Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 174

гр. София, 17.06.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2139 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. срещу решение № 100 от 05.05.2021 г. по т. дело № 395/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, Гражданско отделение, с което след частична отмяна на решение № 87 от 13.07.2020г. по т. дело № 63/2019г. на Окръжен съд Плевен е прието за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземане от Х. П. Д. за сумата 17 603.02 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/26.02.2008 г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009 г. и 28.07.2010 г., изчислена като левовата равностойност на 14 540.74 швейцарски франка /CHF/ по курс „купува“ към дата 27.02.2008 г. - 1 CHF/1.2106 BGN, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 15.11.2017 г., до окончателното изплащане и сумата 203.65 лв., представляваща дължими банкови такси за периода 27.03.2015 г. до 13.11.2017 г., изчислени като левовата равностойност на 168.22 CHF по курс „купува“ към дата 27.02.2008 г. - 1 CHF/1.2106 BGN, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 6204/22.12.2017 г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8750/2017 г. на Pайонен съд Плевен, и Х. П. Д. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 4 240.75 лв. - направени разноски за заповедното и исковото производства съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че с допълнителното споразумение е предвиден анатоцизъм, като не е съобразил, че главницата е преструктурирана и капитализацията не е анатоцизъм. Неправилно съдът не е присъдил и част от претендираните такси, като не е отчел, че застраховането на имота е извършвано всяка година, кредитополучателят е покривал разноските, останалите административни такси са също договорни и не са в противоречие със закона, поради което следва да бъдат присъдени. Касаторът поддържа също, че дължимата сума следва да бъде в швейцарски франкове, а не в лева, както и не споделя извода на съда, че приложимият курс е курсът към деня на усвояване на кредита. Излага съображения за неправилност на извода, че средният потребител не знае какво е валутен курс и това трябва подробно да му бъде разяснено, и на извода за неравноправност на клаузата на чл. 24 от договора.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. След като съдът е констатирал, че уговорената валута е швейцарски франкове и ищецът иска осъждане в уговорената валута, то защо ответникът не е осъден да заплати сумата в швейцарски франкове, а е осъден в лева, при положение, че при договарянето е искана равностойност в евро, а не лева? – според касаторът посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1001/05.07.1999 г. по гр. д. № 357/1999 г. на ВКС, V г. о., Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 170/16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 168/29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136/20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 393/14.05.2021 г. по гр. д. № 446/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 37/26.01.2021 г. по гр. д. № 2741/2020 г. на ВКС, ГК, Ill г. о., определение № 166/10.03.2021 г. по гр. д. № 1985/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 147/15.06.2021 г. по т. д. № 1695/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/17, т. 29 и дело С-186/16, т. 3 от диспозитива /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 35 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита? На какво основание, при какви критерии и на базата на какви доказателства съдът може да постанови решение, че банката има специалисти, които да направят подобна прогноза? Следва ли съдът да изясни дали кредитополучателят е разбирал спорните като неравноправни клаузи на договора и какви по принцип са били знанията на кредитополучателя по основни положения на договора, като размер на кредита, валута на курса, формиране на погасителните вноски и други негови задължения? Как следва съдът да изясни тези обстоятелства - чрез разпределение на доказателствената тежест или по свой почин? Считат ли се тези обстоятелства за неизяснени и съответно неизпълнени указанията на СЕС, ако чрез разпределение на доказателствената тежест страните не са предприели действия за изясняване на тези обстоятелства? До каква степен служебната проверка на съда за неравноправни клаузи създава задължение на съда да изясни дали кредитополучателят е разбирал горните обстоятелства и от какви разяснения от търговеца се нуждае? Дали служебната проверка се изчерпва в разпределение на доказателствената тежест единствено?
Ако кредитополучателят е избрал да ползва услугите на „Юробанк България“ АД, за да закупи швейцарски франкове - било чрез посещение на банков клон, било чрез директен дебит от налични по сметките му авоари, счита ли се това за услуга извън договора за кредит, счита ли се печалбата реализирана от банка вследствие предоставената услуга по обмяна на валута за печалба, реализирана вследствие договора за кредит? Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 35-годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 25 години от договора за кредит?
Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредита? Чия е доказателствената тежест за това доказване и как се доказва?
Кои записвания в счетоводните книги на банката по кредит на кредитополучател се признават от съда без допълнителни доказателства и кои не се признават? Съществува ли разлика при представяне на банково извлечение от трето лице и представяне на банково извлечение от самата банка като страна по делото относно доказателствената сила на банковото извлечение?“
Ответницата Х. П. Д. не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, основано на сключен между тях договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34210/26.02.2008 г. По силата на процесния договор за кредит „Юробанк И Еф Джи България“ АД е предоставило на ответницата Х. П. Д. кредитен лимит в CHF в размер на равностойността на 9 100 евро по курс „купува“ на банката за CHF към деня на усвояване на кредита, като равностойността в CHF на 3 550 евро е за покупка на описания в договора недвижим имот, равностойността в CHF на 5 550 евро - за други разплащания. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания лимит на месечни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок на погасяване 420 месеца /35 години/ от датата на усвояването на кредита, при договорена възнаградителна лихва. Съдебният състав е обсъдил клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от договора и е приел, че разрешеният кредит се усвоява по посочена блокирана сметка на кредитополучателя в CHF след представено искане за усвояване на кредита и молба за превалутиране по образец; на 27.02.2008 г. ответницата е направила искане за усвояване - посочената банкова сметка да бъде заверена със сумата от кредита в размер 14 981 CHF и със сумата на предоставения й кеш бонус в размер 749.06 CHF; приложеният курс „купува“ на банката за CHF към EUR е 1,64626. Посочил е, че усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в EUR по търговски курс „купува“ CHF към EUR в деня на усвояването, като сумата се превежда по еврова сметка на кредитополучателя в банката /чл. 2, ал. 3/; с 15 729.67 CHF са закупени 9 555 EUR, които са преведени по посочената в чл. 2, ал. 3 сметка. Въззивният съд е констатирал също, че страните са договорили погасяването на кредита да се извършва във валутата на кредита - CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебното им превалутиране от банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR /чл. 6, ал. 2/. В чл. 24, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/„продава“ на CHF към BGN, както и превалутирането по чл. 22 може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно поема да носи риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Направил е извод, че валутата на кредита е ясно и разбираемо договорена - сумата се отпуска в чуждестранна валута - CHF, независимо от клаузите за служебното й превалутиране от банката в евро и реалното й усвояване от кредитополучателя в евро, остойностени по курс „продава“ на банката 1 CHF : 1.6462 EUR. Договорената сума 14 981 CHF, представляваща равностойността на 9 100 EUR, е усвоена от кредитополучателя, с което банката е изпълнила своето договорно задължение, и за кредитополучателя е възникнало насрещното задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното.
Въззивната инстанция е установила, че кредитополучателят е поел задължение да заплаща на банката в началото на всяка година годишна такса за управление в размер на 0.5% върху размера на непогасената главница към същата дата /чл. 4/, както заплащане на всички такси и комисионни, предвидени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по операциите си /чл. 11, т. 2/. Констатирала е и предвидено в чл. 19 от договора право на банката, при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по договора, да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а съгласно ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.
Въззивният съд е обсъдил основното и допълнителното заключения на съдебно-икономическата експертиза и въз основа на тях е констатирал размера на усвоената сума, нарасналата главница в резултат на направената с допълнителните споразумения от 14.04.2009 г. и 28.07.2010 г. капитализация, обстоятелството, че договорната възнаградителна лихва е увеличавана трикратно вследствие промяната на БЛП на банката за кредити в CHF. Съдебният състав е установил, че погасяването на кредита е ставало по три начина - с налични по банковата сметка CHF, с преводи и вноски в BGN и в EUR, както и че вследствие на промени в обменния курс на CHF към датата на извършената вноска спрямо курса към датата на усвояване на кредита погасените за процесния период суми по кредита са с 1 111.74 CHF по-малко от тези, които биха били погасени при непроменен обменен курс.
Въз основа на допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза и при отчитане на извършените от ответницата погашения в BGN и в EUR по обменния курс за тези валути към датата на сключване на договора, капитализацията по допълнителните споразумения само на просрочената към датата на сключването им главница и при съобразяване на възнаградителната лихва за целия период в договорения в чл. 3, ал. 1 размер, въззивната инстанция е приела, че към 04.10.2017 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ кредитополучателят е следвало да погаси сума в размер на 14 738.73 CHF, от която 678.21 CHF - главница, 13 636.44 CHF - лихва и 424.08 – такси за управление по чл. 4 от договора. След преизчисляване на извършените от ответницата - кредитополучател погашения във франкове съобразно обменния курс за евро към франк /1.646/ и лева към франк /0.826398/ към датата на усвояване на кредита е прието, че погасената сума е в размер 11 917.33 CHF; погасената главница е 440.26 CHF при дължима главница съгласно погасителния план 678.21 CHF; непогасените вноски са за главниците, считано от 27.12.2015 г. до 04.10.2017 г.; дължимите банкови такси са в размер 168.22 CHF. Направен е извод, че е останала дължима главница в размер 14 540.74 CHF. За размера на погашението съдът е кредитирал експертизата на вещото лице И. Т., което е направило изчисленията при игнориране на клаузата за валутния риск - при съобразяване на обменния курс към датата на усвояване на кредита и възнаградителна лихва в размера, договорен с първоначалния договор, доколкото клаузата за изменение на лихвения процент едностранно при промяна на БЛП на банката е нищожна като неравноправна на основание ЗЗП.
Съдебният състав е посочил, че кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на договорените погасителни вноски от 27.02.2012 г., като дължимата към този падеж вноска е погасена на 05.09.2012 г., когато е реализирано последното плащане по договора. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, считано от 27.03.2012 г., е обусловило правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем след като отново е станала кредитор на кредитополучателя по силата на сключения с предишния кредитор „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД договор за цесия от 27.05.2015 г., с който „Бългериан ритейл сървиз“ АД е прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България“ АД вземанията по договори за кредит, вкл. и по процесния, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е придобила вземането по процесния договор за кредит въз основа на договор за цесия, сключен на 15.07.2008 г. Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем надлежно - волеизявлението й е обективирано в отправената нотариална покана, която е редовно връчена на ответницата на 04.10.2017 г.
Въззивният съд е приел за основателно направеното в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба на ответницата възражение за неравноправност на клаузите на договора, предвиждащи потребителят да носи валутния риск от промяна в курсовете на швейцарския франк към българския лев, респ. към резервната валута на страната евро. Посочил е, че валутата на кредита е швейцарски франкове, при което в чл. 6, ал. 2 е предвидено погасяването да се извършва в тази валута и същата е посочена и в изготвения погасителен план. Изложил е съображения, че длъжникът по договора за кредит /ответницата – кредитополучател/ е физическо лице, което ползва финансова услуга от търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което има качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от правилата на ЗЗП. Оспорената клауза не е индивидуално уговорена, тъй като липсва такова твърдение от страна на ищеца и съответно представени доказателства в тази насока - чл. 146, ал. 4 ЗЗП. С оглед на бланкетния и декларативен характер на клаузата на чл. 24 от договора, както и предвид цитираната в решението практика на ВКС, касаеща същата клауза от идентични договори, сключвани от същата банка с потребители, въззивната инстанция е приела, че тя е била изготвена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/.
За да направи преценка за неравноправност на съответните договорни клаузи, съдебният състав е анализирал клаузите на чл. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 от договора за кредит, съобразил е, че освен възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя са възложени и допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск и валутните разлики, което оскъпява общите разходи по кредита, и е отчел обстоятелството, че банката не е предоставила на кредитополучателя необходимата информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от този договор - евентуално движение и промяна на валутния курс, съотношение между курс „купува” и курс „продава” на банката и тази информация да се проследи и прогнозира в перспектива, с оглед срока на сключване на договора - 35 години, както и не е предоставила информация по какъв начин потребителят би могъл да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му, при неочакван обрат на пазара. Приел е, че кредитополучателят не е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договор с тия уговорки дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск, или да получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск. Банката като професионалист в сферата на финансовите услуги е можела да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и непредоставянето на тези данни от нейна страна води до нарушаване на принципа на добросъвестност, още повече че реален паричен поток в швейцарски франкове не се е осъществил. Предвид изложените съображения, въззивната инстанция е направила извод, че клаузите от договора, предвиждащи поемането на валутния риск от потребителя /чл. 24 и чл. 6, ал. 2/, се явяват неравноправни, което води до тяхната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдебният състав е приел, че нищожността на неравноправните клаузи не води до нищожност на целия договор, защото тези клаузи могат да бъдат заместени с диспозитивна уредба от националното право - чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба заемателят дължи връщане на заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Поради това, че длъжникът не би могъл да бъде осъден да върне дължимото в CHF, защото той не би могъл да купи тази валута по курса, действащ към датата на усвояване на кредита, въззивният съд е направил извод, че връщането на заетата сума следва да се извърши в националната валута по курс ,.купува“ на банката в деня на получаването на паричните средства - 1 CHF = 1,2106 BGN лв. /възможност, която Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС не изключва/.
По отношение на допълнителните споразумения въззивната инстанция е посочила, че цесионерът „Бългериан ритейл сървиз“ АД е имал право да сключи същите в качеството си на кредитор, на когото е цедирано вземането по процесния договор за кредит, ведно с произтичащите от този договор права, включително правото да предоговаря условията по кредита. Приела е, че извършеното с тези допълнителни споразумения олихвяване на просрочени лихви обаче не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и механизъм, а такава наредба не е приета към момента. Включването им в главниците представлява анатоцизъм съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД, защото върху така формираната главница се предвижда начисляването на възнаградителна лихва, и доколкото анатоцизмът е допустим само при изрична уговорка между търговци, каквото качество кредитополучателят няма, клаузата за включването им е нищожна и не поражда действие. Поради това съдебният състав не е възприел заключението на вещото лице Т. И. за размера на усвоената от ответницата – кредитополучател главница, изчислена на базата на тази нищожна клауза. Констатирал е, че размерът на усвоената от кредитополучателя главница е 14 981 CHF, от която сума е погасена само сумата 440.26 CHF, и е останала дължима главница в размер 14 540.74 CHF.
Предвид изложените съображения въззивният съд е заключил, че банката притежава вземане срещу ответницата в размер 17 603.02 лв. – левовата равностойност на 14 540.74 CHF по курс „купува“ към 26.02.2008 г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
На настоящия съдебен състав е служебно известно наличието на отправено с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, третиращо подобна хипотеза, при която клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута /швейцарски франкове/, а банката служебно превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро, и валутния риск се поема изцяло от потребителя и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Преюдициалното запитване е отправено по следните правни въпроси:
1/ Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?
2/ При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута.
Поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по т. дело № 2139/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия Второ отделение до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.