3 Р Е Ш Е Н И Е № 24 град София, 25.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Н.Л. изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 2907 /2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл.424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 138/2011 г. на Районния съд в гр. Нова Загора. В искането се сочи, че Районният съд в гр. Нова Загора допуснал съществено нарушение на чл.60 от ЗИНЗС, постановявайки съдебен акт, с който определил общ първоначален режим и открит тип затворническо общежитие за изтърпяване на наложените на осъдения Р. Ю. А. наказания вместо законосъобразните закрит тип и строг режим. С тези съображения се пледира за отмяна на атакуваното определение в частта му за начина и мястото на изтърпяване на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане и правилно прилагане на материалния закон. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на прокуратурата поддържа искането. Служебният защитник на осъдения оспорва неговата допустимост и основателност . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Нова Загора с присъда № 289 от 28.06.2011 г. по нохд № 138/2011 г. признал подсъдимия Р. Ю. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.235, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което му наложил наказания лишаване от свобода за срок от една година, намалено с 1/3 на основание чл. 58а от НК, и глоба в размер на 1000 лева . Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия с присъда № 15/ 19.01.2010 г. по нохд № 566/2009 г. на Районния съд в гр. Нова Загора в размер на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено съгласно чл.66, ал.1 от НК, като постановил и двете наказания лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата влязла в сила на 14.07.2011 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е основателно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Районният съд приложил неправилно чл.59 , ал.1 и чл. 61, т.3 във връзка с чл.60, ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС . Той приел , че Р. Ю. А. е осъден за първи път по нохд № 2907/2011 г. на лишаване от свобода за умишлено престъпление, което разкрива възможността да търпи наказанието в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Тази позиция не държи сметка за обстоятелството, че с атакуваната присъда Новозагорският районен съд е „активирал” съгласно чл. 68, ал.1 от НК предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода с присъда по нохд №566/2009 г.След като вече е бил санкциониран с лишаване от свобода Р. А. не може да се счита за лице, наказано за първи път с този вид наказание. Видът на затворническото общежитие и корелативно свързания с него режим за изтърпяване на наказанието се определят с оглед наказателния статус на осъдения към момента, когато пред него възниква перспективата реално да попадне в пенитенциарно заведение. Тогава, а не по-рано, съдът решава задачата къде да настани осъденото лице и при какъв режим. Отнасянето на тази преценка към момента на постановяване на условното наказание е в противоречие с логическото тълкуване на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като този текст има смисъл само при реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Задействането на процедурата по чл.68 , ал. 1 от НК предполага осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, което изключва квалифициране на отложеното наказание като първо осъждане. С други думи, хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС има място само в случаите на ефективно осъждане на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, но не и в случаите на привеждане в изпълнение на отложени по реда на чл.66, ал.1 от НК наказания. Допуснатото нарушение на чл.61,т.3, във вр.с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС подлежи на отстраняване по пътя на отмяна на присъдата в атакуваната й част след възобновяване на производството пред районния съд. При новото разглеждане на делото във възобновената част районният съд следва да приложи правилно материалния закон, съобразявайки установените осъждания на Р. Ю. А.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 , т.1 във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 138/2011 г. по описа на Новозагорския районен съд и отменява постановената по него присъда № 289/28.06.2011 г.в частта й, с която са определени видът затворническо общежитие и режимът на изтърпяване на наложените на осъдения Р. Ю. А. наказания лишаване от свобода, като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.