определение по гр.д.№ 1673 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 387

София, 15.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1673 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. С. С. и Л. И. С. касационна жалба срещу решение № 7 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2019 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решение на Районен съд- Берковица от 04.09.2019 г. по гр.д.№ 171 от 2018 г., като вместо това е признато за установено по отношение Е. С. С. и Л. И. С., че Л. Г. Г., М. Б. Г. и И. Б. Г. са собственици на 233/531 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 531 кв. м., при съседи имоти с идентификатори: ....., ....., ....., ....., като на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил нотариален акт № ....., том ....., рег.№ ....., дело № ..... от 2017 г., издаден на 21.03. ..... г. от нотариус Е. П., в частта за 233/531 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Монтанския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Считат, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като той се е произнесъл извън въведения от ищците предмет на делото. Излагат и съображения за очевидна неправилност на решението. По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях, твърдят, че е налице противоречие между разрешението, възприето от въззивния съд и практиката на ВКС /решение № 54 от 08.09.2014 г. по т.д.№ 3035 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д.№ 2366 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр.д.№ 196 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ По въпроса длъжен ли е съдът, при спор относно осъществяването на давностно владение в условията на съвладение, да изследва дали фактическата власт е започнала за другиго, твърди противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор от 22.06.2020 г. ответниците по касационната жалба Л. Г. Г., И. Б. Г. и М. Б. Г. оспорват жалбата. Считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Молят касационното обжалване да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искът е допустим. С оглед установените по делото факти е намерил за доказано, че страните по делото са упражнявали съвместно владение върху процесния имот. Посочил е, че те са имали споразумение как да разпределят ползването му, тъй като както ищците, така и ответниците са изградили постройки в имота и всеки е зачитал фактическата власт, упражнявана от другия. Налице били данни и за поставяне на трайни белези, очертаващи владените от страните части. Възстановяването на терена след наводнение и изграждането на подпорна стена за предпазване от водите на реката от страна на ищците съдът е приел също за действие, което демонстрира намерението им на собственици. Приел е, че владението както на ищците, така и на ответниците е било явно и несмущавано и зачитано от всеки от тях, продължило е повече от 10 години, поради което били налице елементите на фактическия състав на оригинерно придобиване на право на собственост чрез давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС. Целият имот с идентификатор ..... бил придобит съвместно от страните по делото. Поради това въззивният съд е приел, че е опроверган изводът, направен от нотариуса при обстоятелствената проверка в нотариален акт № ..... от 21.03. ..... г., че С. са изключителни собственици на имота. След като фактическата власт била упражнявана съвместно, то и последицата на оригинерното придобиване на недвижимия имот е настъпила за всички.
Посочил е, че първоинстанционният съд е пренебрегнал твърдението в исковата молба, че се касае не до завладяване на част от имота, а до съвместно владение върху целия имот, в резултат на което и собствеността е придобита не само от ответниците, но и от ищците. Като се е занимал с възможността да се придобие реална част от урегулиран имот по давност, районният съд е изместил фокуса на спора и е оставил необсъден основният аргумент на ищците, че те са съсобственици заедно с ответниците на имот с идентификатор ....., придобит по давност съвместно от страните по делото. Разсъжденията на първоинстанционния съд, че нито при действието на З., нито при ЗУТ е възможно придобиване на реална част от УПИ, били правилни, но неотносими към поставения за разглеждане спор. Те биха били приложими, ако се касаеше до имот, притежаван от ответниците, от който ищците да са завладели реална част и чрез владение върху нея да са я придобили по давност. В случая било налице съвладение върху целия урегулиран имот, затова било допустимо той да бъде придобит по давност. Ищците никога не били оспорвали, че ответниците също са владели имота заедно с тях. Спорният въпрос бил, че при упражнено съвладение ответниците са се снабдили с акт за собственост върху целия имот и са игнорирали придобитите от ищците права върху същия. Дяловете във възникналата съсобственост въззивният съд е определил според реално владените части. По намерените на място трайни белези било установено, че Гелови са владели 233 кв.м., затова и частта им в съсобствения имот е определена от въззивния съд на 233/531 ид.ч. Над този размер до пълния размер на имота правото на собственост било придобито от ответниците С. или те притежавали 298/531 ид.ч.
Така постановеното решение на Окръжен съд- Монтана следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- по съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, ГК, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2019 г. на Монтанския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.