявени граждански искове срещу двамата подсъдими и съдът е оставил тъжбата без движение, за да уточни пострадалият кой от подсъдимите е нанесъл описаното в тъжбата телесно увреждане, което е описано като едно. С втора писмена молба, постъпила в съда на 25.01.2022 г. е направено уточнение за обстоятелствата, посочени от съда, като пoдробно са описани извършените от всеки един от подсъдимите действия. В молбата не е посочена датата на тяхното извършване. С разпореждане № 180/03.02.2022 г. на съдията-докладчик е насрочено открито съдебно заседание и на подсъдимите са изпратени преписи от постъпилата молба. В следващото съдебно заседание съдът е дал ход на делото и е докладвал тъжбата, по предявено обвинение за извършени на 30.04.2019 г. престъпления от двамата подсъдими, съответно по чл. 130, ал.1 и 2 от НК. При тези данни за районния съд не е било налице основание за разглеждане на предявеното от частния тъжител обвинение за извършени от подсъдимите на 30. 04. 2019 г. престъпления, тъй като частната тъжба не е отговаряла на условието по чл. 81, ал.3 от НПК - да е подадена в 6-месечен срок от узнаване за извършване на престъплението, който за частния тъжител, към датата 17.11.2021 г./ когато тъжителят за пръв път е посочил в писмено допълнение към тъжбата, че деянието е извършено на 30.04.2019 г./ е бил изтекъл. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на подаване на частна тъжба, съгласно императивната разпоредба на чл. 81, ал.3 от НПК. При тези данни районният съд е следвало да прекрати образуваното наказателно производство от частен характер, на осн.чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Възражението от жалбата, че се касае за отстраняване на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Въззивният съд е дал аргументиран отговор на аналогично поддържано пред него възражение, като е обосновал неговата неоснователност с промяната на съществени за обвинението обстоятелства /като времето на извършване на деянието/ след изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, което по естеството си сочи на изменение на обвинението при условията на чл. 287, ал.6 от НПК. От текста на същата разпоредба се установява, че изменение на предявеното с тъжбата обвинение е допустимо само в хода на съдебното следствие и в срока по чл. 81, ал.3 от НПК, който към датата на подаване на първата писмена молба е бил изтекъл, поради което към тази дата този институт е бил изначално неприложим спрямо обвинението, повдигнато с процесната тъжба. Не се възприе за основателно и твърдението от жалбата, че с подадената писмена молба на 17.11.2021 г. частният тъжител е отстранил недостатъци в частната тъжба, което е допустимо и след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал.3 от НПК, при положение, че тъжбата е подадена преди неговото изтичане. В случая не се касае до отстраняване на недостатък на процесуалния документ, а до промяна на съществен за формулировката на обвинението факт – датата на извършване на деянието, което е допустимо да се направи само в срока по чл. 81, ал.3 от НПК, който при подаването на първата писмена молба е бил изтекъл/ молбата е подадена на 17.11.2021 г., докато срокът от шест месеца по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл на 30.10.2021 г. за посочената в допълнението дата на извършване на деянието 30.04.2019 г. и на 29.10.2021 г. за посочената в тъжбата дата – 29.04.2019 г./. От друга страна, поправката не е била направена по указание на съда, а по почин на частния тъжител, като в молбата не се посочва, че се отстранява фактическа грешка, а на практика се излага нова фактическа обстановка и нов времеви период на извършване на деянието, с което съществено се променя цялостното обвинение. Позоваването в касационната жалба на ТР №34/90 г. на ОСНК на ВС също е неоснователно. Цитираното решение се отнася до поправка на датата, на която частният тъжител е узнал за извършеното престъпление, а не до датата на неговото извършване, като разликата е съществена, тъй като във вторият случай се касае за елемент от фактическия състав на деянието, като при всички случаи съдът се произнася с определение по въпроса дали приема направената поправка, каквото в случая липсва. Доводите, свързани с направеното от КС на РБ тълкуване на понятието “очевидна фактическа грешка“ в Решение № 14/09.10.2018 г. по к.д.№12/2017 г. също не могат да бъдат възприети за основателни. В цитираното решение е отхвърлено искането за противоконституционност на разпоредбата на чл.248а от НПК, която предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт чрез нарочна процедура, въведена в същия текст. Доколкото понятието “очевидна фактическа грешка“ е относимо и към частната тъжба /по силата на задължително тълкуване от ТР №34/1990 г. на ОСНК на ВС/ решението на КС е релевантно спрямо обсъжданата по делото проблематика, но не в посоката, в която го тълкува жалбоподателят. От значение за настоящият спор е, че чрез допустимото в принципен план отстраняване на очевидна фактическа грешка в тъжбата не следва да се подменя съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, повдигнато със същата, което е недопустимо и в този смисъл изрично е посочено в цитираното решение на КС на РБ. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС / Решение № 43 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2008 г., II н. о., НК Р № 29 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1325/2016 г., I Н. О., НК, Р № 50131/ 17.05.2023 г. по н. д. № 570/2022 г., Н. К., ІІ Н.О. на ВКС и др./ С оглед изложеното относно съдържанието на частната тъжба, която е била подадена в срока по чл.81, ал.3 от НПК и това на допълненията към нея чрез писмени молби, депозирани след изтичане на същия преклузивен срок, в рамките на който е било допустимо да се отстраняват недостатъци в тъжбата, правилно въззивният съд е отменил присъдата на първата инстанция, която е била постановена по несъответна на изискванията на чл.81 от НПК частна тъжба и е прекратил образуваното наказателно производство от частен характер, при наличието на предпоставките на чл.24, ал.5, т.2 от НПК и в съответствие с правомощията си по чл.334, т.4 от НПК. По тези съображения, касационната жалба на частния тъжител М. срещу въззивното решение на Окръжен съд - Пазарджик е неоснователна и следва да се остави без уважение, а въззивното решение на окръжния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18/27.01.2023 г на Окръжен съд – Пазарджик по в.н.ч.х.д. № 2/2023 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: