Р Е Ш Е Н И Е № 270 гр. София, 06 юни 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 776 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 477 от 11.01.2013 г, по ВНОХД № 916/12, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 102 от 11.04.11 г, по НОХД № 2155/08. С първоинстанционната присъда подсъдимият К. Т. С. е признат за невиновен, както следва: 1/ за това, че през 2002 г в [населено място], е нарушил разпоредба на закон относно режима на сделките и задълженията за тяхното деклариране: чл. 10, ал. 1 от Валутния закон, като не е отчел пред БНБ, задълженията си към чуждестранно юридическо лице, а именно: фирма „Д.-Б.-Д. Н.”, възникнали по повод сключен договор за заем от 1.07.2002 г между [фирма] и „Д.-Б.-Д. Н.”, за сумата 2 771 500 лв, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 251, ал. 1, пр. 1 НК, 2/ за това, че на 26.08.2005 г в [населено място], в качеството си на управител на [фирма], с цел да избегне установяване на данъчни задължения на ЕТ в особено големи размери: 803 572, 47 лв, e съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание - Оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване на ЕТ от 1.01.2002 г до 31.12.2002 г, относно отчетените по сметка „152” постъпили парични средства, в размер на 2 771 500 лв, и Главна книга на ЕТ за 2002 г относно отразените като постъпили по сметка „152” парични средства, в размер на 2 771 500 лв, и ги представил в ТДД на НАП, София област, с Обяснителна записка, вх. № 0145-0229/26.08.05 г, по повод Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект, изх. № 0145-0229/19.08.05 на ТДД на НАП, София област, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, 3/ в това, че на неустановена дата и на неустановено място, е съставил неистински частен документ - „Декларация за ликвидни и изискуеми вземания към кредитори” от 26.08.2005 г и я е употребил, като я приложил към Обяснителната записка, за да докаже, че съществува задължение на управлявания от него ЕТ, в размер на 2 771 500 лв, възникнало въз основа на договор за заем с фирма „Д.-Б.-Д. Н.”, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 309, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са анализирани в отклонение от чл. 14 НПК, че във въззивния акт се съдържа вътрешно противоречие, касаещо договора със сръбската фирма, че са неправилни доказателствените изводи относно липсата на престъпление по чл. 251 и по чл. 255 НК, че е игнорирано писменото доказателство Декларация за ликвидни и изискуеми вземания към кредитори от 26.08.2005 г, че неправилно са интерпретирани инкриминираните счетоводни документи като такива с вярно съдържание, че не е съобразено обстоятелството, че договорът за заем със св. А. не е представен заедно с Обяснителната записка, че неправилно е оценена действителността на договора за заем, сключен със св. А., че е допуснато неправилно приложение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че въззивният акт следва да остане в сила. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС констатира, че аргументите, изложени в подкрепа на протеста, касаят обвиненията по чл. 251 и чл. 255 НК, а не и това по чл. 309 НК. Ето защо, с оглед обхвата на протеста, касационната проверка следва да бъде извършена в очертаната от прокурора процесуална рамка. Не могат да бъдат споделени изводите на САС, че формулировката на обвинението по чл. 251 НК нарушава правото на защита. Предявеното обвинение е за бланкетна диспозиция, която е запълнена от нормата на чл. 10, ал. 1 от Валутния закон / ВЗ /. Инкриминирано е неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 ВЗ, за деклариране пред БНБ на договора за заем със сръбската фирма „Д.-Б.-Д. Н.”, породил задължение на ЕТ към чуждестранно лице. В цитирания текст от Валутния закон не се прави разграничение между вида на валутата, предмет на сделката с чуждестранното лице. Следователно, и при сделки, чието плащане е уговорено в левове, при възникнало задължение на местно лице към чуждестранно лице, се дължи уведомление по чл. 10, ал. 1 ВЗ. Основателно се твърди в протеста, че в атакуваното решение е допуснато противоречие, изразило се в следното: Въззивният съд е посочил, че сделката със сръбската фирма е нищожна и затова реално не е породила задължение, откъдето и е извел липсата на съставомерност по чл. 251 НК / отделен е въпросът, че по повод на договора е изготвен запис на заповед, гарантиращ изпълнението на процесното задължение /. В същото време, съдът е отбелязал, че този договор е използван от подсъдимия / описан е в Декларацията за ликвидни и изискуеми вземания /, за да бъде доказан произходът на средствата, с които е платена цената по сделката с резисторите. Прието е и това, че паричното задължение, възникнало въз основа на договора, възлизащо на 2 771 500 лв, е включено в счетоводните документи и е отразено в сметка „152”. Ако обаче съдът е третирал договора като нищожен, то тогава представянето му пред данъчните органи като действителен има отношение към правилността на извода, касаещ целта на използването на договора. При тази хипотеза не може еднозначно да се счете, че договорът и произтичащите от него вписвания в счетоводните документи, не целят да бъде избегнато установяването на данъчно задължение по ЗОДФЛ / режимът за физически лица и еднолични търговци по този закон е уеднаквен /. От значение е да се прецени дали извършените действия от обективна страна не са подчинени на целта от субективна страна да се избегне установяване на данъчно задължение, в какъвто случай не е необходимо целта да е постигната. Следователно, ако съдът е приел, че пред данъчните органи е представен договорът със сръбската фирма, който е без правна стойност, то това би било релевантно при преценката относно съставомерността на деянието като данъчно престъпление. Остава неясно, въз основа на кои доказателствени източници, е прието, че вписаното по сметка „152” задължение, чието цифрово изражение е 2 771 500 лв, е произтекло от договора със св. А., при положение, че този договор не е описан в Декларацията за ликвидни и изискуеми вземания и визира сумата 4 000 000 лв, която не е намерила отражение в счетоводните документи. От значение е и обстоятелството, че към 26.08.2005 г, договорът със св. А. не е представен пред данъчните органи, а всичко това има отношение към преценката, касаеща верността на съдържанието на представените счетоводни документи. САС е отбелязал, че е налице разминаване в датата на инкриминираното данъчно престъпление / 26.08.2005 г / и времето на съставяне на процесните счетоводни документи / 2002 г /. Това обаче не сочи на несъставомерност на деянието, тъй като няма пречка по повод на извършена през 2005 г данъчна проверка да се изискат счетоводни документи, касаещи изтекъл период. Относно приложимия материален закон по обвинението за данъчно престъпление следва да се има предвид, че преценката по чл. 2, ал. 1 и 2 НК се прави от съда служебно, при съобразяване на кръга от факти, съставляващи фактическото обвинение, срещу които е упражнено правото на защита. Поради изложеното, ВКС намери, че въззивното решение страда от процесуални пороци, попадащи в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, в която хипотеза не би могло да се вземе становище по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед отстраняване на допуснатото нарушение се налага атакуваният акт / в частта относно обвиненията по чл. 251 и чл. 255 НК / да бъде отменен и делото да бъде върнато / в посочената част / за ново разглеждане от друг състав на САС, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, протестът се явяват основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 477 от 11.01.2013 г, по ВНОХД № 916/12, в ЧАСТТА, касаеща произнасянето по обвиненията по чл. 251 и чл. 255 НК. ВРЪЩА делото в отменената част за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: