Р Е Ш Е Н И Е № 186 град София, 06.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1117/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Д. Драганов Г. от гр. Видин, чрез неговия защитник – адвокат Г. Г., за възобновяване на нохд № 887/2010 г., на Районен съд[населено място]. Твърди се, че постановеният по делото съдебен акт е в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 554/07.07.2010 г., постановена по нохд № 887/2010 г., В. районен съд е признал подс. Д. Драганов Г., за виновен в извършено на 02.10.2009 г., в гр. Видин, престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години и „глоба” от 200 лв., като го е лишил от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК, за срок от десет месеца. Присъдил е и направените по делото разноски. С решение № 131/01.11.2010 г., постановено по внохд № 418/2010 г., В. окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил посочената присъда. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване, за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е изцяло неоснователно. Присъдата и решенето на въззивната инстанция не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане, по реда на посоченото производство. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на осъдения Г.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна второинстанционният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното убеждение на инстанциите, е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник, на осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Г., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдил направените доводи, второинстанционният съд мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Точно е посочено, че установената чрез техническо средство алкохолна концентрация в подсъдимия, е достатъчна в случая за доказване на това обстоятелство. И това е така защото, лично той не се е явил да даде кръв за изследване, а се е явило друго лице, което и подписало протокола за медицинско изследване, в реквизита „освидетелствуван”, съставен на името на осъдения Д. Д.. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е по реда на това производство да се подменя вътрешното им убеждение, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Направените изводи от инстанциите във връзка с еднаквите конкретни оплаквания, релевирани и в направеното искане за възобновяване, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията са изцяло неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебният акт. С оглед на всичко изложено, направеното искане в тази му част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че незаконосъобразно Г. е бил осъден за извършено престъпление по чл. 343б НК. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение, изводите за авторството на деянието от подс. Г., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Разгледано в тези параметри то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Правните съображения на съдилищата в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приета правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Изводите за виновността на осъдения в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите И., А., Я. и М., от приложените писмени доказателства и експертни заключения, вкл. по графологичната експертиза, която категорично установява, че подписа положен в протокола за медицинско изследване, съставен на 02.10.2009 г., в 03 ч. и 50 м., за иззета кръв от осъдения Д. Г., с неговите лични и адресни данни, в реквизита „освидетелствуван”, не е изпълнен от него. Действителното съдържание на нито едно от тези доказателства не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съдилищата е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред инстанционните съдилища. Същите в мотивите си подробно са се занимали с тях и са направили законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения са безпротиворечиви, убедителни и логични, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. Г., както от обективна така и от субективна страна. Този извод е безспорен, тъй като от данните по делото е видно, че е установена с надлежно техническо средство – „Дрегер-Алкотест, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 алкохолната концентрация – 1.60 пром., с която е управлявал лекия автомобил. Бил му е издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му. Лично не се е явил за вземане на кръвна проба, а това е сторило друго лице с неговите лични данни – св. Я. установява, че лицето което е дало кръвната проба е подписало съставения протокол за медицинско изследване. И това не е бил осъденият Г., тъй като подписа не е негов, а е и с друга кръвно групова принадлежност, установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на съдилищата, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебният акт по реда на възобновяване на наказателни дела, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишено от основание и това твърдение, по което конкретни възражения не са направени. При определяне вида размера на санкциите, съдилищата са подложили на задълбочен анализ всички обстоятелства за деянието и личността на дееца. При строго спазване принципите за индивидуализацията по чл. 54 НК, справедливо са определени размерите на наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява МПС, приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Допълнителното им намаляване е напълно неоправдано, тъй като няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, на задачите на индивидуалната и генерална превенции. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. Г. от[населено място], за възобновяване на нохд № 887/2010 г., на Видинския районен съд. Председател: Членове: