2 Решение по гр. д. № 574/11 г. на ВКС, І ГО стр. Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр. София 21.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретар Ан. И. изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 574 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. И. Д. И. е подал молба, озаглавена „жалба”, за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 104 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 157/10 г. на Окръжен съд [населено място]. Ответникът по молбата Т. П. С. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. Като съобрази изложеното в молбата и представеното доказателство ВКС намира, че не е налице посоченото основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение. С атакуваното решение въззивният съд е отменил решение № 746 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 1307/08 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която е признато за недоказано оспорване на разписка досежно авторството на подписа и в частта, в която се отхвърля иска за делба на апартамент № 2. Постановил е решение с което е признато че разписката от 16.11.1995 г. е неистински документ и я е изключил от доказателствения материал по делото, уважил е искането на И. И. против Т. С. по чл. 21 ал. 2 от СК /отм./, като е прието за установено че е налице частична трансформация на лично имущество в полза на И. И. в размер на 400 000/2 594 559 ид. ч. по отношение на апартамент № 2, допусната е делба за апартамент № 2, гараж № 2, мазе № 2 и таванско помещение № 2 при квоти: 1 497 279.5/2 594 559 ид. ч. за И. И. и 1 097 279.5/2 594 559 ид. ч. за Т. С.. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 289 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 1459/10 г. ВКС ІІІ ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, включително и в частта му имаща характер на определение. Молителят твърди че е налице основание за отмяна на решението поради обстоятелството, че след като сезирал В. с жалба във връзка с определение № 289 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 1459/10 г. на ВКС ІІІ ГО, е получил писмо № Я-2531-03-053 от 29.03.2011 г. на ДНСК [населено място] с което е уведомен, че по повод жалби на молителя, на началника на РДНСК - Югоизточен район е разпоредено да извърши проверка и да предприеме законосъобразни действия ако се установят нарушения касаещи строителството на допуснатия до делба апартамент № 2. Както е прието и в Тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ВС, ОСГК, отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 231 б. “а” ГПК /отм./, сега чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, може да се допусне когато се касае до новооткрито обстоятелство което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото. Отмяна може да се допусне и когато се касае до новооткрито писмено доказателство, подкрепящо твърдени от страната обстоятелства, но останали недоказани от нея поради липса на доказателства. И в този случай се изисква писменото доказателство да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Представеното писмено доказателство не представлява ново доказателство което да има съществено значение за изхода на спора. С писмото на ДНСК се предписва извършването на бъдеща проверка, а не се касае за откриване на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Доводите на молителя за неправилност на постановените решения изложени в писмената му защита са неотносими към настоящото производството. В производството за отмяна на влязло в сила решение ВКС не разглежда спора между страните по същество, а се произнася само по основанията за отмяна визирани в чл. 303 ал. 1 т. 1-7 и чл. 304 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответницата по молбата претендира за разноски. С оглед представените довори за правна защита и съдействие, молителят дължи заплащане на 750 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. И. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 104 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 157/10 г. на Окръжен съд [населено място]. ОСЪЖДА И. Д. И. да заплати на Т. П. С. 750 лв. разноски по делото за производството пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: